Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2018 13:04 - Забранен отговор
Автор: zemela Категория: Изкуство   
Прочетен: 4085 Коментари: 2 Гласове:
14

Последна промяна: 09.12.2018 13:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Усещам как души те самотата ти
и как се луташ в дебрите на мрака си.
Не вярваш в път, а някога познатите
мечти събират прах, от дълго чакане.

Отрязал си крилата си  (защо са ти -
просторите са жажда за наивници),
но спи в душата болка недокосната -
от липсата им раничките живи са.

Не казвам нищо. Знам, съвсем излишно е.
Почти е необходимост да си тъжен,
осъдил си се сам на безразличие,
а аз не съм се учила да лъжа.

Да можех, подарила бих ти времето
и хиляди измислени реалности,
в които няма помен от дилемите
за правилното, грешното, моралното...

Да можех, бих те топлила в сърцето си,
историята бих ти пренаписала -
изпълнена с любов и птици весели,
но няма начин. Може би, и смисъл.

Мълча и тихо вслушвам се в душата ти,
дочувам как съмнения дълбаят я -
"къде греша и как се връща лятото!?"
А отговорът прост е. Ти го знаеш.




Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Толкова е актуално това твое поетично обръщение за толкова много хора!
09.12.2018 13:55
И как не разбираме че естествените неща които са ни все повече забранени, са и всъщност много прости.
Както и отговорите на "сложните" въпроси, които ни терзаят.
Аз лично се вслушах и ти благодаря Земела.
Имай усмихната просто безотговорна неделя, и една просто отговорна седмица :-)))
цитирай
2. zaw12929 - Мълча и тихо вслушвам се в душата ти, ...
09.12.2018 15:32
Мълча и тихо вслушвам се в душата ти,
дочувам как съмнения дълбаят я -
"къде греша и как се връща лятото!?"
А отговорът прост е. Ти го знаеш.
Поздрави Успехи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zemela
Категория: Изкуство
Прочетен: 1627775
Постинги: 512
Коментари: 1731
Гласове: 23897
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031