Това, което има да се случва,

е на енергийно ниво. Всемирът е всичко и нищо събрани в едно цяло. Колкото е голям, толкова е и малък. Зависи ти колко “голям” се усещаш, за да боравиш с тази “материя” и в нея да се потапяш, пътуваш, сливаш, трансформираш. Много фалш и измама има в живота на човека на земята. Ти знаеш го и си наблюдател за такива неща. Сложно е да кажеш на човека как околното пространство около себе си да възприема. Нужно е сензитивността си да развива и сам своите представи да оформя, според нивото си на духовно израстване и на необходимостите в настоящия живот. Времето на земята, в което сега си ти там, е много динамично и калейдоскопът постоянно се променя, не е статичен. Енергиите са като в центрофуга – въртят се спираловидно и тези, които са в крайната периферия не се разпадат в пространството, не ги поглъща тъмната материя. Тя ги захранва с нова енергия и трансформирани и обновени, с нов заряд, те с огромен заряд директно в центъра нахлуват и отново вълнения пораждат, което вълни-движения с минусов и с плюсов заряд генерират. Това е, което ти кардиограма наричаш – пулсация, изтласкване, пораждане, следствия, трансформиране, обновяване, продължение, еволюция. Това е процесът във всемира. Всички са в него потопени и участници, с различни роли и значимост за общия еволюционен процес.

Защо се случва това ли? Кому е нужно? Добър въпрос. Нека отговоря така: В нищото има изначалие. Творецът Създател също еволюира. Той е това, което разсъдъкът на човека, в ума му, е “нещото”, което не може да се види и пипне, може само да се усети, да се почувства. Когато го почувстваш в себе си, вибрираш от вълнение, облян си от топлина, усещаш любовта в себе си, преливаш от любов към всичко и към всички. Тогава можеш да си дадеш отговор на този въпрос: “Какво е Отецът Създател и как е “роден” Той?” Любовта съществува като изначалие. Тя е мисъл-форма, затова тя е “всичко и нищо”.

Имаш и друг въпрос, да знам. “Защо тогава има толкова много зло, което е противовес на любовта?” Ще отговоря така: Любовта е хармония, мир, необят. Всичко е в движение, дори вътре в любовта. В това “пространство-любов” се образуват “натрупвания” на енергия от завихрянията вътре в спиралата. Получава се силна концентрация на мощен енергиен поток, който се сгъстява и така се образува тъмната материя. Представи си го като небе, в което няма облаци – светло синьо, гладко, чисто. Отнякъде се появяват облаци, които променят картината. Откъде идват тези облаци ли? Как се образуват? От завихрянията в спиралното движение в необята. Тези “облаци” са различни на вид, в зависимост от силата и знака на енергийния заряд, който се е концентрирал в тях. Затова те имат пухкав бял цвят, рехави, красиви, предизвикващи усмивка и радост или са сиви, черни, плътни и от тях валят поройни дъждове, градушки, които причиняват разруха, смърт, тъга, болка, страдание, загуба. Това са процесите в енергийната спирала на необята.

Както казах, периферните вълни, потънали в породилата се тъмна материя, се трансформират с нов енергиен заряд и директно в центъра отново се връщат, за да породят нови вълни-пулсации в този процес. Представи си го като птицата феникс, която се възражда от разрухата, за да даде нов живот. Ето, това е еволюцията във всемира. Това е Отецът Създател. Всеки и всичко Го носи в себе си, без значение дали се намира в светлата или в тъмната материя. Всеки и всичко се намира в различна вълна на пулсацията в енергийната спирала. В спиралния процес на еволюцията, в и чрез който Отецът Създател “твори” във вълните на охлюва има породени безброй други спирални еволюционни процеси, а в тях други такива, и в тях други..., които описват хода на всичко, което Той е създал. Те също имат свои вътрешни спирални еволюции. Този процес е безкраен, докато се стигне до конкретната единица от съвкупността, в която тя се намира и която е част от самата единица. Взаимно обвързани са, като по този начин единицата се изкачва по спиралната стълба и стига до Него, Създателя на всичко, което е, а и Той присъства във всичко, което е сътворил.

Всичко това в дълбочина и широта е многокомпонентна функция уравнение на живота, който пулсира, защото в него има заряди с плюс и минус знак. Цялата тази пулсация е подчинена на физични закони, които определят и ръководят движението в него. Там е и хаос, и ред, които съществуват в едно Общо. Причинно-следствените връзки определят взаимовръзките между между участниците в него. Цветето на живота, както още го наричате, е всъщност една сравнително добра илюзорна холограма представяща спиралния процес в охлюва и във всички подспирали, на всички нива в тях. Има много знание на земята за тези процеси, но за да го разберат повече хора и да го използват за своите нужди в живота, е нужна кратка и ясна есенция с визуализация да се подготви, за възприемане от всекиго с лекота. Всеки човек си има своя спирален охлюв на еволюция. Къде се намира той в момента – в центъра му, като възроден феникс твори живота си или е в периферните вълни, където е на път към събирането в себе си, пречистването, трансформирането и обновлението, чрез които се преражда във феникса и еволюира, всеки сам за себе си може да определи, като се самоанализира.

Този вид разяснения помагат много за анализа: “Защо животът ми е такъв?”, “Кой съм аз?”, “Каква е мисията ми?” В крайна сметка всичко е и нищо, защото винаги има и процес на зануляване, за да започне нещо ново, по-възвишено и грандиозно, богато на любов, мир, хармония, жизнерадост, свобода. Няма вечно добро и вечно зло. Всичко се движи, всичко се променя, обновява се и еволюира. Това е вечен процес, перпетум мобиле, както го наричате на земята. Колкото повече, толкова повече. Така нареченото “зло” дерзае за повече енергия, затова обсебва с манипулации представители на доброто, за да се нахрани с тяхната енергия, поглъщайки ги, изкривявайки ги, докато се насити. Така това “зло” навлиза в периферните вълни на спиралния процес-движение, за да излезе от там обновено, с нов заряд, като птицата феникс и в центъра на спиралата-живот в еволюция да се завърне, процеса на обновление да продължи.

В колкото по-далечна вълна на спиралния динамичен процес на еволюцията като човешка раса се намирате, толкова по-мъчително е за отстояване, за непоглъщане, затова така трудно преживявате всичко случващо се, защото любовта отстоява и трансформира. С любов се трансформира “злото”, когато е в тъмната материя. Затова Отецът Създател на всичко, което е, е Любов. Съумеете ли себе си с любов да изпълните и с любов към всичко и към всички да се отнасяте, тогава сте в усещането за едно Цяло с Него. Пожелавам го на всекиго. За тези, които трудно се справят – има помощ, но не насилствено вменена, а пожелана, по необходимост на искащия, на нуждаещия се. В потока сте и да сте във външните кръгове на спиралния процес е трудно преживяване, но само за тези, които не са самоосъзнати и не са наясно какво всъщност се случва на невидимо енергийно ниво.

Кой как възприема информацията е въпрос на личната истина за нещата от живота, а тя истината е простичко казано момент на мир в сърцето.                 

Ошвешт - 10.01.2014г София