Друг случай. Клиентът ми Григор, мъж на четиридесет и пет години, е със сериозни здравословни проблеми. Носи апаратче за слуха. Чете по устните какво говори човекът срещу него. Има диагноза “множествена склероза”, от която го боли дясната ръка. Не беше настроен с предварителна подготовка от мен за полет на духа във безвремието. Не беше се интересувал преди сеанса какво е психотерапевтична регресивна хипноза, макар че неговата приятелка му беше споменала за нея, чисто ориентировъчно. Попита го дали проявява интерес, да пробва полет на духа, да разбере дали би могъл да получи чрез тази методика важна за себе си информация. Той прие възторжено и с охота, с любопитство даже и поиска да започнем, при това, веднага. Докато четях текста въвеждащ в релаксиращо състояние духа и душата, той ме гледаше в устата и четеше по устните ми какво казвам. Когато зададох основния въпрос-команда за духа: “Иди в точката на влизане на точно този твой предишен живот..., в който са се случили събития..., които оказват силно въздействие върху настоящия ти живот, които сега са важни проблеми и задачи за теб за разрешаване.” Мъжът затвори очи и... ме чуваше прекрасно! Без проблем! Беше затворил очите си и говореше, без да ме гледа в устните какво го питам...

- Кажи ми, къде се намираш? Какво виждаш, чувстваш, усещаш? Какво има около теб?

- Виждам пътека... Тя е много странна... От едната й страна има пропаст, а от другата й страна има гора. До мен има двама братя. Мои братя са. Те са с руси коси. По-големи са от мен. На осемнадесет години са. Те ми помагат, дърпат ме нагоре.

- На каква възраст си ти?

- Те са млади. Аз съм момче на дванадесет години. Някаква планина виждам. Пътеката е стръмна. Те ми помагат да ходя. Стигаме до някакъв малък връх. Там има поляна. Стоим на края й.

- Защо стоите там? Има ли там нещо, което е интересно за вас?

- Просто стоим там и гледаме върховете отсреща. Те ми харесват. Красиви са. Никога не съм ходил до тях, само до тази поляна. Ние тримата стоим и мълчим. Аз съм по средата, а те са от двете ми страни. Просто мълчим и гледаме. Искам да отидем на другия връх, който е срещу нас.

- Отидете! Има ли нещо, което да ви спре или да ви попречи да отидете там?

- Не, но не отиваме. Братята ми изчезват. Оставам сам. Стоя и се оглеждам... Как да се върна? Трябва да се върна. Притеснявам се. Не мога да намеря пътя.

- Загубил ли си се?

- Не съм се загубил. Просто ме е страх самичък. Пътеката е много стръмна, а аз съм сам... Намирам пътя. Слизам сам, но е много трудно.

- Намери пътя към дома си и се прибери, спокоен, че си вече у дома!

- Има една къща. В нея живея. Къщата не е в гората. Има градина с цветя.

- Потърси родителите си. Разходи се наоколо и виж къде са те? Нека се появят пред теб, за да ги видиш...

- Не виждам родителите си. Има една жена, която се грижи за нас, която ни готви. Родители не виждам. Само аз и братята сме. Те ме оставиха сам, там на поляната. Виждам ги как седят на масата и ми се усмихват. Аз им се зарадвах, че ги виждам отново.

- Загледай се в тях и ми кажи..., разпознаваш ли ги в някого от настоящия си живот? По усет приличат ли ти на някого?     

- Не ги разпознавам. И жената също... Сега виждам друго...

- Какво виждаш? Разкажи ми...

- Някаква война е... Аз съм в униформа, светло кафява..., с шапка. Не мога да разбера каква е. Смешна е. Аз съм в един окоп... Виждам светлина. Само светлина!... Нищо не виждам!... Нищо не чувам... Нямам оръжие. И други войници има около мен. Те имат оръжие... Някаква пушка. Аз я държа в ръцете си. Стрелям с нея. Не виждам кой е врага. Мъгла е, но е през деня. Някой ми казва накъде да стрелям. Аз стрелям... Мирише странно... Лоша миризма е... Не осъзнавам какво се случва...

- Ти здрав ли си или си ранен?

- Аз съм здрав. Не съм ранен. Виждам малко деца около мен. Не са мои деца. Те са деца на жената, която ни гледа, мен и братята ми. Те я наричат “мамо”. И братята ми са там. В къщата са. И те не са женени като мен... Отивам сега на друго място... В голям град в Италия съм. Говорим италиански. Сам съм там. Художник съм, рисувам. Седя край една река. Рисувам къщите отсреща. Красиви бели къщи... Много са красиви. Реката е голяма. Много вода има около мен. Много бързо се стъмва. Става тъмно. Спя под един мост.

- Защо спиш под мост? Нямаш ли дом?

- Имам някъде дом. По-хубаво ми е да спя под моста. Имам одеало. Имам си огън. Имам си всичко за рисуване... Рисувам едно момиче. Много често го виждам. То идва под моста при мен и мога да го рисувам. Младо момиче е, около двадесет годишно. Познавам я. Тя се казва Лира. Носи ми храна и ме моли да я рисувам. Само главата й рисувам. Портрети й правя... Тя си взема рисунките. Много са. Аз ги рисувам много бързо, с въглен, върху бял картон. Имам много картони и много въглени. Имам и маслени бои, но тя не иска да рисувам с тях. Прибира си картините... Под моста е студено. Виждам само моста. Под него минава улица. Има отляво метални стълби, с вериги, които ги свързват и после почва реката... Здрав съм. Нищо не ме боли. Там под моста съм на тридесет и седем години. Не разбирам какво става с мен после...  Умирам там, под моста, от сърцето...

- Добре. Иди още назад във безвремието и потърси друг минал живот, който има отношение към настоящия ти живот, със събитията, които са се случили тогава и ти оказват въздействие по някакъв начин...

- Замък..., с много красив парк... Аз съм момиче. Малко момиче съм, на седем-осем годинки. Разхождам се в парка. Живея в замъка, в богато семейство. Замъкът е много красив. Има четири кули, които са свързани със стени. Има вътрешен двор. В него има фонтан. Много е красиво. На френски език се говори. Хенриета се казвам. Виждам майка си, баща си... Не ги разпознавам в настоящия си живот. Баща ми се казва Луи, а майка ми се казва Мария. Имам куче..., бяло куче на черни петна. Има си име... Мишо (ударението е на буквата “о”). С него си играя в парка около двореца. Много е красив паркът!... Много е зелено!...

- Много добре! Виждаш себе си като здраво, жизнерадостно, щастливо дете!... Сега иди още напред във времето на този вече отминал твой живот и виж себе си на двадесет години. Как изглеждаш сега, като вече пораснала млада жена? Как протича сега животът за теб? Къде си? Познаваш ли вече любовта? Влюбена ли си в някого?

- Аз съм пълно, високо момиче, с черна коса. Не съм влюбена в никого. Не виждам мъж да има около мен. Живея в двореца... Татко го няма. Виждам само майка ми. Татко ми е умрял. Само двете с майка ми сме. Имаме готвачи, слуги, прислужници. Имам си черен кон с бели чорапки. Много е красив. Яздя много. Никога не съм падала от коня.

- Иди още напред в този живот и виж себе си на тридесет години. Как се е променил животът за теб?

- Няма ме на тридесет години... Умряла съм на двадесет и седем, от стрела..., на някакво пари, увеселение. Стрелят по мишени. Една стрела улучва мен, в стомаха. Много боли... Веднага умирам...

- Да... Нека духът ти продължи да пътува и ти покаже още животи, които има какво знание да ти покажат, за да опознаеш по-добре себе си в настоящия живот...

- Аз съм татарин... Яздя малко конче. Не е хубаво, събарям много хора. Те са различни от мен. Правя го, защото ми трябва земята им. Много кръв. Убивам много хора с лък и стрели. Яздя и убивам. И мен ме убиват..., с меч...

- Виждаш ли кой те убива?

- Да, виждам кой ме убива. По-висок е от мен, с дълга черна брада е. Не е татарин. Не зная какъв е. Идва от север. Удря ме с меча през гърлото. Много боли. Веднага умирам. На четиридесет години съм.

- Къде искаш да те заведе сега твоят дух? В кой живот би искал да се потопиш и да разбереш какъв е бил той за теб?   

- Искам да се върна в живот във Франция. Знам, че съм имал такъв и че съм бил мъж тогава... Имам такъв усет...

- Добре... Нека духът ти те заведе там, във безвремието, където пази спомените за твой предишен живот, в който като мъж си живял във Франция и виж какви картини ще се появят пред теб... Разкажи ми какво виждаш, какво се случва?...

- Виждам тъмна ограда... Много е красива... От ковано желязо..., висока решетка е. Стоя там и гледам къщата зад решетката. Хубава къща.

- Знаеш ли кой живее там?   

- Не, не знам... Къщата е жълта, с кафяви прозорци и врати. Има малки решетки на прозорците. Виждам и пердета. Аз не живея там... Там живее приятелката ми. Аз нея чакам. Мен не ме пускат в къщата.

- Защо? Кой не те пуска да влезеш в къщата?

- Хората, които живеят там. Те не ме пускат да вляза в къщата. Не ми дават да се видя с приятелката ми. Тя знае, че аз съм там, че искам да се видя с нея. От време на време тя се появява на прозореца. Маха ми с ръка... Не ме пускат да вляза...

- Явно преживявате любов с нея, в която нейните родители не те приемат като подходящ мъж за нея...

- Сега виждам пустиня... Аз съм в пустинята. Не съм сам. Женен съм. Имам две момчета, двама сина. Отглеждаме камили. Имаме голямо стадо камили. Отглеждаме и продаваме. Идват търговци, купуват. Аз съм много стар. На около шейсет и пет години съм. Много съм стар. Синовете ми са големи. Имам и внуци. Живеем в много голяма шатра. Имам много красиви килими. Жена ми не я виждам. Само синовете и внуците си виждам. Високи са ми децата, с дълги черни къдрави коси и с бради. Всички носим раирани дрехи. Виждам жените на синовете ми. Малкият ми син има две жени, а големият има три. Имам седем внука..., три момчета и четири момичета. Слава Богу, че има и момчета. Сам съм...

Ето как човек, който никога не се бе интересувал от регресивна хипноза, влезе с лекота във безвремието и с лекота преминаваше от живот в живот. След сеанса правихме анализ на видяното от него в различните животи. Той категорично не желаеше да преработва събитията, в които имаше негативна за него резултатност, с пояснението, че щом си е заложил в програмата за настоящия живот да учи уроци по този начин, то така да бъде, без улеснения. Информацията му помогна да осъзнае какви са причините за здравословните му проблеми. След връщането в реалността първата му реакция беше да каже, че е чувал прекрасно, при това със затворени очи и че не го боли дясната ръка. Той бе поредният клиент, който потвърди факта, че по време на полет във безвремието духът се освобождава от обремененостите и болестите на физическото тяло, защото там той е само енергия, която се отделя от болките на физическото тяло и не се повлиява от тях по време на сеанса.            

регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова

откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 

http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5