Навлизане на духа в безвремието и в духовния свят 

- Кажи ми къде си? Какво виждаш? Какво чувстваш? Какво усещаш? Какво има около теб? Загледай се около себе си и нека картината пред теб се поясни в детайли.

Понякога чувам думите:

- Ами..., виждам..., усещам..., но не знам дали не си го измислям..., дали не е плод на моята фантазия и въображение или на моите представи и очаквания... 

- Не, не е фантазия и не си измисляш. Това е информацията, за която помолихме твоето подсъзнание да подаде като важна за теб. Фантазията и въображението са ресурси на егото, които ни помагат в живота да творим. Сега ти си на пътешествие, което твоят дух осъществява! Той ти показва всичко онова, което е важно за теб да видиш, усетиш, преживееш отново, осъзнаеш, възприемеш като полезно знание за теб за настоящия ти живот... Отпусни се и ми кажи какво виждаш? Какво чувстваш? Какво усещаш? Картините може да са ясни и ярки, а може да ги усещаш само с усета си, без ясна картина като очертания, форми, цветове... Кажи ми, какво има пред вътрешното ти зрение? Черно ли е или има други цветове? 

- Ами... черно е..., да...

- Духът ти още пътува в тунела към безвремието, затова все още е черно пред вътрешното ти зрение. Не се напрягай, отпусни се и се загледай в тази тъмнина. С усета си долови движението в нея. Усети как черното пространство се раздвижва, как започва да става все по-рехаво, по-светло черно, разпокъсано като паяжина и как се появяват вече и други цветове, като пулсации, от теб към вселената и от нея към теб, все едно са цветни енергийни облаци. Кажи ми, какво виждаш, чувстваш, усещаш сега? Промени ли се тъмнината?

- Да... Започна да става по-светло сякаш..., да се появяват разпокъсани места и тук там да се виждат и други цветове...

- Какви? Опиши ми...

- Започнаха да се движат като облаци... Сякаш излизат от мен и отиват към вселената и там в нея се разтварят... После пак излизат пак от мен и пак отиват и потъват в нищото напред... В лилаво, в златисто...

- Чудесно! Ти вече си на пътешествие във вселената, където всичко е толкова цветно, ярко, завладяващо и пленително! Наблюдавай тези цветни облаци как се движат и нека те те въведат в картина от твой, вече отминал живот, който има важно отношение към настоящия ти живот. Концентрирай погледа си и усети как се движиш, как постепенно се оформя картина, в която ти влизаш и всичко в нея оживява, така, сякаш се случва именно сега. Кажи ми, усещаш ли да се движиш, да вървиш?

- Да...

- Добре... Загледай се в краката си и ми кажи с какво си обута? Какви са краката ти? На мъж или на жена, или на дете, или на възрастен човек? По какво стъпваш? По черен път, на поляна, в гора, в планина, на улица в населено място?

- Да, виждам краката си... Аз съм жена...

Това е един от често срещаните случаи за влизане в картина от минал живот. С указания и помощни уточняващи конкретни въпроси от моя страна като водещ полета на духа клиентът вече прояснява вътрешното си зрение и започва да разказва. Това не е монолог от негова страна. Непрекъснато задавам много уточняващи конкретни въпроси, защото ако не го правя, той ще се рее безцелно в картината, в която е влязъл и ако няма кой да насочва духа му да се движи напред в този вече отминал живот, няма да знае как да получи информация и отговори на най-важния въпрос: защо духът му избра точно това минало негово превъплъщение, да влезе в него и да види важни акценти от случилите се тогава събития. В случаите, когато клиентът не успява сам да преодолее тъмното пространство във вътрешното си зрение, прилагам като подпомагаща методика за разтоварване на духа от обременяващи негативни товари, натрупани в клетъчната му памет следната визуализация:

- Напрягам се да видя, но нищо не се получава... Нищо не виждам...

- Черно ли е пространството пред очите ти, пред вътрешното ти зрение? Още ли стои черно или вече има раздвижване в него?

- Нищо не виждам!... Тялото ми е схванато и ми тежи...

- Добре... Тогава, нека помогнем на духа ти да се разтовари и освободи от всичко онова, което го обременява и затормозява свободния му полет във безвремието. Сега си представи, че си птица в небето и в свободен полет се рееш на воля, където и както пожелаеш. Под себе си виждаш всичко като на длан. Виж голямата висока скала точно под теб. От нея пада вода, която се събира в езеро с формата на сърце. От високо ти виждаш прекрасно очертаните форми на сърце на това езеро. Това е водопад с животворна вода! Около това езеро-водопад има буйна зеленина, в която пеят пойни птички. Това място е като рай сред природата! Слез на земята и застани на брега на това езеро-водопад. Възхити се на изумителната природна гледка! Водата е гладка, синя, кристално чиста. Наведи се и вземи в шепите си от нея и намокри раменете си, ръцете си. Усети колко е мека, топла, приятна водата и бавно влез в езерото. Застани под водопада, под течаща вода. Повдигни главата си така, че тя да пада върху челото ти, да облива лицето ти, косите ти. Усети как тя се спуска надолу по раменете ти и по цялото ти тяло. Сега кажи молитва към тази животворна вода на водопада. Повтаряй на ум след мен: “Мила животворна вода, освободи клетъчната ми памет от всичко натрупано негативно в мен от настоящия ми живот, от всичката болка, страдания, депресивност, психическа и физическа умора, от всички наслоени болки на физическото ми тяло и на емоционалната, нервната ми система. Животворна вода, нека всичко негативно наслоено в мен до този момент, се разпръсне на хиляди малки парченца и се разтвори в бялата светлина на Светия Дух, който ме заобикаля в този мой настоящ живот, така, че духът ми да полети на воля към безвремието, освободен от този товар, който нося със себе си, за да видя и усетя всичко онова, което е важно за мен да узная, за да го използвам по най-добрия и полезен за мен начин, за да внеса положителни промени в живота си. Благодаря ти животворна вода, че помогна на духа ми да се разтовари от това тежко бреме! Амин.”  Представи си как животворната вода сваля, измива от теб всички слоеве от болка и негативизъм, все едно измива от теб черна боя, която се е напластила около теб. Сега тя се измива напълно от теб и ти блестиш в цялата си яркост, в пълния си блясък, освободен и разтоварен от това бреме, което затормозява клетките на твоята клетъчна памет. Когато се усетиш напълно разтоварен и освободен прокарай ръце през косата си, измий лицето си и се усети лек и безгрижен. След това усети отново как животворната вода пада върху косата ти, челото ти, лицето ти и се спуска надолу по тялото ти. Кажи още една молитва към животворната вода, повтаряй на ум след мен: “Мила животворна вода, зареди ме с живителна сила енергия, която да ме изпълни целия, която да зареди духа ми с твоята живителна енергия, за да полети той на воля и с лекота във безвремието, за да отиде навсякъде, където има важна за мен и за настоящия ми живот информация. Благодаря ти, животворна вода, за помощта, която ми оказваш! Амин.” Представи си как жизнерадостта се влива в теб и те зарежда с щастие, с любов, с живителна енергия, с която духът ти продължава полета си. Когато се наситиш и препълниш с позитивна енергия, излез от езерото, застани с лице към водопада. Поклони му се с благодарност за лечебното оздравително общуване с него. Наслади се за още няколко мига на това красиво райско вълшебно място и погледни встрани. Виж наблизо до себе си един голям прозрачен стъклен балон. Представи си как духът ти влиза в него и полита високо в небесата, как се издига все по-нависоко и по-нависоко, докато излезе в открития космос. Ти вече плуваш във вселената! Защитен си в стъкления балон и никой, и нищо не може, и не е в състояние да ти навреди! Ти виждаш около себе си различни планети, звезди. Виждаш слънцето, земята. Пътуваш в балона и се възхищаваш на всичко, което виждаш около себе си. Загледай се в слънцето! То е само на една ръка разстояние от теб! Ти си дух! Ти си енергия и знаеш, че то няма да те изгори, няма как да ти навреди. Напротив, ще те зареди със слънчева енергия-живот-светлина, която прави духа ти да се чувства силен, жизнен и жизнерадостен! Гледай слънцето и му се радвай на воля! Насищай се с енергия от него толкова, колкото усещаш, че имаш необходимост, докато се наситиш. Усмихни му се, благодари му за топлината, за светлината, за силата енергия живот, с които те дарява, за да живееш като човек на земята! След това се загледай в другите планети около теб в слънчевата система. Ако искаш да слезеш на някоя планета, направи го. Кацни с балона там и разгледай. Виж какво има там, задоволи любопитството си. Сега имаш уникалната възможност да видиш какво има там. Ти си дух-космонавт и пред теб няма никакви ограничения и бариери, които да те спрат да направиш това, което в момента желаеш! Виж Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон, Марс, Венера, луната. Най-накрая насочи погледа си към планетата земя! Виж колко красива е тя отвисоко! Виж всички континенти, морета, океани, езера, реки, острови, планини, гори. Огледай всичко отвисоко и виж, усети къде духът ти би искал да слезе и да стъпи на здрава почва, там, където си живял някога и сега можеш да си припомниш. Кога, къде, как е било, какво се е случило тогава с теб в това твое предишно превъплъщение на земята на това място, на което сега искаш да кацнеш с балона и кацаш. Усети твърдата почва под краката си и излез от балона. Представи си как влизаш в един празен киносалон, който е твоят личен киносалон и ти си единственият зрител. Седни на избрано от теб удобно място. Загледай се в големия бял екран и виж как започват да се прожектират кадри, сцени от твой минал живот, в които ти се потапяш неусетно. Пренасяш се в преживявания, които оживяват така, сякаш сега се случват и сега ги преживяваш наново. Огледай се, за да разбереш къде си, какво има наоколо около теб. Кажи ми, успяваш ли да си представиш всичко това?

- Да...

- Добре... Загледай се в краката си и ми кажи, с какво си обут? Какви са обувките ти? Мъжки, женски, детски...?

- Аз съм малко момче... Обут съм с...

Имах случай с клиентка, която отказа да проведем релаксиращата освобождаваща визуализация при водопада, поради страха й от водата и от студа. Въвеждането в полет на духа за Вилма беше много трудно. Въпросите й в този сеанс “Полет на духа” бяха свързани с тежки емоционални преживявания, със страдания и загуба на близки любими хора, което даваше своето отражение върху начина й на живот, на степента на удовлетворение, радост и успеваемост в живота. Тя искаше да знае: ”Защо нямам никакво желание в този живот?”, “Защо приемам всичко, което ми се случи?”, “Защо не мога да се зарадвам?”, “Защо искам да се отдам на отшелнически живот, да изляза от социалния живот?”, “Защо нищо не ми въздейства емоционално?”, “Смирена ли съм повече, отколкото е необходимо?”, “Търпелива ли съм в повече, отколкото трябва?” След като разбрахме, че й беше трудно да излезе от тъмното пространство във вътрешното й зрение, а визуализацията при водопада и водата я плашеха, й предложих да си представи, че е в планината... Тук бих искала да споделя, че е много важна ролята на ключовите думи, които аз, като водещ сеанса задавам, защото те са ключът, който отключва вратата към информацията, която се стремим с общи усилия да получим с клиента. Без тях е изключително трудно и дори бих казала, невъзможно да продължим сеанса. Той приключва до тук и го приемаме като неуспешен полет на духа във безвремието, правим коментари и анализи... Тук, в този случай с Вилма, ключова дума бе думата “вулкан”.

- Кажи ми..., какво виждаш? Какво чувстваш? Какво усещаш? Къде се намираш?

- Виждам различна гама цветове... Лилаво, жълто, светло синьо... Смесени са... Пулсират... От малки стават големи. Сливат се, става по-ярко... Малки светлинки вървят... Става все по-светло... Сиво-бяло, също като прозрачно листо на цвете. Няма фигури, нищо не виждам... Сега тръгват бели облачета... Появи се поляна с жълти и бели цвятя. Поляната е ограничена!... Тя е малка. От едната й страна има пропаст, а от другата й страна няма как да се премине... Не съм дете, девойка съм... Нося бяла риза са дантели. Като самодива съм.  На кръста имам нещо като престилка, с която съм препасана. С руса дълга коса съм.

- Добре. Чудесно! Духът ти вече е влязъл в картина от твой вече отминал живот. Кажи ми, какво правиш на тази поляна? В планината ли си? Виждаш ли високи скали? Има ли вулкан?... Опиши ми какво виждаш и усещаш сега!

- Седя си на полянката. Виждам планината пред мен. Там има сняг... Сега виждам, че съм в основата на един вулкан. Горе има нещо сиво. Няма светлина. Не съм го виждала да гори. Сега го виждам. След изригването му е. Всичко наоколо е изгоряло, сиво-кафяво е. Аз не се плаша... Водата е студена. Тя ме плаши. Нея не я харесвам.

- Огледай се и ми кажи.., къде живееш? Къде е твоят дом? С кого живееш там?

- Ние живеем там, при този вулкан. Не виждам други хора. Никого няма... Някакви животни като овце виждам. Има къщи за животни и аз съм при тях. Много е тъмно наоколо... и е тъжно...

-Тъжно?... Защо ти е тъжно? Какво се е случило?

- Не знам какво се е случило... (плаче със сълзи на глас) Нещо се е случило, което ми причинява болка!... Не виждам нищо! Всичко е пусто.. пусто!... При вулкана нищо не е останало... Всичко е сиво... сиво...

- Огледай се и колкото да е тъмно, виж какво има около теб. Загледай се и виж, усети какво ще привлече погледа ти. Кажи ми какво е то?

- Има един отвор в дъното на нещо много сиво... Влажно е там... Сама съм... Аз съм с тъкана дреха от вълна..., с нея съм наметната.

- В пещера ли си?

- Да... Има и друг изход и аз съм при този друг изход. Излизам навън. Има скали, малко трева... Няма дървета... Седя на един камък и съм се подпряла на една пръчка, като гега, такава... завита в единия й край.

- Има ли други хора наоколо? Загледай се! Виж, дали няма да забележиш някого?

- Няма никой. Сама съм. Не мога да сляза... На високо съм. Има пропаст. Мога да се разхождам по полянката, да влизам и да излизам от пещерата...

- А с какво се храниш?

- Не знам с какво се храня. Има стадо козички... Ние сме заедно... Те стоят на полянката, до входа на пещерата.

- Върху пещерата можеш ли да се качиш и да се огледаш наоколо, да видиш какво има в далечината, дали има някъде населено място, където живеят и други хора?

- Мога  да се кача върху пещерата по едни големи обли камъни. Не се страхувам от пещерата. Тази част с изхода с полянката е много хубава. Виждам, че има вода. Валял е дъжд. Сега има слънце. Виждам в далечината, че има други хора. Те са облечени в бяло. Всички са с руси коси. Имат големи хубави сини очи. Няма къщи. Има овце, крави... Друго не виждам.

- А какво правят тези хора? Могат ли те да те видят?

- Те се занимават с нещо, но не мога да видя с какво. Не ме виждат. Има възрастни хора, има деца... На мен ми е мъчно за мама и за малкото ми братче... Останала съм сама..., самичка...

- Иди в друга картина, в която присъстват майка ти и малкото ти братче...

- Вечер е, тъмно е. Има запален огън. Нещо се готви на него. Има някаква жена, която разбърква яденето...

- Това майка ти ли е?

- Не знам дали ми е майка. Нямам усещането да ми е майка. Непрекъснато виждам тази полянка. Там ми е хубаво, там си стоя самичка...

- Добре... Сега иди напред във времето на този живот, в който сега си потопена и влез в картина, която се случва с теб и около теб, пет минути преди края на този живот. Кажи ми къде се намираш? Какво има около теб? На каква възраст си? Здрава ли си, болна ли си? Има ли някой при теб?... Кажи ми, какво виждаш, чувстваш, усещаш?

- Ох!... Нищо не виждам.. Дим... Сиво е... Нещо гори... Откъде идва, не знам. При скалите съм. Сиво сажден дим... Аз съм обгоряла, в сиви дрехи... Имам много рани по лицето, по ръцете.. Усещам да ме боли... Нямам сили за живот... Бях много сама! Все сама!... През целия ми живот сама!... Много болка!...

- Кажи ми, какви уроци научи, усвои от този вече приключващ живот? На какво те научи той?

- Научих, че не трябва да живееш сам. Ох, много боли...

- Сега си представи как се скъсва нишката, която свързва духа и душата ти с това физическо тяло. Усети как политаш нагоре освободена, свободна от този отминал живот, освободена от това безжизнено физическо тяло! Този живот е приключил за теб! Ти си свободна душа готова да се прибере у дома!... Усещаш ли го?

- Да!... Усещам се лека и свободна!...

- Чудесно! Духът ти се справя отлично в полета във безвремието! Кажи ми, искаш ли да преработим тежките картини от този вече отминал живот и да изживееш друг вариант, с положителен развой на събитията в него? Ти си във безвремието и това е напълно възможно да се случи.

- Да, искам!

- Добре. Тогава... Нека духът и душата ти се върнат обратно в това физическо тяло и се озовеш в картина, в момент, в който още не са се случили трагичните събития, в които ти обгаряш и умираш от раните си... Върнаха ли се духът и душата ти обратно в това тяло?

- Да...

- Къде се озова сега? Разкажи ми...

- Виждам как слизам надолу към селото, където живеят други хора. Улиците са каменни. Има каруци, коне. Хората са облечени в дрехи като тиролските. Хубаво облечени са. Аз се различавам от тях. Аз съм с много руса коса, а те са с по-тъмни коси. Те се заглеждат в мен.

- Огледай се наоколо и ми кажи, виждаш ли някъде надписи, магазини... Чуй как говорят хората, за да разбереш къде се намираш, в коя държава?

- Няма магазини.., има пазар. Продават селски продукти, кокошки, птици... Аз разбирам езика им. Разбирам за какво си говорят...

- Добре. Иди при някого от пазара, заговори го!

- Не искам да се запознавам с никого... Край селото има някаква колибка. В покрайнините е. Там искам да живея. Това е изоставено място. Сигурно преди време някой е живял там... Пак искам да живея сама. Много тъжен човек съм.

- Защо си тъжен човек? Защо искаш пак да живееш сама?

- Страдам за моето семейство... Умрели са... Аз съм останала сама...

- От какво са умрели те?

- Не знам от какво са умрели.

- Имаш ли желание да общуваш с някого от селото, да ходиш там, да си сред хората?

- Нямам комуникация с хората от селото. Не искам с никого да се запознавам.

- А какво правиш през деня? Занимаваш ли се с нещо?

- Разхождам се... така, без цел... Наблизо има река. Там пера дрехите си.

- А с какво се храниш?

- От някакви храстчета си бера някакви плодове.

- Добре... А какво помниш за твоите родители? Какви хора бяха те?

- Баща ми..., той много ме обичаше и ми го показваше... Ние само двамата си живяхме заедно. После... и него го няма... Не знам какво се е случило с него...

- Загледай се в него и ми кажи... Разпознаваш ли го, по усет.., в някого, когото познаваш в настоящия си живот?

- Да, на моя баща прилича. Пак съм на 14-15 години...

- Сега иди десет години напред в този живот, в който си сега, когато си на двадесет и пет години... Кажи ми къде се намираш? Какво има около теб? Как изглеждаш? Какво ти прави впечатление?

- На друго място съм. Облечена съм вече като хората в селото. В някакво семейство съм, но не е моето. Живея при тях, грижа се за тях. Намерила съм работа и подслон при тях. Пак съм сама... Виждам голяма кръгла маса. Къщата е каменна. Аз изглеждам добре. Не съм слугиня да чистя, да готвя. Аз се грижа за техните деца. С деца се занимавам. Те са чужди хора.

- Как точно се грижиш за тези деца?

- Аз ги уча да четат, да пишат. Момче и момиче са. Имаме си такива занимания. Имат нещо като чинове. Седят на тях, а аз съм им като учителка. Хм... Май са повече децата... Има и други, от махалата. Има едно дете, което е много палаво, като дяволче е. Все нещо прави, все измисля разни неща. Не го интересува училището. Аз си го харесвам, нищо, че е такъв. Има къдрави дълги коси, синеок е. Той ми е любимецът. Каквото и да прави, аз се правя, че не го забелязвам.

- Разпознаваш ли го по усет в някого от настоящия ти живот?

- Да..., разпознавам го!... Прилича на мъжа, с когото живея от много години насам заедно... И сега е такъв закачлив... Не го свърта на едно място...

- Много добре! Сега вече знаеш откъде идва тази близост между вас!... Сега иди още петнадесет години напред в този живот, в който си сега, когато си вече на четиридесет години и ми кажи..., създала ли си вече свое семейство?

- Нямам свое семейство. Сама съм..., пак съм сама! Още уча деца...

- Успяла ли си да опознаеш какво е чувството любов?     

- Не, не съм успяла да опозная това чувство любов! То не ми е познато. Момчето, моят любимец, вече е пораснало. Виждам го. Не ми е близък. Имам хубави спомени от неговото детство.   

- Какво се случва по-нататък в този живот? Иди още напред и ми разкажи...

- Сега не виждам децата. Хората само ги поздравявам... Не им разказвам нищо за себе си. Не искам нищо да им разказвам за себе си...

- Иди сега напред в този живот, пет минути преди той да приключи и ми кажи..., къде се намираш? Има ли някой при теб? На какво те научи този живот, изживян вече по нов начин, след като го преработихме в нова посока на събитията?

- Много възрастна жена съм. Седя пред едно прозорче и гледам навън. Сама съм. Време е да си отивам, знам. Не съм болна... Просто съм много стара... Научих се да помагам на другите. Посветих живота си на децата. Научих се да живея за другите. Много страдах за моите близки! (плаче със сълзи, гласът й трепери)... Много страдах за тях!... Самотата не ми пречи. И в самота може да имаш почтен живот!...

- Има ли нещо, за което съжаляваш?

- Съжалявам, че не успях да ги спася!... Близките ми!... Те умряха!... Те изгоряха! Те се вкамениха от лавата на вулкана!... Застигнала ги е... Аз не бях тогава с тях. Върнах се там, когато вече нищо нямаше! Аз не съм била там, когато това се е случило с тях! Била съм някъде другаде... Разхождала съм се някъде...

- Не се упреквай за това! Ти си успяла да спасиш себе си! Продължила си да живееш!... Сега вече знаеш защо изпитваш страх от огъня, от водата и можеш да го преодолееш, да се освободиш от тази зависимост в настоящия ти живот!... Сега нека духът и душата ти скъсат нишката, която ги свързва с това вече старо физическо тяло и се почувствай свободна, лека, жизнерадостна, за да полетиш към духовния свят, към Дома, където те очакват хармония, спокойствие, безусловна любов, срещи с приятелски души, които те очакват да се завърнеш при тях! Успяваш ли?

- Да!... Аз съм лека и свободна!...

- Благодари на своя дух за този полет на духа, който той предприе по твое желание и за всичко онова, което ти видя, преживя, усети, научи с негова помощ... Сега си представи си как отново се появява тунелът, който те отведе в полет на духа във безвремието и в духовния свят. Нека той се появи отново, за да преминеш през него и се върнеш в реалността, в настоящия живот. Преди това, за секунда накарай всичко да застине, все едно правиш “стоп-кадър” на видеокамера. Кажи молитвата, повтаряй на ум след мен: “Господи, благодаря Ти от сърце и душа за смелостта да се изправя пред всички тези моменти, в тези мои вече отминали животи, когато моето духовно съзнание и клетките на това мое тяло, са поели бреме, с което аз се боря оттогава. Моля Те, Господи, нека това бреме и всичко отрицателно, което нося със себе си от тогава се разтвори в благословената бяла светлина на Светия дух, тогава, сега и завинаги, така, че да мога да отдам моята щастлива, вечна, необременена свобода в служене на Теб, Господи, в останалата част от моя щастлив, здрав, продуктивен, творчески, духовен живот, който Ти си ми дал. Амин.” Накрая, когато си готов да се върнеш, бавно влез в сегашното си тяло в този настоящ живот. Спокойно брой до три и се отпусни на върха на твоето здраве, вяра и душевно спокойствие. Тежестта е отместена от духовното ти съзнание, така, че то може да изчисти клетките ти от останалата тъмнина и да полети с Божията любов завинаги... Едно... Очите ти бавно се отварят... Две... Освежени и искрящи от живота ти отваряш широко очите си!... Три... Напълно будна, изцяло обновена, ти продължаваш от този момент нататък благодарейки на себе си и на Бога за новото начало, което ти е дал, като е отворил сърцето и съзнанието ти за скритите тайни на клетъчната памет... Добре дошла отново в реалността!... Размърдай се бавно. Тялото ти тежеше много по време на сеанса, нали?

- Да! Тежеше сякаш тонове! Не можех да си помръдна ръцете, краката...

- Точно така се получава, когато духът навлезе в полет във безвремието, защото тежестта на тялото пречи той да пътува, лек и да има сила да отиде навсякъде, където ти пожелаеш да го насочиш. Ти се справи много добре! Браво на теб!... Сега виж очите си в огледалото... Виж колко дълбоки са те и сякаш виждаш тунела към безвремието в тях!...

- Наистина!... Невероятно!

Това бе само началото на сеанса “полет на духа” за Вилма. Тя получи отговори на въпросите, които търсеше. В останалата част от сеанса духът й подаде информация, която й помогна да разбере, осъзнае и възприеме още много полезни неща за себе си. Когато приключихме, с нея анализирахме многоаспектно в детайли всичко преживяно от нея.

- Доволна ли си от този полет на духа, който сега направи?

- Да, много!

- Какви бяха очакванията ти за този сеанс?

- Аз и преди съм се подлагала на регресивна хипноза, но не беше както сега. Преди беше по-леко, с по-малко информация. Сега беше много дълбоко, емоционално силно като преживяване. Всичко, което исках да науча, го получих.

- Много се радвам за теб, че научи това, което ти беше необходимо да узнаеш, да видиш, да усетиш, наново да преживееш, с такава сила на чувствата и емоциите в теб! Беше ли много изморително за духа ти? Ти видя картини от минали животи, които не бяха лесни за изживяване, но от друга страна те ти помогнаха да разбереш, по какъв начин тези минали за душата ти събития оказват влияние върху настоящия ти живот. Съветът ми към теб е, когато се прибереш, да разкажеш със свои думи всичко, което видя, преживя, докато е още силна емоцията в теб. Ръководи се от моите записки, но да разказваш хаотично не е проблем. Важното е да продължиш разказа на духа си с твои думи, защото на мен ти казваше само част от това, което виждаше и усещаше. По-добре е да пишеш на ръка, защото по този начин върху хартията се запечатва и енергията, с която пишеш, която излиза от енергийния център в дланта и от пръстите ти. Поне седмица още ще продължиш да получаваш информация, да усещаш, виждаш други картини. В теб ще текат анализи, ще ти се проясняват още много неща, важни за теб и за живота ти, за делата ти, защото каналът продължава да е отворен. После той постепенно ще се затвори и ще останат само спомените от този сеанс...

регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова

откъс от книгата "Да откриеш себе си в Полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 

http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5