- Виждам земното кълбо... (усмихва се жизнерадостно) Виждат се контурите на континентите. Още пътувам с балона. Прекрасно е да си в космоса..., да гледаш отвисоко! Има наблизо малки планети. Кафяви са. На едната има кратери. Успявам да кацна на планетата с кратерите.

- Прекрасно! Духът ти е космонавт! Ти в момента имаш уникалната възможност да видиш всичко, което е пред погледа ти! Кажи ми, какво има на тази планета, на която сега се приземи?

- Лека и равна повърхност. Кафяво е. Празно. Не са вулканични кратерите. Те сами са се образували. Пустинна планета е. Не ми е интересно и любопитно да съм на нея. Полетях отново в космоса...

- Насочи погледа си към слънцето! Виж го колко е голямо, туптящо, ярко, само на една ръка разстояние от теб! Усмихни му се! Кажи му колко много го обичаш! Благодари му за топлината, за светлината, за силата живот, която то ти дава, за да живееш като човек на земята!... Ти си дух, ти си енергия! Ти си в стъкления балон, който те предпазва и никой и нищо не може да ти навреди. Слънцето няма как да те изгори и ли погълне, защото ти си защитена в балона!... Успяваш ли да общувяаш със слънцето?

- Да... Виждам слънцето. То е ярко и червено. Усещам неговата сила и мощ. Изпълвам се цялата със слънце! То е директно срещу мен! Усещам как неговата енергия се влива в мен.

- Невероятно е това усещане, нали?! Сега насочи погледа си към планетата земя. Усмихни й се с любов! Тя е твоят дом, като човек на земята! Благодари й това, че те храни със своите ресурси, със своите живителни сокове, че имаш дом на нея. Огледай континентите, островите, реките, езерата, океаните, моретата и избери място, където да кацнеш с балона. Започни да се снижаваш. Навлез в атмосферата на земята и усети твърда почва под краката си. Кажи ми, къде се приземи? Какво виждаш, усещаш, чувстваш? Какво има около теб? Загледай се!

- Балонът ме води в черен тунел... Още не съм преминала през тунела.. Преминах го!... Излязох от него!

- Чудесно! Браво на теб!

- Виждам поляна със зелена трева, дръвчета цъфнали в розово. Усещам се спокойна и щастлива (усмихва се радостно). Виждам момиче на люлка, на пет-шест годинки, с бяла рокля, с бели панделки. Аз съм това момиченце. Люлката е вързана за клон на дърво, два метални пръта и седалка. Идва жена с дълга коса. Тя е майката на детето.

- Загледай се в нея, огледай я и ми кажи, тя напомня ли ти за някого, когото познаваш в настоящия си живот?

- Може би ми напомня за сестра ми. Има любов между мен и майка ми тогава... (усмихва се с радост)

- Добре. Сега се огледай и потърси своя дом... Къде живееш? Как изглежда домът ти? Намери го и ми го опиши!

- Домът ни е насред гората, между дърветата. Къщата е на два-три етажа. Няма цветя по нея. Виждам баща ми, висок мъж с черна коса. Любвеобилен е.

- В коя държава се е случил този твой минал живот? Заслушай се в разговор на други хора и разбери..., на какъв език си говорят?   

- Не мога да определя. Мисля, че говорят на френски език...

- Иди сега напред в този живот и виж как се развиват събитията за теб.

- Виждам се на деветнадесет години, с дълга кестенява коса оплетена на плитки. В бяла рокля съм. Щастлива се усещам (усмихва се с радост). Обградена съм с обич от хората около мен.

- Влюбена ли си в някой мъж?

- Не усещам да съм влюбена в някого. На поляната съм. Там се усещам щастлива и свободна! 

Една година по-късно Силвия пожела да направи за втори полет на духа. Първият сеанс се беше отразил много добре на разкрепостяването й, на взаимоотношенията й с другите хора в социалното обкръжение, в общуването й с колегите на работа, с изясняване и конкретизиране на личните й желания и стремежи в живота занапред. В този втори сеанс тя продължи да търси себе си. Търсеше отговори на вълнуващите я въпроси: “Защо месечният ми цикъл е толкова болезнен?”, “Защо съм още сама в живота?”, “Защо не мога да срещна подходящ мъж за партньорска връзка?”, “Защо не мога да напусна родния си град и да отида да живея на друго място? Какво ме задържа там?” Отговорите за тях тя намери в животите, в които духът й влезе, които видя, преживя, преработи. След въвеждащия в релакс текст тя заговори...

- Аз съм момиче на деветнадесет години, с дълга кафява коса, хваната в две опашки. Имам бяла, светла кожа. Облечена съм в червена рокля.

- Къде се намираш? Имаш ли представа в коя държава си?

- На улицата съм. Оглеждам се. Има къщи, измазани са. Някои са в различен цвят. Прилича ми на Мексико.

- Добре. Иди напред в този живот, в който сега си влязла, в картина, в която са се случили събития, които оказват негативно въздействие върху теб в настощия ти  живот и ми кажи, какво точно се е случило? 

- Вероятно съм тръгнала на някъде, отивам някъде. Вечер е. Аз вървя по улицата. Сама съм. Оглеждам се назад. Страхувам се, защото усещам нечие присъствие някъде зад мен. В светло синя рокля съм облечена. Появява се един мъж, с черен панталон, в черно сако, с голяма черна шапка. Аз забързвам крачката си, за да избягам от него. Той приближава!.. Той успява да ме хване!... Аз се мъча да се откопча от него, но не успявам. Той ме хвърля на земята..., вдига полата на роклята ми... Възползва се от мен!... Аз изпитвам болка, отвращение... Той ми е хванал ръцете, не успявам да се откопча от него... Казва ми да мълча, да не се съпротивлявам... Аз се страхувам от него. Той е на около четиридесет години.

- Загледай се в него и ми кажи... Разпознаваш ли го в някого от настоящия ти живот? По усет прилича ли ти на някого, когото понастоящем познаваш?

- Да... Прилича ми на свако ми от настоящия ми живот.

- Какво се случва по-нататък с теб в тази сцена на насилие над теб на улицата?

- Мъжът ме оставя да лежа на улицата и си тръгва. Това за мен е бил първият ми сексуален контакт. Аз си тръгвам. Прибирам се в къщи. Чувствам се унизена, беззащитна. Сълзи има в очите ми.Искам да викам, имам нужда да викам, а не мога...

- Имало ли е свидетел на улицата, който е видял какво се е случило с теб?

- Тази улица е пуста. Няма хора по нея. Мисля, че никой нищо не е видял...

- Добре... Прибери се у дома... Кажи ми... Къде живееш? При какви условия?

- Къщата е мъничка, светлокафява. Сама живея там. Родителите ми ги няма там.

- Какво правиш ти, когато се прибираш  дома?

- Свалям дрехите си, влизам в банята, за да се изкъпя. Изпитвам вина в някаква степен...

- Защо изпитваш вина? В какво се упрекваш?

- Обвинявам се, че не съм успяла да се предпазя. Може би изпитвам ненавист към този човек...

- Иди напред в този живот... Кажи ми как продължава животът ти след тази случка на улицата?

- Една година по-късно е... Виждам една по-голяма къща на два етажа. По средата има пясъчен двор и кладенец. Там има едно момче..., с кафяв панталон, с бяла риза, с черна коса. Той е с тъмна кожа (усмихва се), на двадесет и пет години е.

- Ти харесваш ли го?

- Да... Ние се смеем и се гоним край кладенеца. С него се харесваме.

- Разпознаваш ли в него някого от настоящия си живот?

- Не, не го разпознавам... С него се обичаме. Случката отпреди една година съм я затворила в душата си. Чувствам се вече по-спокойна.

- А това момче?... Допуснала ли си го вече до себе си..., интимно?

- Все още не... Не съм го допуснала до себе си... Искам да го допусна до себе си, но..., случката не ми позволява... Изпитвам страх..., да не бъда наранена...

- Иди десет години напред в този живот и виж себе си вече на тридесет години... Как изглеждаш? Как се е променил животът за теб, десет години по-късно?

- С бяла рокля съм. Вървя по улица. Разхождам се. До мен има мъж... Мисля, че е мъжът, с когото се гонихме край кладенеца. Имаме момиченце, на две годинки. Аз съм много щастлива! Обичана съм! Чувствам се ценена, уважавана. Момиченцето, дъщеря ми, е сестра ми в настоящия живот.

- Много добре! Ти видя себе си щастлива! Преодоляла си случилото се с теб в младежката ти възраст и си успяла да създадеш свое семейство, да имаш дете!... Сега иди в края на този живот, пет минути преди смъртта. Кажи ми, къде се намираш? Как изглеждаш? Сама ли си? Има ли някой при теб? Болна ли си, здрава ли си?

- Аз съм с посивяла коса, с дълга пола и с блуза. Липсва ми някой друг зъб (смее се). На осемдесет години съм. Сама съм. Усещам, че животът ми е вече към края си. Движа се лекичко, бавничко... (смее се) Аз съм на терасата. Гледам как децата си играят. Там има мои внуци и други деца. Радвам им се. Умирам от старост.

- Кажи ми, какви уроци научи в този живот? На какво те научи той?

- Научи ме как да оставям болката да си отиде. Научи ме как да отворя сърцето си за любовта.. и как да се доверявам.

- Има ли нещо, за което съжаляваш, за което да ти е мъчно?

- Няма нищо, за което да съжалявам, да ми е липсвало, да не мога да направя, да ми е мъчно за нещо....

- Много добре! Изживяла си живот с хубави преживявания, с усвоени уроци, които са обогатили с ново познание душата ти. Нека духът и душата ти скъсат нишката, която ги свързва с това физическо тяло. Усетиш себе си лека, свободна, ефирна!

- Усещам го! Прекрасно е!

- Искаш ли да се върнеш обратно в този живот, да преработим случката на улицата в позитивен вариант, като нова по-добра резултатност за теб?

- Да, искам!

- Добре. Тогава... Нека духът и душата ти се върнат обратно в това физическо тяло. Влез отново в картината, в която ти вървиш сама по пустата улица вечерта. Успяваш ли?

- Да.

- Вземи решение да промениш маршрута си и да вървиш по друга улица, която е осветена, по която има движение, има други хора и ти се прибираш благополучно у дома, без да ти се случи нищо лошо...  Успяваш ли?

- Да...

- Как преминава животът ти по-нататък, след като тези лоши спомени вече ги няма в живота ти?

- Аз пак съм с мъжа, с когото се гонихме край кладенеца. Аз съм изключително щастлива и усмихната. Допускам го до себе си без страх и с желание. Пак живея с него и с момиченцето... дъщеря ни. Свободна и щастлива се усещам.

- Много добре!... На какво те научи животът в тази променена версия?

- Да ценя семейството и да обгръщам хората с любов.

- Отлично! Нека преработим случката с нападението над теб на улицата в още един вариант, в друга разновидност на положителната резултатност за теб. Иди отново в тази сцена, когато вървиш по тъмната улица. Усети отново присъствието на мъжа зад себе си. Усети как той те напада. Сега прояви самообладание, хладнокръвие, смелост и се отбранявай! Противопостави му се! Не му позволявай да е по-силен от теб и да те нарани!... Успяваш ли?

- Да! И още как!... Ако знаеш само как го сритах в краката и го набих!... Той ме пусна и отиде нанякъде...

- Браво на теб! Ето, виждаш ли, сама можеш да разчиташ на себе си, да не ставаш плячка и жертва на други хора, да те нападат и да ти причиняват болка! Много добре се справи! Сега вече знаеш как да се отбраняваш, как да проявяваш самообладание и хладнокръвие в критични ситуации, когато си сама, когато няма на кого да разчиташ за помощ. Вече знаеш, че ще срещнеш любовта в лицето на подходящ за теб мъж, че ще има радост и прекрасни преживявания за теб в любовта!

- Да!... (усмихва се доволно).... 

регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова

откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията  В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА