Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2015 06:00 - Регресивна хипноза - на всякаква възраст човек може да си припомни минали свои животи...
Автор: paralelno Категория: Лични дневници   
Прочетен: 673 Коментари: 0 Гласове:
1



 Регресивна хипноза - на всякаква възраст човек може да си припомни минали свои животи...

image

Ето друг случай на първо влизане в картина от минал живот, който духът бе избрал като важен да посети и да покаже на клиентката ми Ема, жена на шестдесет години, важни случили се тогава събития. Нейните въпроси бяха: “Защо имам такива сложни взаимоотношения с майка ми?”, “Защо изпитвам такъв дефицит на младостта, който сега искам да наваксвам, както и дефицит на любов?”, “Защо с бившия ми съпруг имахме гонитба в любовта? Аз му давах много, а нищо не получавах от негова страна.”, “Защо дълги години след развода ми с него няма друг мъж до мен в живота ми?”, “Защо скъсах коленни връзки?”, “Защо имам тези здравословни проблеми?” След въвеждащия релаксиращ текст и уточняващи насочващи въпроси Ема заговори с лекота...

- В Рим съм... Най-напред влязох в стая, където една млада жена с прибрана коса, с лента на главата, с бяла дълга дреха... прави нещо с ръцете си. Може би свири на арфа. Тя ми е майка и прилича на майка ми от настоящия ми живот. Имам чувството, че тя е хубава, но е някак си... каменна, не е жива сякаш. Всички хора са някак си вкаменени... Сякаш е някакъв дубъл... Сякаш майка ми чисти някакви семена, а над нея е душата й тази с лира. Тя прави нещо с тези семена. Аз я гледам, но нищо не изпитвам към нея. Знам, че тя е майка ми. Аз съм малко момченце, на шест годинки. Тя не ми обръща никакво внимание. Искам да изляза навън... Вече съм на площада... Грее слънце, светло е..., много е хубаво! Има много гълъби... Много е хубаво!... Момченце съм. Виждам един младеж срещу мен, който... пак е каменен! Не мога да му видя очите. Пак този дубъл! Той е нежив и каменен. Със сандали е обут. Казва, че е моят по-голям брат. Аз го попитах: “Къде отиваш?”, а той ми отговори: “Ще отивам някъде на война, но е още рано!” (плаче със сълзи) Това е големият ми син в настоящия живот!. На мен ми е много мъчно за него, защото там ще го убият. Той не знае, но аз знам!... Дойде една жена, на около четиридесет години. Много е мила и добричка. Тя ме утешава с присъствието си... Това е моята духовна наставница!...

- Много добре се справяш! Иди напред в този живот, в който сега духът ти е влязъл и влез в друга картина, в която има важни за теб неща, да узнаеш какви са те...

- В гората съм, на лов за мечки. Има и други хора край мен. Аз съм се отделил и съм сам. Имам копие в ръката. Не ме е страх от мечките. И преди съм ловил. Обичам ги мечките. Имам знание за това. Така трябва..., да ги ловя... Ох, Боже!... Аз забивам копието си в тила й! (плаче силно на глас) Аз не го искам това! Душата ми не го иска! Направил съм го заради баща си, за да ме хареса..., за да е доволен!.. (плаче, ридае) Той в настоящия ми живот е моят бивш съпруг!... Аз го правя така, сякаш душата ми е някъде другаде! Баща ми по мъжки ме обича, но не го показва. Той трябва да ме направи мъж. Изпитвам любов към него, обичам го. Имам респект пред него... Той може много неща. Той иска да ме научи и мен, знае много за лова, има много сечива, а аз..., сякаш вече го мога... Виждам една сърна. Вече съм голям, на двадесет и две години съм. Стрелям с лък. Голям ловец съм, много гъвкав. Това съпротивление в мен да убивам животните, вече го нямам. Правя го, защото трябва, но не изпитвам наслаждение от това...

- Добре... В този твой живот, в това твое превъплъщение, си усвоила умения, които са били важни и необходими за времето си... Иди още напред във времето на този минал живот и ми кажи..., създал ли си свое семейство? Какво се случва по-нататък с теб и в живота ти?

- Имам момиченце..., моя дъщеря е! Много ме обича! Тя ми е леля в настоящия живот! Тя, майката на това момиченце, е важна за мен, свързана е с мен, свързана е със сърцето ми. А!... Появи се някаква старица, духовно зло, като баба Яга е!... Застана между мен и жена ми... Жена ми е болна, лежи. Нещо в кръвта й не е както трябва. Ще трябва да се грижа сам за нашето момиченце... Това свива сърцето ми...

- Да... Иди още напред във времето и виж, какви събития настъпват в живота ти?

- Аз съм войн, на четиридесет години. На бойното поле съм, с доспехи. Някаква битка... След нейния край има много убити. Аз съм цял, но на левия ми крак има нещо, което не е както трябва, на челната кост. Има и много ранени. Ние потегляме, сякаш е след поражение в битката... Отиваме в плен... Вече е тъмно. Вижда се зарево на пожар. Аз се грижа за моя приятел, който е тежко ранен. Тъмно е. Нощ е. Сами сме... Изглежда по някакъв начин сме се отделили от колоната и сме в гората. В някаква къща сме, където хората са много уплашени от нас. Има котле с ядене. Едно момиченце е долепено до стената от страх и ужас от нас. Виждам възрастен мъж, който е болен, лежи. Мъдър е. Тази среща с него е важна за мен, за душата ми. Той знае много. Знае, че моят приятел ще умре скоро, че аз ще си намеря нова жена, че дъщеря ми вече се е омъжила и има две момиченца... Знае кога и как аз ще си отида от този живот, но не иска да ми каже. Каза, че ми предстоят спокойни дни. Този старец е вуйчо ми, брат на майка ми в настоящия ми живот, към когото изпитвам топло уважение, и сега, и тогава. Ние се крием, защото събират войници за битките, а аз съм вече изморен за тях, изморен съм от тези войни.  

-  Успяваш ли да създадеш ново семейство, с друга жена, както ти е казал този старец?

- Да... Живеем в някаква колиба. Имам топло отношение към тази жена, но не е както любовта ми към първата ми жена... В тази колиба е тъмновато. Няма го любимото ми слънце. Крием се с жена ми от войниците, пазим се с нея от тях... Сега сме при един водопад. Ловя риба. Там има слънце!... Там ме залавят някакви войници! Хващат ме, трябва да вървя с тях. Откъсват ме от всичко мое! О, Боже!... В някаква каруца съм, с решетки от кожени неща. Там има още някой. Гладиатори!... Карат ни нататък, в някаква школа за гладиатори!...

- Правят ли те гладиатор? Виждаш ли се на арената, да се биеш като такъв?

- Да!... На арената съм. Бия се като гладиатор, с меч. Пускат и лъв. Боже!... Лъвът е вързан във вериги, за да стига само донякъде. Трябва да се пазяи от лъва. Противникът ми е черен и силен.

- Загледай се в него. Разпознаваш ли в него някого от настоящия си живот? 

- Не мога да видя. Той носи маска. Аз също имам маска. Гледам го през цепките за очите на шлема.

- Какво се случва в битката между вас? Ти побеждаваш ли го? Той ли побеждава?

- Аз оцелявам в тази битка. Лежа някъде извън арената, ранен съм. Раните ми са в далака, в бедрото, в лявата ръка, много ми е натъртен вратът. Основният ми проблем е в далака. Дойде една жена и сложи някакви треволяци в раните ми. Тя ми е изляла куршум, защото пия водата от изливането му. Тя ме милва по челото. Аз й говоря за жена ми... Ох..., тилът ми..., гърбът ми..., много ме болят! Другите поражения по мен сякаш не ги усещам толкова силно да болят...

- Разпознаваш ли в тази жена, която се е грижила за теб и за раните ти тогава,  някого от настоящия ти живот?

- Да, тя сега е моя много близка приятелка. Тогава тя е била робиня там... Нямам други битки вече... Приготвям се да си отивам от този живот... Лежа си... Знам, че има слънце, че има бял площад... Целият ми гръб е тежък, размазан. Сякаш не иска да се случи нищо повече... Лежа... Виждам границата с нищото...

- Иди в последните пет минути на този живот и ми кажи, на какво те научи той?  Какви уроци усвои в него? Има ли нещо или някой, за което/когото съжаляваш?

- Този живот ме научи на борба, на милост, на любов, на подчинение-смирение-съгласяване, на непретенциозност. Съжалявам за първата ми жена. Жал ми е за нея. Исках да построя къща, наш дом... Натъжава ме това, че детето ни остана рано без майка...

- Нека сега настъпи мигът, в който духът и душата ти скъсват нишката, която ги свързва с това ранено уморено физическо тяло и ти усетиш полета на духа нагоре към духовния свят, освободен и свободен, олекотен от товара на това физическо тяло. Издигни се над него и виж..., какво се случва с него?

- Тялото ми лежи на това ложе..., размазано... Жената се разридава за мен... Много странно... Харесвам се! Мъжествен съм! Има нещо достойно в мен и някакво състояние на мъдрост, приемане на всичко, което се е случило. Нямам други емоции. Останала е тъга по това детенце, дъщеря ми... Аз съм вече в бял воал... Отдалечавам се от това тяло...

- Благодари на духа си, че ти показа толкова важна и полезна за теб информация от миналото на душата ти! Тя дава отговори на много от вълнуващите те въпроси...

  регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова   откъс от книгата :Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА   http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: paralelno
Категория: Лични дневници
Прочетен: 566610
Постинги: 449
Коментари: 53
Гласове: 681
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031