Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2015 06:00 - Регресивна хипноза - ползите от приетата информация в сеанса
Автор: paralelno Категория: Лични дневници   
Прочетен: 836 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Регресивна хипноза - ползите от приетата информация в сеанса

image

Светослава е жена на петдесет години, моя много близка приятелка. Въвеждането й в картини от минал живот бе по-различно. В началото пред вътрешното й зрение имаше само тъмно непреодолимо пространство. Ръководих я с конкретни уточняващи подпомагащи въпроси и визуализиращи техники. Тя успя да излезе от тъмнината:

- Виждам жълти вълни. Движат се от ляво на дясно, на приливи, все едно са море. Виждам бряг, на залез или на изгрев. Аз стоя на брега, на пясъка. Облечена съм в нещо, което е от груба тъкан, сиво-бяла, прокъсана. С боси крака съм. Жена на около двадесет и пет до тридесет години. Млада съм, с кръгло лице, с коса хваната отзад в плитка. Като в дрипи съм облечена. Имам чувство за безнадежност. Съвсем сама съм. Като изгубена съм, като корабокрушенец изплувал на самотен остров с прекрасна природа. Попаднала съм на този бряг... Това е залез. Вълните са златни от отблясъците на слънцето... На плажа има сухи клони. Слънцето залязва и аз съм съвсем сама. Все едно съм на пуст необитаем остров... Няма никой...

- Огледай се наоколо и виж дали има някъде място, където да намериш подслон.

- Има някаква колиба, около която има нещо като стопанство  с животни. Същата жена съм. Не съм с дрипи..., с дрехи съм, с пола до земята, с престилка, с боне. Нещо като австрийско, немско, швейцарско са дрехите ми. Матилда е името ми. Не виждам да имам мъж, съпруг. Има крава, пилета, кладенец. Аз се грижа за тях. Спокойна съм. Не съм щастлива, по-скоро... съм балансирана. Годината е 1780-та.

- Къде избира духът ти да те заведе сега? В кой минал живот и какво ти предлага да видиш там?

- Каруца..., карета... Пътувам по път към града, с бохча. Трябва да се срещна там с някого. В тази бохча има нещо ушито от мен, което трябва да продам и да получа пари. Трябва да си ремонтирам къщата, за да платя на майсторите. Тези пари ще ми стигнат. Пътят е неравен. Една по-възрастна жена седи до мен. И мъже има, но не ги познавам. Има двама кочияши, единият държи юздите.

- Добре... Иди десет години напред в този живот, в който си сега. Кажи ми какво се случва с теб?

- Кърмя бебе. Две деца имам още. Едното е на пет години, а другото е на три. Те са момчета. Бебето е момиченце. Радвам се на бебето... Щастлива съм.        

- А кой е бащата на децата ти? Повикай го! Нека се появи, за да видиш кой е той.

- Виждам го. Опитва се да постави курниз на къщата..., някаква дъска между тавана и стената. Висок мъж е, строен, силен, здрав физически. Хубав е. Добре изглежда. Тъмен мъж е, с тъмна коса. Разчитам на него... За нещо спорим. Аз го убеждавам, че нещо трябва да се направи..., нещо свързано с къщата..., нещо свързано с учението на децата. Дразня се от твърдоглавието му, свързано с това, че искам да изпратя детето да учи някъде, а той не е убеден, че това има смисъл. Аз се дразня от това, че не вижда перспективата, колко добре би било това за детето. В него има страхове, дали ще стигнат парите. Притеснява се, че няма да се справи финансово. Детето е към петнадесетгодишно, с къдрава коса. Има по-дръпнати очи. Напомня ми на сина на една моя приятелка в настоящия ми живот. По-малкия ми син го виждам замъглено. Не си приличат много с брат си. Обичам ги и двамата, но... по различен начин. Едното дете се опитвам да го изкарам в големия свят, а другото дете искам да го задържа при себе си. Бебето е осем-девет годишно дете вече. Много го обичам. То е като кукла, като конче-вихрогонче, пакостник, но земен. Като малка принцеса е, женствена. Мъжът ми е добър човек, но някак си аз съм по-артистична. Той е по-предпазлив. Аз не се нервирам, когато не стане по моето... Чувствам се добре защитена. Той държи много на мен. Обич и сила има в семейството. Има уважение един към друг. Има сплотеност. Даваш много обич, получаваш защитеност. Нашият спор е за това, че аз искам да пусна едното дете, а той смята, че трябва цялото семейство да остане заедно, цялостно. Нямаме финансови и материални затруднения. Живеем нормално. Той за всичко се грижи в дома, да има уют... Децата много ги обичам. За тях искам свобода. Чувствам се щастлива. Не виждам никого другиго извън тази капсула.

- Иди пет минути преди края на този живот, в който си в момента. Кажи ми, къде се намираш? На каква възраст си? Болна ли си, здрава ли си? Сама ли си или има някой при теб?

- Лежа в едно легло, метално, ковано, с много красиво спално бельо, бродирано. С побеляла коса съм. Дъщеря ми и по-малкият ми син са там. Болна съм. Тихо и спокойно си лежа. Децата са много разтревожени, че ще ги напускам. И мъжът ми е там. Къса му се сърцето. Много страда. Чувства се безсилен, че с нищо не може да ми помогне. Болестта ми е нещо на белите дробове. Нямам сили. Сякаш сме в къщата на големия ми син. В град живее. Има две деца, момченце и момиченце, едни такива..., русички. Тичат нагоре надолу из къщата... Той ту влиза, ту излиза от стаята. Мъжът ми стои пред краката ми…

- Сега усети как духът и душата ти скъсват нишката, която ги свързва с това физическо тяло и се понеси свободна, лека ефирна нагоре към духовния свят, към Дома… Виж какво се случва с вече безжизненото ти тяло… Как реагират близките ти на факта, че вече си си тръгнала от земния живот, че си ги напуснала?

- Вися на около 50 – 80 см над тялото си… Децата ме прегръщат върху краката. Мъжът ми се е сринал на един стол и плаче... Щастлива съм от този живот.    

- Какъв живот още може да ти покаже духът ти в този полет, който да ти донесе важна за теб информация, която ти да използваш по полезен начин за настоящия си живот? В каква картина се озоваваш сега? Опиши ми я!

- Началото на двадесети век е… Пак съм жена…, с елегантен сив костюм, с шапка с тясна периферия.., със слаба, фина фигура, като Коко Шанел…, с къса черна коса, с модерна прическа…. Возя се в автомобил… Приятелят ми от настоящия ми живот ми е шофьор… Той е облечен в красива униформа… Аз съм богата красива жена, на около двадесет и пет, тридесет годишна възраст. Отношението ми към него е като към мой служител. Той ме вози из Париж… Французойка съм. Не знам той дали е французин. Имам му доверие. Защитена се чувствам в колата. Усещам много силно разделението на класите. Неговата и моята класа..., различни са. Той не е от моя свят. Аз съм като статуетка изваяна… Казвам му къде да ме закара. Той ме гледа с огромни светли очи… Не си отваря устата, само ме слуша. Името ми е Корин. Аз харесвам някакъв мъж, с името Матен, но отношенията ни са съвсем неопределени. Не знам дали той ме харесва. Сякаш проявява интерес към мен…

- Иди още напред в този живот. Виж себе си десет години по-късно. Какво се случва с теб и в живота ти? Омъжена ли си? Имаш ли свое семейство?

- Виждам се омъжена жена… Имам някакъв странен брак… Омъжена съм за някакъв представителен мъж. Приемат ни за много модерна светска двойка в обществото. Между нас двамата има провокации и предизвикателства. Интересни сме си един на друг. В светска конкуренция сме. Има привързаност между нас, не е класическа любов. Хубаво ни е да ни приемат като добра двойка. Взаимно се уважаваме. Отвън всичко изглежда прекрасно, но аз страдам, защото той се държи дистанцирано с мен. И аз се държа така към него. Липсва ми любовта. Имам подозрения, че той има друга жена в живота си. Той е независим. Добър играч е. Не позволява да бъде хванат... Не мога да го хвана какво прави… Липсва ми близостта, макар, че с него имаме много добър интимен живот…

- Иди още напред във времето…, пет минути преди края на този живот… Кажи ми къде си? Как изглеждаш? Болна ли си, здрава ли си? Сама ли си или има някой при теб?

- В леглото съм, доста възрастна. Мъжът ми е до мен. Обича ме… Упреквам себе си, че цял живот съм го подозирала… Казва ми, че не съм имала основание да го подозирам. Това било част от играта между нас. Страхувала съм се да не проектирам страховете си, те да станат реалност. Самонаранявала съм се. Ако бях по-открита с него…, ако бях му показала любовта си към него…, по-пълноценно щях да изживея любовта си с него. Урокът, който научих, е да имам по-голяма спонтанност. Имала съм страх от нея…, страх да не бъда отблъсната, ако разкрия любовта си…

- А в този живот имаше ли взаимоотношения между теб и шофьора ти?

- Той цял живот е бил влюбен в мен. Усещала съм любовта му към мен, но не съм я приемала.

- Той създал ли е свое семейство тогава?

- Да, имал си е семейство. Идва момент, когато той се пенсионира и неговият син заема неговото място като шофьор. Никога не съм му давала повод да си мисли, че искам да имам връзка с него. В края на живота ми изпитвам огромна любов и мъка, че се разделям със съпруга си, с мъжа на живота ми. Мъчно ми е, че не съм му показала колко много го обичам!…

 регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова

откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 


http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: paralelno
Категория: Лични дневници
Прочетен: 566803
Постинги: 449
Коментари: 53
Гласове: 681
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031