Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2015 06:00 - Регресивна хипноза - води към размисъл и осъзнаване в много посоки
Автор: paralelno Категория: Лични дневници   
Прочетен: 677 Коментари: 0 Гласове:
1



 Регресивна хипноза - води към размисъл и осъзнаване в много посоки

image

Случаят на Мима беше много вълнуващ и за мен самата. Информацията, която тя подаде от своето минало вярвам, че ще е повод за размисъл за много хора. Мима е жена на четиридесет години, темпераментна и любознателна. С години търпеливо бе очаквала възможността да срещне подходящ водещ регресивна хипноза, да се подложи на полет на духа, да научи важни неща за себе си, да научи отговорите на много въпроси. Духът й бързо преодоля тъмнината и навлезе във безвремието, но преди това тя разказа:

- В настоящия ми живот майка ми ме тормози психически и физически. Тя е като вещица! Мрази ме, защото мрази и себе си. Обвинява нас, нейните деца, за нейните неудачи в живота. Това ме кара да изпитвам чувство за вина. Тя често ме бие с ръце. Изпитвам омраза към нея… Аз съм на пет шест годинки. Баща ми няма избор в тази ситуация. Той не се намесва да я спре… Само понякога я кара да спре. Аз го обичам. Той ме разбира, показва любов към мен. Разбира какво се случва. Хем я мразя майка ми, хем й прощавам. Смесено е... Това зле ми се отразява на общуването с хората. Гледам да се докажа пред тях. Искам да си докажа, че те не са лоши като майка ми. (плаче) Искам да ме приемат като добър, умен човек и да ми се доверяват. Сега те ми се доверяват, но само като приложа сила, защото тогава разбират, че съм с по-силен характер от тях. Имам емоционална сила, но не винаги успявам. Ядосвам се, когато не успея. Никога не се отказвам. Все пак… трябва да се докажа…

- Да... С много тежка негативна обремененост е душата ти от този настоящ живот. Ще потърсим в миналото на душата ти откъде идват този вид взаимоотношения с майка ти. Нека духът ти продължи полета си назад към безвремието... Кажи ми, какво виждаш сега? Къде се намираш? Какво усещаш? Какво се случва?

- Черно е... Цветовете се сменят... сиво, бяло, синьо... Като облаци се движат... Сега виждам кули. Остри са, на сгради са. Църква има...

- Кой век е според теб?

- Осемнадесети век е. Влизам в църквата. Вътре има скамейки. Прозорците имат цветни красиви картини. Няма хора. Къщите имат островърхи покриви…

- От какъв материал са построени къщите?

- От камък са. Вървя по улица, паве e

- С какво си обута? Загледай се в краката си и ми кажи.. Мъж ли си? Жена ли си?...

- С дървени обувки съм обута. Имам мъжки крака… Мъж съм.

- А с какви дрехи си облечен? На каква възраст си?

- Облечен съм с кафяви дрехи... Бедно облечен, но знам, че съм бил и богат. Имал съм много пари, знам го. Сега се мъча да намеря това богатство. Не знам какво е станало с него. На петдесет години съм.

- В коя държава се намираш?

- Търся името на държавата… Да!… Франция е!

- Добре. Потърси дома, в който си живял. Нека духът ти те заведе при него. Намери ли го къде е? Опиши го! Как изглежда? Какво има в него? Беден дом ли е, богат ли е?

- Да, намерих го! Бедно е в дома ми, но знам, че съм богат. Беден, но с богата къща. Разхождам се в нея, оглеждам се, но... никой няма в нея.

- Иди още напред в тази картина. Повикай хората от твоето семейство да се появят, за да видиш кои са те... С кого живееш там?

- Да, имам семейство, но сега няма никой в къщата. Живи са, но сега са излезли някъде. Живея с една жена, но аз нямам чувства към нея. Имам деца, момче и момиче, но нищо не усещам като чувства към тях. Безразлично ми е.

- Разпознаваш ли в тях някого от реалния ти живот? Напомнят ли ти за някого?

- Да!... Жена ми е мъжът, с когото сега, в реалния си живот заедно живея. Много е грозна! Ужас! Съсухрена баба! (смее се)... Не я обичам, защото е грозна! Сигурно е било брак по сметка. Не, тя не е била богата. Парите са били мои... Момичето е сегашната ми дъщеря. Момчето е сегашна моя приятелка. И то е много грозно…

- Интересно! Иди още напред в този живот, в който духът ти е влязъл и ми кажи  какво се случва по-нататък с теб и с живота ти?

- Сега виждам как сме облечени в богати дрехи. Жена ми е с красива прическа. Млади сме, около двадесет годишни. По това време тя е хубава. Аз се гордея, че имам хубава жена. По-късно в живота явно сме станали бедни…

- Иди пет минути преди края на този живот и ми кажи... При какви обстоятелства приключва той? На каква възраст си? Къде се намираш? Има ли някой при теб?

- Пет минути преди края на този живот? На легло съм, с бяла шапчица, няма никой покрай мен. Явно така съм живял…, сам и самотен. На около шестдесет години съм. Явно съм болен.

- Какви уроци научи в този живот?

- Какви уроци научих ли? Хм... Научих, че трябва да даваш, за да получаваш, че трябва да обичаш. Прекалено много мислих за пари през целия си живот. Не успях да умра като богат човек. Това ми липсваше. Парите бяха начин да остана в кралския двор. Видях лицемерието на хората. Всичките са такива. Това е начин на общуване, начин на живот. И аз бях такъв. Не съм работил. Парите ми ги даваха хората, не знам за какво. В последната минута, преди да напусна живота, се питам… Къде са ми парите?...

- Къде са ти парите?! Много интересно! Духът ти иска да знае какво се е случило с парите ти?! Нека духът и душата ти напуснат това физическо тяло! Усети свободата, лекотата на полета на духа устремен към духовния свят, към прибиране  Дома! 

- Когато излязох от тялото..., духът ми е лек. Тялото не ми тежи, но... Аз не искам да се отделя от това тяло!… Искам да разбера къде са парите ми!…

- Много интересно. Духът ти е енергия и като такава отлита у Дома. Там нищо материално не може да бъде пренесено. Защо духът ти иска да разбере къде са парите, които си имал в този отминал живот? Вероятно са се случили събития, при които си ги загубил, по някаква причина и това е останал траен спомен в клетъчната ти памет. Нека духът ти потърси друг живот, в който си изпитвала любов, щастие…

- Жена съм. С дълга пола съм, по селски облечена. Имам дете, мъничко момченце, с руси къдрави коси, с големи сини очи. Толкова е красиво!... То ме прави щастлива! Стоя на брега на море. Бедна съм. Пак съм бедна!...

- Знаеш ли кой е бащата на детето?

- Не знам кой е бащата. Детето си играе, а аз пера дрехи.

- На каква възраст си ти?

- На около тридесет години съм. Изпитвам любов само към детето.

- Имаш ли представа в коя държава си?

- Не знам коя е държавата.

- Разпознаваш ли в детето някого от настоящия си живот?

- Детето е моя приятелка в настоящия ми живот.

- Иди десет години напред в този живот. Кажи ми, при какви обстоятелства живееш и случили ли са се някакви промени с теб, с детето, в живота ти? 

- След десет години детето е вече голямо. Красив младеж с къдрава коса. Обичаме се, разбираме се с него. Аз съм състарена.

- Има ли мъж до теб в живота?

- Не. Няма. Само със сина си живея. Той се отнася с любов и благодарност към мен.

- Влез в картина, в която си в края на този минал живот. Остават ти само пет минути. Каква равносметка правиш на този живот? На какво те научи той? Има ли нещо или някой, за което съжаляваш, за което ти е мъчно? Как напускаш този живот?

- Пет минути преди края на този живот съм сама, на легло. Синът ми влиза при мен, хваща ме за ръката. Плаче. Осъзнава, че скоро ще напусна живота. Казвам му, че пак ще се видим. Плача. Тъжно ми е, че напускам живота и го оставям сам. Млада съм на години. Уроците, които усвоих ли?... Че и малкото, което имаш, може да те направи щастлив. Любовта я имах, но само към детето. (плаче) Детето беше всичко, което исках да имам. Искам да остана при сина си!… Не искам духът ми да отлети!… Той си няма никой друг, освен мен!... Аз отлитам… Той страда… от мъка по мен…        

Венелина, жена на четиридесет и пет години, също разказа каква роля са имали за нея парите в нейно предишно превъплъщение, което в настоящия оказваше своето въздействие върху събитията и резултатностите в настоящето. След въвеждащия текст и подпомагаща освобождаваща визуализация при водопада, полета с балона в космоса и в киносалона, тя разказа поучителни истории от миналото на душата й:

- Каква картина оживява сега пред теб? В какъв живот влизаш, който е вече минал за теб? Нека разберем, защо духът ти избра него да ти покаже, в него да те въведе? Каква информация има от него в клетъчната ти памет, която е полезна, важна за теб и има отношение към събитията в настоящия ти живот?

- Търся. Да. Мисля, че съм мъж на средна възраст. Май съм ковчежник. Управлявам пари, работя с пари. На някаква длъжност съм.

- Интересно! Финансист ли си някъде, чиновник в някоя служба или си църковен служител?

- Да съм в църква?!... Не, не съм църковен служител. Може би работя в общината.

- Имаш ли представа в коя държава си?

- Франция. Дървена голяма зала с тежки орнаменти. Всичко е огромно, смазващо. Средновековие. С червена шапка съм, като на кардинал, но… не служа на църквата. Много обичам парите! Само те ме интересуват!... Карам някого да подписва нещо. Треперя над парите. Те са всичко за мен. Прегърнал съм едно ковчеже с пари. Спекулирам с парите. Нещо съм намислил, но не знам какво.

- Нека духът ти те въведе в други картини по-нататък в този живот, за да разбереш имаш ли семейство, деца, съпруга... Обичаш ли някоя жена? С кого живееш, къде?

- Сам живея. Хубав дом имам. Не е богат, не е беден… Имам прислужница, но тя не ме интересува. Саможив съм. Работата ми е да се грижа за парите. На някаква длъжност съм, която ми дава достъп до много пари. Не ги вземам за мен. Самият допир с парите, машинациите, които правя с тях, ме възбужда. Мисля, че съм ощетил някаква група хора. Те са на площада. Крещят ядосани. Ощетил съм ги, за сметка на някакво служебно лице. Аз ги гледам зад едно перде на прозореца. Давам си сметка, че не е хубаво, но съвестта ми не ме човърка особено… Замислям се… Не съм постъпил добре… Не съм се поставил на мястото на тези хора. Казвам си, че не съм постъпил добре с тях, но не се опитвам да оправя положението. За себе си ползвам пари, колкото ми е необходимо. Не трупам за себе си пари. За някого другиго работя. Харесвам допира с парите. Живея си добре. Обичам парите… като пари. Аз не ги ползвам за себе си. Аз съм като влюбен в тях. Обичам да боравя с тях, да ги местя, да ги пипам… Харесва ми да правя машинации с тях. Ловко се движа из финансовите операции, защото аз го мога, знам как и това ме ласкае. Нищо не ми липсва. Аз съм се оженил за парите. Нямам проблеми с оценяването. Това ми е достатъчно.

- Добре... А жената, която ти помага в домакинството? Как се отнасяш към нея?

- Камериерката ми е вярна през целия живот. Тя ме харесва, но аз не я забелязвам. На нея й харесва това, че аз не й посягам, а се държа достойно с нея. Привличам я с поведение и с отношение, но аз не я забелязвам.

- Разпознаваш ли я в някого от настоящия си живот? Прилича ли ти на някого?

- Не я разпознавам, но усетът ми подсказва, че сякаш е приятелката ми, с която живеем заедно от много години в едно жилище…

- Да... Това обяснява много неща във вашите настоящи взаимоотношения, вече в нови роли и взаимовръзки. Пренеси се в края на този живот, когато ти остават само пет минути живот. Какъв анализ правиш на този отиващ си живот? Какви уроци усвои  е него? Какво бяха парите за теб и защо те бяха най-важни за теб? Има ли нещо, за което съжаляваш, че не си направил? Има ли нещо или някой, за когото ти е мъчно?

- Пет минути преди смъртта… Аз съм болен съм, а тя е до мен. С добро чувство си заминавам. Време ми е... Правил съм, каквото съм искал. Не съжалявам за нищо. Умирам самотен, но не се усещам самотен. Парите бяха радост и смисъл в живота ми. Уроците ли? Научих, че парите не са най-важното нещо в живота. Не са цел и не са смисъл в живота на човека, а аз…, такива ги направих за себе си. Ощетих по-слаби хора, за да облагодетелствам по-високостоящи. Сякаш сянката на съвестта се появи, но за малко. Бързо изчезна. Посветих живота си на парите, но но не за себе си, а за да ги мултиплицирам, да имам власт над тях... и я имах! Камериерката ми не се интересуваше от парите. С времето тя ме прие такъв, какъвто съм и ме обича заради мен самия, защото не трупах парите за себе си, а само ги манипулирах. Тя виждаше, че не съм лош човек и че никога не се възползвах от нея, а можех. Тя го оцени и остана до последно с мен, до мен до края на живота ми. Тя ми хвана ръката и… аз умрях. Леко съжаление минава през мен…, че не съм й обърнал внимание, че съм можел да бъда щастлив и по друг начин…         

- Много важни изводи правиш и това е много полезно и важно за теб за настоящия ти живот... Нека духът ти потърси друг живот, който има отношение към настоящия...

- В Италия съм. Тя през цялото време беше пред погледа ми. Не знам къде съм. Като че ли се виждам в живот отпреди сто години. Жена съм, с черна къдрава коса. Имам много бяла кожа, с рокля с бяла риза отдолу под нея. По-богато, по-пищно съм облечена от селяните. Купа сено виждам, до една къщичка за инструменти. Много е хубаво наоколо. Идва мъж на кон. Конят е огромен, кафяв. Мъжът е в сива униформа с два реда копчета, със златни шевици по нея. Мисля, че го харесвам. Той е с руса коса, с бакембарди. Аз го харесвам, но не го обичам. Той е нафукан, много е сигурен в себе си. Отивам при него. Качвам се на коня му. Аз искам да тръгна с него...

- На каква възраст си ти? Как продължава този живот за теб по-нататък?

- На около двадесет и пет съм. Отиваме в един град. Има пазар, хора, централна улица сме. Много е оживено. Има амбулантни търговци. Спираме пред една къща. Влизаме в нея. Там няма никой. За първи път виждам тази къща. Мисля, че това е неговата къща или той я е наел за нас. Не е много пищна, но не е и съвсем скромно обзаведена. Има дълго антре, миндери, черги навсякъде. Всекидневната не ми харесва. Тъмна е. Той е наблизо около мен. Има спалня. Тя е светла бяла стая. Там ме е завел за малко, да ми я покаже… Още не знам дали ще живея там…

- Иди още няколко месеца напред във времето и ми кажи... Отиваш ли да живееш там, в тази къща, с този мъж?

- След три месеца аз пак съм до тази купа със сено. Нещо правя там, нещо работя. Много е красиво наоколо. Ходя в онази къща. На вечеря съм с мъжа. Хубава вечеря, пищна маса, има свещници. Разговаряме, но повече се гледаме. Харесвам го, но не го обичам. Мисля, че се женим, но по-късно. Видях една бяла църква, стълби… Излизаме от нея…, венчани сме. Сватба е. Той е в униформа. Много е хубав. Супер хубаво ми е, но нямам усещане за голяма любов. Мисля, че и той ме харесва. Той обича колкото може. Дава ми усещане за по-студен мъж. Не е способен за големи чувства. Носи ме през прага. Сега къщата изглежда по-добре. Може би съм поработила по интериора в нея. Има пердета. По-светло е. По-моя я чувствам някак си, но не съвсем. Първа брачна нощ. Отиваме в спалнята. Говорим си седнали на различни места на леглото. Нямаме нетърпение. Идва любов. Любим се. Харесва ми, много даже. Не съм много смутена. Харесва ми как той се държи с мен в леглото. И на него му харесва с мен…

- Придвижи се напред във времето на този минал живот и влез в картина, която се случва пет години по-късно. Имаш ли деца? Щастлива ли си? Обичате ли се?

- След пет години имаме две деца, момчета, с тъмни коси са, не са руси. С малка разлика във възрастта са. Не ги разпознавам в някого от настоящия живот. Мъжът ми не се е променил, пак си е същият. Има чувства между нас. Не е спонтанен. Има студено сърце, сякаш е замръзнало. Сякаш не си позволява да показва обич. Той показва чувства, но си има граници. Искам да стопля сърцето му. Приемам го такъв, какъвто е. Не сме богати, но не сме и бедни. Добре живеем все пак. Аз не работя. Гледам децата, занимавам се с къщата. Обичам мъжа си, вярна съм му. Той все отсъства от къщи, по работа. Живеем в южна Италия…

- Явно имаш спокоен живот. Пренеси се още десет години напред. Какво се случва?

- След десет години аз почти не съм остаряла. Нося черни дрехи. Вдовица съм. Мъжът ми е загинал в бой, в битка. Има медал в къщи. Страдам за мъжа си, но не съм съвсем разбита. Не показвам големи чувства, че страдам. Държа се с високо вдигната глава. Харесвам друг мъж и мисля, че и той ме харесва. Разпознавам в него мъжа от настоящия ми живот, който беше моята голяма и силна любов. Тук той е селянин. Той ме харесва, аз го харесвам, но той мен повече. Аз имам високо самочувствие. Той е в селски дрехи. Виждам го застанал до една волска кола. Гледа ме много влюбено. Аз малко с пренебрежение го гледам, защото аз имам по-високо от него положение в обществото. Все пак съм вдовица на военен, на офицер. Високомерна съм, но това ми харесва. Ходя при него, срещаме се, но никога не оставам. Крия връзката си с него, защото е неравностойна. Той живее сам, не си е създал семейство. Иска да живее с мен заедно, но аз не искам. За мен той е неравностоен. Посещавам го, но го гледам на него малко отвисоко. И през ум не ми минава да живея заедно с него, макар, че имам някакви чувства към него. Той се сърди за някои неща, но търпи, защото много ме обича. Какво да прави? Понася го. Той живее, за да ме вижда. Живее в една колибка. Моите посещения остават незабелязани от хората. Той ме чака постоянно. Аз ходя от време на време. Влече ме към него, но съм високомерна, все отвисоко го гледам. Сравнявам го с мъжа си, с неговия ранг и това ми влияе, не ми позволява да се влюбя в него. Може би двадесет години го посещавам. Не се омъжвам повторно. Той живее заради мен. Започнахме връзката, когато той бе на около четиридесет години. Нямаше сътресения във връзката между нас. Имах го за скрит любовник. Това, че той е много влюбен в мен ласкаеше егото ми... Един ден го намерих умрял, от инфаркт, до една каруца, свит на две... Много ми стана мъчно за него. Много плаках. Съжалих за предразсъдъците си. Времето, в което живяхме и разбиранията в обществото бяха такива, не позволяваха друго. Виждах, че не е умрял от болест, че нещо го е стегнало… Аз  вече съм остаряла, участвам в обществения живот, ходя на църква. Откакто съпругът ми е починал аз постоянно черни дрехи нося. Аз съм малко особена… Виря си носа, не общувам много с хората. Не ми е интересно с тях или се смятам за нещо повече от тях…

- Да... Сложна обстановка и завоалирани взаимоотношения си имала... Пренеси се в картина, в която ти остават само още пет минути живот. За какво мислиш? Какъв бе този живот за теб? С какво те обогати? Какво познание отнасяш със себе си от него?

-  Пет минути преди смъртта аз съм в къщата. Усещам, че вече идва краят, но не съм на легло. Синовете си чакам. Те живеят на друго място. Леко се упреквам, че можех малко повече любов да им дам. Не съжалявам, че не съм отишла да живея заедно с другия мъж. Аз го имах за любовник. Разликата в общественото положение ми попречи да изпитам силна любов... Единият ми син има момиче. Чувствам, че си заминавам… Прегръщам ги. Те нищо не разбират. Галя ги по лицата… Нещо ме стяга в гърдите. Усещам края, но не им го казвам. Давам им последни наставления. Казвам им, че ги обичам. Сърцето ми.. Нещо ме стяга в сърдечната област. Гърлото ме задушава… Сядам, полягвам на една пейка. Те са на колене пред мен и плачат. Те са вече големи мъже. Обичат ме много…

- Какви уроци научи в този живот?

- Уроците?... Научих, че любовта е много важна в живота. Живот без любов… е съществуване. Може би съм сгрешила, като съм си играла с чувствата на другия мъж. Любовта е най-големият лек, не само към мъжа, а и към децата. Научих, че разликата в общественото положение, социалното разслоение, не ми позволява да се влюбя в друг човек, заради неравностойността и предразсъдъците. Все мислех за това, какво ще кажат хората… Това ми попречи да изживея още една любов. Той ме заразяваше с любовта си към мен. Той ме обичаше много повече, отколкото съпругът ми. Аз не си позволявах да се отпусна и да слушам сърцето си…

- Усети как духът и душата ти скъсват нишката с това физическо тяло. Нека духът ти полети лек и свободен, освободен от този вече отминал живот... Какво усещаш?

- Полетът на духа ми… Когато напуснах това тяло усетих как ми става леко. Радвам се, че всичко е вече минало. Правила съм това, което съм смятала за най-доброто. Леко ми е, хубаво ми е, макар, че в този живот бях силно подвластна и подтисната от външни обстоятелства. Аз ръководех играта!… Или поне така си мислех…            

- Дааа…., този твой отминал живот те е научил на много полезни уроци. Какъв живот иска духът ти още да ти покаже, който е важен за теб, с историята си, за настоящия ти живот? Готова ли си да продължим? Изморена ли си?

- Не. Не съм изморена...

регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова


откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 


http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: paralelno
Категория: Лични дневници
Прочетен: 567010
Постинги: 449
Коментари: 53
Гласове: 681
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031