Със Снежана, жена на четиридесет години, обработвахме много тежки негативни преживявания от минали животи, в два сеанса полет на духа, с разлика между тях от два месеца. Тя изпитваше много дълбоки негативни чувства към мъжете. Страхуваше се да допусне мъж до себе си, да даде доверието си на някого, защото на подсъзнателно ниво духът й помнеше, че е преживяла събития, които оказват силно въздействие върху настоящия й живот. На четиридесет години тя нямаше свои семейство и деца, което силно я травмираше. Искаше в полет на духа да потърси информация за свои минали животи, да разбере и осъзнае откъде идва негативното въздействие върху нея, какво и защо оказва влияние на взаимоотношенията й с мъжете, на връзките й с тях, те да са неуспешни, недълготрайни. Ето нейния разказ...

- Виждам жена, облечена с рокля с обръчи, с чадър за слънце, от предишна епоха. Шапката е с панделка, вързана. Не виждам лицето й. Светли тонове... Има цветя в шапката. В градина е. Зад нея вървят малки деца... Момиченце, русичко с къдрави коси и момченце с тъмна коса. Те вървят, смеят се. Повдигат й роклята отзад. Тя се обръща назад, поглежда ги, усмихва им се. Млада е, около тридесет годишна. Хубава. Идва файтон с кон. Отиват към него. Тя сгъва чадъра. Качва се с децата във файтона. Има кочияш. Тръгват. Тя е щастлива. Има мъж, облечен в униформа. В ръката си държи артилерийска шапка. Той е висок, строен, с хубава усмивка. Не го разпознавам в настоящия живот. Говори се на италиански. Не, не знам кой век е. Отиват в дворец. Аристократи са, богати са. Виждам голяма зала, там той има кабинет. Тя и той много се обичат, щастливи са. Това са техните деца. Сега, когато тя го видя и слезе от файтона, тръгва по едни стълби, със зеленина и цветя. После се връща при файтона с децата. Тръгват... Град с павета, с камъни... Не ми е позната обстановката в града. Той е по-на север в Италия. Там те слизат от файтона, разхождат се. Тя е усмихната. Децата не ги разпознавам в никого от реалния живот... След десет години?... Виждам момче, стройно, хубаво. Момичето е с дълги руси коси. Жената е поостаряла в лице. Има вече бръчки, но е усмихната. Тя все още е щастлива жена. Свири на пиано... Виждам раждане. Детето е мъртво. Тя плаче и свири на пиано... Той е до нея, успокоява я. Казва й, че вече имат две деца. Това се случва след двете деца... Пет минути преди смъртта... тя лежи с побелели коси в легло, възрастна, изтощена от живота. Не иска да умира. Мъжът й е при нея. Плаче. Говорят си, обещават си пак да са заедно. Децата са там. Вече са възрастни хора. Те стоят на разстояние, а мъжът е коленичил до леглото. (плаче) Не иска да го оставя сам. Деца бягат насам, натам... Внуците са. Карат им се. Карат ги да излязат навън от стаята. Тя му благодари за хубавия живот с него. Моли го да й обещае, че пак ще са заедно. Последните й думи към него са: “Обичам те!” Той й казва същото. Децата гледат от разстояние. Не искат да им пречат да се сбогуват... Душата отнася със себе си неописуема любов. Над тялото й той и децата плачат. Доближават се до тялото, пипат я. Тя е със застинала усмивка на лицето... В този живот усвоих уроци на любов, като едно цяло, в щастлив живот.

- Чудесно! От тази история ти разбра, че си била щастлива и че си имала всичко, което си искала да имаш!.. Нека сега духът ти потърси във безвремието, дали има живот, в който ти и твоята приятелка, с която от дълги години живеете в общ дом, сте имали предишни взаимоотношения и взаимовръзки и ако има такъв живот, влез в него и разбери..., какво се е случило тогава между вас? Защо в настоящия ви живот има такива разногласия и понякога непоносимост между вас? Какви сте били?

- Виждам рицар на кон. Срещу мен има друг рицар на кон. Тежки метални златисти доспехи. Оръжието на единия е дълъг лък, а на другия е меч. Те са на коне. Стоят един срещу друг и се гледат. Приятели са. Тя е единият рицар. Другият съм аз. С дълги коси сме, на опашки. Имаме шлемове на главите си. Говорим на испански: “Какво става?”, си казваме един на друг с усмивка. Състезаваме се с конете... Десет години по-късно... сме пак заедно. Пак се смеем. Имаме крепко приятелство. Аз съм малко по-голям от него на възраст. Мъжествен съм, с хубава външност, мускулест, строен, висок, с кестенява коса. Нямаме участия във войни. Сам съм в живота. Нямам свое семейство, деца, жена... Къщата, в която живея е малка, кирпичена, обикновена. Аз и той пак сме мъже с дълги коси. Отново се състезаваме с конете. Винаги аз побеждавам. Той не се сърди, но страда, защото аз съм по-ловък от него. Доказвам му, че го превъзхождам. Иска да му покажа как да стане като мен. Обяснявам му, той възприема, но е неуверен в себе си. Състезаваме се. Той пада и си удря главата на камък. Много кръв! Умира. Аз много страдам за него. Чувствам се виновен. Всъщност, сега разбирам, че... той е моят по-малък брат!... Не е това, което исках да направя! Исках той да стане по-силен, да не се предава, а той..., за да ми покаже, че не е слаб и неспособен, се опитва, но... пада... След смъртта му аз напускам селото, тръгвам на някъде. Отивам във войската, при други рицари. Много страдам за него. Още се самообвинявам за смъртта му... Трябва да помагам на хората, да се бия във война, за да си изкупя вината. Участвам в бойни действия, бия се, оставам здрав. Много добре се бия. Искам да ме убият, искам някой да ме удари. Случва се, но аз бягам бързо с коня. Застига ме стрела. Аз падам. Казвам си: “Най-сетне!”, с облекчение... Умирам... Този живот ме научи на много неща... Научи ме да не се стремя към превъзходство, към перфекционизъм, да не изисквам толкова много от другите хора и все да искам да получавам максимума. Той беше със слаб характер, а аз го мачках с любов!... Съжалявам за високото его, да искам винаги да съм “най-“...

- Интересна вълнуваща история. Сега вече знаеш защо двете с твоята приятелка живеете заедно и защо толкова много си помагате една на друга... Сега продължи да пътуваш и потърси друг живот, дали има такъв, в който ти и твоят настоящ шеф сте имали среща в миналото, в други превъплъщения, в други роли. Ако има такъв, виж какви са те и разбери, какво ви сближава и прави по-близки в настоящия живот?

- Да, познаваме се от предишен живот! Виждам него в доспехи. На тях има кръст. Кръстоносци. Не е висок мъж, нисък е. Аз съм жена. Говоря с него. С рокля съм, от онези, с обръчите. Коста ми е прибрана на кок. Той ме харесва, но аз него не... Искам да се забавлявам с него, но не го харесвам. Искам да ми прави комплименти. Смешен ми е. Той го разбира. Страда, че го пренебрегвам, но го приема с благородството си. Кокетнича с него, предизвиквам го, но не го допускам до себе си... Десет години по-късно?... С него се женим. Пред олтара сме. Аз съм по-висока. Гледам отвисоко. Аз го обичам, но не съм влюбена в него. Успял е да ме спечели със спокойствие, сигурност, внимание, с много хубави обноски към мен. Добър, внимателен, нежен съпруг е. Дава ми сигурност и спокойствие, а това е много важно за мен. Това е, което искам. Не съм влюбена, но ми е спокойно. Казва ми, че иска да имаме дете. Аз обичам децата, но не се чувствам напълно готова за тях, да имам дете... Има друг мъж, който ме привлича много физически. Той ми става любовник, удовлетворява ме, но е несериозен. Да, разпознавам в него един мъж, мой бивш приятел в настоящия ми живот. С него се крием, смеем се, имаме много хубави моменти заедно. Мъжът ми знае за него, страда. С търпение понася всичко. Убеден е, че тази история с него ще свърши по някакъв начин. Един ден ни хваща заедно в любовна сцена и казва: “Край, той да изчезва!” Аз плача, защото не искам да се разделям с любовника си. Плача и защото ме е яд, че ме е хванал с него. Харесвам любовника си, но и мъжа си обичам. Трябва да направя избор. Решавам да остана със съпруга си. Той се радва, но е вече по-студен към мен. Любовникът ми плаче, че е изоставен. Оказва се, че се е влюбил в мен, без да ми го покаже по никакъв начин, с нищо. Не е искал да си показва чувствата към мен. Плаче и страда за мен. Аз се чувствам объркана. Загърбвам любовника си, тъжна съм. Не се виждаме повече с него. Оставам със съпруга си, нямаме деца... Пет минути преди смъртта? Сама съм, лежа в легло. При мен има една прислужница. Повръщам. Болна съм, но не знам от какво. Съпругът ми вече е умрял, но го усещам като присъствие. Знам, че ме очаква. Казва ми: “Виждаш ли, колко много ти дадох. В замяна получих твоето уважение. Успях да те накарам, макар, че ти беше влюбена в другия мъж, а не в мен. С много търпение успях и те спечелих!” Аз му казах: “Ти винаги си бил много благороден мъж!” Уроците ли?... Научих, че се иска търпение в чувствата, че уважението и спокойствието са много по-важни от страстта на тялото. Аз загърбих страстта и любовта и предпочетох спокойствието...

- Много мъдри и полезни уроци си усвоила... Много добре! Нека духът ти потърси в  книгата на животите ти, дали има живот в миналото ти, от който да разбереш, от какви минали преживявания къде идва заболяването в настоящия живот, което не ти позволява да имаш нормални, хармонични интимни взаимоотношения с мъж, без болка и без страдание... Какво си преживяла? Каква информация се съхранява в клетъчната ти памет и сега се проявява чрез тези симптоми, чрез това заболяване?

- Аз съм с дълга кестенява коса, с бяла нощница, с разтворени крака... Двама мъже ми държат краката, бият ме по лицето, разкъсват ми нощницата... Има и други мъже. Гледат. Държат ми ръцете. Един мъж ме изнасилва, другите гледат... Има много кръв. Той ми вкарва нещо като дърво... Причинява ми болка. После друг мъж ме изнасилва. Разпъват ме. Много ме боли. Още кръв... Запушват ми устата. Не знам кои са тези мъже, не ги познавам. Тръгват си. Оставам жива..., сама в това състояние, потопена в много кръв. Един от мъжете много ме биеше. Аз го разпознавам! Това е бившият ми съпруг, с когото имахме кратък, труден несполучлив брак! Той ги ръководеше тогава! Той бе организаторът на всичко! Направил го за забавление! Развлечение е за него. Много плача, много боли!... Искам да умра! Майка ми ме намира. Иска да ми помогне. Казва ми да мълча, да не казвам на никого, че всичко ще отмине и че аз ще забравя. А аз не мога... да забравя! (плаче) Не допускам мъж до себе си, докато съм жива. Мразя ги мъжете!... Срещнах отново мъжа, който ме биеше. Смееше се. Каза, че ми било харесало случилото се. Аз бягам, плача... Мразя го много! Той се е оженил. Чух, че бил щастлив. Има много жени в живота си, но с тях не е груб... Пет минути преди смъртта?... Млада съм. Отварям прозорец. Чувам майка ми как казва: “Ще ти мине!”, но не ми минава, не може да ми мине. Сърдя се на майка ми, че не може да разбере болката ми. Скачам от прозореца. Падам. Умирам. Казвам си: “Най-накрая!” Идва баща ми. Той много страда за мен. И майка ми страда, че нищо не е направила за мен. Смятала е, че сама трябва да го преодолея, да съм по-силна, а аз не можах. Тези родители тогава са сега отново мои родители, в настоящия ми живот... Уроците ли?... Научих, че има силни болки, че трябва да се научим да ги преодоляваме и да сме по-силни, устойчиви духом. Омразата в мен беше много силна и ме разяждаше отвътре. Баща ми ме обичаше. Майка ми и тя, но тя бе по-силна от мен...

- Нека духът ти се върне отново в това тяло и преработим тази изпълнена с много болка  и страдание трагична за теб история... Върни се в картина, когато разбираш, че някой иска да нахлуе с взлом в стаята ти. Какво правиш ти, за да се защитиш, за да не допуснеш те да ти навредят с нещо?

- Залоствам прозорците и вратата на стаята и те не могат да влязат при мен...

- Много добре!... Какво се случва по-нататък с теб в живота ти, след като той продължава по нов за теб начин?

- В стаята при мен са майка и татко. Аз ги повиках. Казах им, че съм чула шум. Те се усмихват се, аз им се радвам. Чувствам се силна и доволна, защитена, че никой не е успял да ме нарани. Искам да си намеря приятел, да имам семейство, деца. Срещам мъж, който е добър с мен и ме закриля, нищо лошо да не ми се случи... На маса сме. Храним се. Усмихнати сме. Аз съм бременна, а вече имаме едно дете. Той е много внимателен с мен. Обичам го, той ме обича. В секса е много нежен и внимателен с мен, доставя ми удоволствие. Щастлива съм, че животът ми е поел в друга посока... Изпитвам любов. Обичам мъжете. Харесва ми да правя секс с тях. Освободена се чувствам. Много сексуална съм. Доволна съм. Чувствам се облекчена, леко ми е на душата... Пет минути преди смъртта... виждам себе си пак млада, бременна... Падам, подхлъзвам се на камъни, удрям си главата, умирам. Имам голям корем. Бебето го спасяват. Мъжът ми много плаче. На мен ми е леко и въпреки всичко, въпреки, че ми е много мъчно, напускам живота с усмивка. Нямам болки. Съжалявам много за тях, за близките ми. Уроците?... Любовта побеждава! Сексът е хубав! Доставя удоволствие, когато е свързан с любовта. Удовлетворена съм от този живот. Усещам се доволна от силния дух, който съм проявила и че съм избегнала тежките страдания. След като душата ми се отдели от това тяло след смъртта, се усещам лека... Добре ми е...

Тези тежки и травмиращи душата преживявания Снежана дълго време анализира и полага усилия, за да прости и освободи от тях, да се разтовари от това минало бреме, за да успее да изпита удоволствие и любов в интимните отношения с мъжа, на когото се е доверила, когото харесва, да се освободи от страховете си в подсъзнанието, че ще бъде отново наранена и поругана... Много трудно й беше да прости, още повече, че знаеше, че в настоящия живот насилниците тогава сега са нейни близки роднини.

регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова

откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 

http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5