Какво още усвоява духът като информация по време на полета на духа

Полетът на духа в духовния свят, влизането му в духовната библиотека, срещата с книгата на животите, съхраняваща цялостната история на развитие и израстване на душата, срещата с нея, срещата с различни духовни учители и наставници, срещата с висшите духовни енергийни същности на Исус и на Света Богородица, на Съвета на Мъдреците, та дори и на Отеца Създател на всемира, е величествено и силно емоционално, завладяващо, запомнящо се преживяване за клиента по време на сеанса в полет на духа. Разделих на части информацията от сеансите на клиентите, за да стане по-ясно как отделните хора, мъже и жени, на различни възрасти, с различна житейска история и философия, с разностранно ниво на духовно развитие и израстване, виждат и преживяват в духовния свят едно и също нещо. Невероятно е колко сходно описват със свои думи това, което виждат, усещат, какви уроци излъчват като важни за усвояване в настоящия живот, с какви думи описват срещите с висши духовни енергийни същности, книгата на животите... Много полезна информация има в техните разкази...    

Книгата на животите и в духовната библиотека

Дида: Да, в духовната библиотека съм... Виждам рафтовете с книгите. Виждам къде е моята книга... Тя е много нависоко. Не мога да я стигна. Тя нарочно е там!... Гледам я с възхищение. Искам да я взема, но не трябва. Така ми казаха... Двама мъдреци, които са там, те ми го казаха... Книгата ми е със златни корици. Блести цялата! Доста е големичка. Тя не е написана цялата. В библиотеката има големи дълги бюра с малки чекмедженца по тях... Не им се вижда краят. Като кафява мебел са. Там е събрана мъдростта за целия свят...

Деница: Моята книга блести. Дебела е. Обкована е с нещо златно. Дебели корици, кафяви. Странно усещане е да видиш книгата си на животите. Не искам да я отворя. Страх ме е от това, което ще разбера. Това малко ме плаши. Вътре много животи са описани. Радвам й се, че общувам с нея...      

Мима: Вече съм в духовната библиотека... Не мога да намеря книгата си. Намерих я! Има златен кръст на нея. С кафяви корици е. Сякаш не искам да я отворя... Отворих я!  Страниците в нея са бели. Бели са, защото не трябва да знам какво пише в нея. Какво изпитвам ли?... Безинтерес, безразличие към нея, защото няма нищо в нея. Не трябва да знам. Усещам спокойствие. Искам да я върна на мястото й. Не искам да влизам в друг живот. Искам само да я държа. Боже!... Тя свети!... Все едно е слънце!...

Павлина: После отидох в духовния свят, в библиотеката. Тя бе огромна, с милиони книги наредени... подредени!... Рафтовете бяха подредени като дълги безкрайни колони, спускащи се надолу и издигайки се нагоре..., нависоко... Беше величествено да си на такова място..., знаейки колко много книги от животи..., на милиони души са тук... Когато взех моята книга ми се стори доста тежка, със средна големина..., с тъмно кафяви дебели корици, на допир леко набраздени..., сякаш бяха направени от много старо, мъдро, вечно дърво... Когато я отворих, на страницата се раздвижи картинка..., която сякаш оживя и аз влязох в нея... Когато успях да се откъсна вече и се почуствах свободна от онзи мъчителен спомен... и прегръщах книгата си..., усетих цялата сила в себе си..., много силна енергия!... Усещах, че сякаш с тази сила някой ден наистина мога да преобърна света!... После ми се прииска да се върна към живота ми с Вяра... Имах нужда да усетя прегръдката й изпълнена с любов...

Павлета: Много е хубаво да летиш! Една голяма зала виждам..., с дървени рафтове, огромни, с книги по тях. Кафяви са. Всичко е в кафяво. Толкова много книги има! Безброй са! Моята книга ми я подадоха. Не знам кой. Много е голяма! Не съм я отворила още. Вълнуващо е всичко това... Толкова много книги! Моята книга е продълговата, с твърди корици, тъмни, с орнаменти. Няма ключ и катинар..., не виждам да има... Отварям я, по средата, не в началото. Написано е с йероглифи, не знам какви са, не ми е познат този език. Листите са като гланцирани, в охра цвят, като на вехта, стара книга. Книгата ме въвежда в история на минал живот, влизам в него... Там е много особено в залата с книгите. Атмосферата..., енергията... Странно ми е, особено ми е.. Имам някакво страхопочитание... Не си така свободен, защото не съм в свои води... Появи се възрастен мъж, с бяла брада, в бяло облечен. Излъчва страхопочитание. Енергията му е с тежест, като на учител. Също като на Петър Дънов. Той взе книгата ми. Каза ми да съм уверена в себе си, да вярвам в себе си...           

Симеон: Първо видях нещо като пазител при книгата... Има нещо на главата..., нещо като корона. Има странна форма... Даа, той ми посочи мястото в духовната библиотека, където е моята книга. Там всичко е много голямо и просторно... Няма стени, всичко е в бяло... Сега се опитвам да намеря моята книга къде е... Видях я! Цялата е в обков, железен. Мисля, че има крило на дракон върху корицата. Много е масивна. Самата книга е тежка и... защитена... някак си... Много е хубаво!... Книгата започна да се прелиства... Видях една женска ръка с черни нокти, като на... вещица са, страшни. Сега виждам цялата жена... Мисля, че съм бил аз... Цялата съм в черно, като гадателка, възрастна жена съм. Гадая с кристална топка. Очите са много странни. В началото ми се струваше, че има нещо много тъмно в тях, но сега виждам, че има тежък грим около тях. Той прави очите така странни да изглеждат. Може би съм предавал информация, която не е трябвало да се знае. Тя ме учи да внимавам със силата, която притежавам, да използвам разумно това, което мога. Мисля, че тогава, в миналото, тя ми е била дадена като потенциал, който съм използвал по погрешен начин, а сега трябва да се науча да използвам за полезни неща. По-скоро като лечебна енергия да я използвам. С рейки да лекувам... Още не се е затворила книгата. Виждам как страниците се прелистват бързо, търсят... Сякаш от нея изкачат най-различни работи..., фойерверки, едни малки създанийца, като в анимационно филмче. Виждам кадри, които ми подсказват много идеи за моята творческа работа, с която се занимавам... Щастлив съм да общувам с книгата си! Тя ми дава информация, която да използвам в настоящия си живот! Наситих се!...

Катя: В духовната библиотека съм... Има много книги... Намерих моята. Вземам я. Сядам на една маса и я разгръщам. Всяка страница е различен живот. Разгръщам я. Вълнуващо е, когато отворя нова страница... Сякаш мога да вляза в нея, да се гмурна в този минал вече живот!... Бих искала да ми даде информация, насоки за настоящия ми живот..., с какво да се занимавам...

Венелина: Искам да отида в духовната библиотека... Аз знам къде е моята книга! Има една стълба. Зиг заг криволичещи рафтове. По средата между тях е моята книга... Никой не идва. Аз си я взех. Тя е била!... Светеща, с рубини, със златни орнаменти, пише името на душата ми върху нея. Много е красива с тези златни орнаменти! Прегръщам я. Хубаво ми е! Става ми леко... Искам да си постоя с нея! Искам... тя да ми покаже, без да я отварям, някакво послание, да ми подшушне, да ми подскаже нещо... Треперят ми ръцете. Изтръпнал ми е левият крак... През цялото време е така. Казва ми да бъда смела, още по-смела, да се гмурна в живота си. Казва ми, че сега стоя на повърхността, а трябва да вляза навътре. Даже ми показа как да събера ръцете си и да се гмурна.. Да не стоя да гледам отстрани, а да навляза в живота. Каза ми, че ме чакат много неща... събития и са хубави. Явно ще ми трябва и смелост... Няма да е всичко лесно... Каза ми, че нещата лека полека ще започнат да се случват, да не се плаша. Каза ми, че ще има кой да ме води... Хубави неща ме очакват! Каза ми да не се притеснявам, дали ще срещна голямата любов... Да не се страхувам, че може да не я срещна, защото... ще я срещна!

Силвия: Аз съм в духовната библиотека. Намерих моята книга. Държа я. (усмихва се) Изпитвам щастие. Отварям книгата... Искам да прочета, дали ще има мъж, който да ме вълнува... Искам да има такъв. Може би в мен е причината, може би нещо ми пречи... (плаче) Може би защото ме е страх да се доверя, че ще бъда наранена... Не съм срещнала още мъж, който да ме привлича физически и душевно. Липсва ми смелост... Книгата казва, че ще срещна мъж, който да харесва, че ще съм щастлива в любовта, че ще се доверя на мъж, когото харесвам, с когото ще се обичаме, с любов!

Диана: Намирам се пред врата. Цялата е от злато. Тя свети! Трудно ми е да гледам право в нея. Тя се открехва..., сама се отваря... Пристъпвам, влизам... Тъмнина. Няма никой. Тъмно е. Вижда се синьо зелена светлина. Там ме посреща библиотекар, който ме води там, където е моята книга на животите. Той се усмихва. Тръгваме по коридорите. Стигаме до моята книга. Чудесно усещане е да държиш книгата на животите си в ръцете си! Всичко, което съм аз, е събрано в тази книга! Отварям на една страница и потъвам в минал вече живот... Дааа! Не ми се излиза от тук! Тук се чувствам у дома! Искам да разбера какво прави моята друга част, от моята духовна енергийна същност, когато аз съм в ново превъплъщение на земята с нова програма за живот.

Венета: В духовния свят съм. Търся моята книга на животите... Намерих я! Тя сама излезе пред очите ми. Цялата книга кипи от живот, вибрира, свети. Тя е дебела, с големи дебели корици, със златни кантове. Има голяма буква “В” на корицата. Приятно усещане е да държиш книгата на животите си! Аз обожавам книгите, а тази е много красива, много голяма!... Искам да видя и друг живот. Отварям на първата страница. Аз съм дете със златисти руси  къдрици. Момче съм, на около девет години. Нещо правя, играя си с нещо...” Отварям на друга страница... Ученичка съм. Тялото ми се променя и аз усещам дискомфорт. Напълняла съм, бюстът ми расте... Не мога да се възприема... Харесва ми да ходя на училище. Безгрижна съм... Нова страница разгръщам... Озовавам се на операция... Трябва да премахнат някаква киста от тялото ми. Махнаха я. Усещането ми беше, че е  много горещо, не се чувствах добре, виеше ми се свят. Много трудно ме извадиха от упойката. Видях живота си като на филмова лента. Видях най-важните моменти от този живот.  Бях на двадесет и пет години... Всяка страница е отделен живот..., част от мен...

Мария: Сякаш съм прегърната от това място. Имам чувството, че рафтовете са с ръста на човека, а книгите със знанието са като звезди по небето, по купол от звезди и можеш да четеш от тях. Всяка звезда е като копченце. Натискаш го и... Да, моята книга е звезда! Все едно е сфера, която се отваря и аз съм вътре в нея... Мога да творя... Все едно съм на небето и мога да рисувам на него. Аз вече нарисувах червено сърце и мъж до мен, също като Пижо и Пенда!

Вилма: Нищо още не виждам... Бяло топче, то се променя. Първо отслабва, после от сърцевината му излиза нещо виолетово. То се отвори и се разля сребриста светлина! Няма комуникация..., усещам успокоение..., залива ме светлина. Стоим и мълчим..., аз и книгата ми. Не усещам отговор от нея... Достатъчно ми е да се слея с нея в едно. Да, тя е със златни корици. Много е красива! И листата й са златни. Усещам гордост, че това е моята история!  

Ема: Много е хубаво в духовната библиотека! Много хубаво, радостно, вълнуващо! Сега книгата е пред мен. Само светлина!... Много е красива! Тя е от жълто кафява кожа със зелени камъни, червени рубини и сини плетеници по кориците й. Светлина има в нея..., в средата. Тя сама се отвори!... Попаднах в английско общество... Имам хубав дом... Виждам една жена..., аз съм това. Много е хубава!.. С бледо зелена рокля... Чете книга, на веранда в една къща. Това е моя къща. Много съм спокойна. Момиче съм, на около седемнадесет години. Влюбена съм в един младеж. Дойде писмо от него, кани ме на среща при розите. Ние с него все още не искаме другите да знаят за нас... Той е там. Аз много се вълнувам. Нося тази книга с мен, не знам защо. Той коленичи, целува ми ръка. Чиста идилия!... О, Боже! Това е момчето, което беше любовта ми от студентството! Стига бе! (усмихва се радостно) Тогава той беше по-духовен. Сега е по-материален. Той си е все така изящен, романтичен... Тук той е по-хубав, отколкото в настоящия живот. Тогава той не иска да ме консумира. Спазваме етикецията. Искам да го гушна, но не мога да му го кажа. И двамата сме чисти и невинни, изтънчени и префинени, материално обезпечени. Книгата ме върна там, да изпитам радостта в себе си, безбрежна е... Имам бебе! Да, от него е! Момченце е. Супер патриархално... Той е инженер. Сега виждам, че сме с момченцето в един влак. Материално състоятелни сме. Толкова много любов струи между нас! Всичко е толкова хубаво, правилно! Отиваме в Париж, за да ме облече по последна мода. И двамата сме около тридесет..., тридесет и три годишни. Каква красива гривна видяхме в един бижутериен магазин! Толкова е  красива! Той ми я купува, а аз я приемам с такова удовлетворение! Колко е елегантна и грациозна ръката ми... Момченцето е с гувернантка. Млади.., млади сме!... Разхождаме се край река Сена. Много е хубаво!... Аз съм вече баба, в дантели. Мъжът ми вече си е отишъл. Аз съм много възрастна, към деветдесет годишна... Животът ми е бил пълен, пълноценен. Била съм обичана, обгрижвана... Имам си маникюр, бижута, нощна шапчица с дантели. Имам здравословен проблем..., с придвижването. От възрастта е, не съм се залежавала... Сега съм на някакво събитие... Там ме наричат графиня. Имам голям пръстен, с голям камък. С гривната съм. Държа да е върху кожата ми, а не върху ръкавицата ми. Синът ми е голям. Това е малкият ми син в настоящия ми живот. Той е на четиридесет години. Инженер е на железници. Конструира локомотиви. Скъперник е. Не си дава парите за глупости. Не е лекомислен. Имам снаха, която не ме обича. В нея разпознавам майка ми от настоящия ми живот. Не ме обича, защото много говоря. Тя е студен човек. От знатно потекло е. Синът ми се е оженил по сметка за нея, но не съжалява, знае какво прави. Има забежки. Ходи в локали с танцуващи жени. Той има момче и момиче. Момченцето... Ооо! В него разпознавам настоящия ми шеф в работата, там, където сега работя! Как е възможно?! Той знае, че трябва да ме трае... Този живот ми показа книгата... Благодаря й!... Беше прекрасно изживяване!...             

Анета: Нямам нужда да видя книгата на животите си. Трябва сама да открия защо се страхувам от вода и от високо и сама да го преодолея.

откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 

http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5