Емилия: усещам присъствие на по-висша енергийна същност. Не може да се назове със земни имена. Той казва, че аз си знам, кое е важно за мен в живота ми занапред. Той казва, че е много повече това, което сега правя, отколкото аз си мисля, въпреки, че хората не го виждат и не знаят откъде идва. Много хора го усещат. (смее се) Духовните учители ми се усмихват, значи са доволни от мен. Казват ми, че повече сила ми е нужна, за да се проявя. Аз това искам, от това се нуждая. Нужно ми е да укрепя физическото си тяло, защото сега то е слабо. Много силна енергия усещам около мен. Тя ме е обгърнала цялата и ме поощрява. Да, и Съвета на мъдреците виждам..., по-скоро имаме невидима комуникация. Получавам от тях енергийна подкрепа. Няма нужда да се казва в конкретика, защото е трудно да се мисли за някакви конкретни неща в действия и проявления. Енергийният обмен е важен.     

Ива: Прииска ми се да разбера кой стои до мен, защото го усещах често като присъствие зад дясното ми рамо. Обърнах се и видях възрастен мъж..., приличащ на дядо..., с бяла брада и с тояга в ръката си. Той ми се усмихваше с такава радост и обич в очите!... Каза ми “Браво!!!”... Само ми махна с ръка, като за довиждане и ми каза да вървя да запиша да уча психология... После си взех довиждане, благодарих и се върнах обратно...          

Деница: Не искам среща с никого в духовния свят...

Миа: Моята духовна наставница поисках да видя... Тя дойде!... С дълга бяла рокля, като с шлейф, с руса дълга коса, с бяла кожа, със златни накити по дрехите, със златен колан. Много е красива. Усмихва ми се. Тя ми помага за всичко в живота. Сега се усещам по-уверена в себе си. Прегърнах я, казах й, че я обичам, че й благодаря за всичко. Тя ми каза, че е винаги с мен... Поисках да се видя с мой духовен учител... Появи се някой..., прилича по външност на Петър Дънов..., с бяла коса, с бяла брада, свети! Буквално свети! Харесва ми...   

Венелина: Искам да се срещна с моите духовни наставници... Дойдоха двама... Мъже са, в зелена светлина светят, на възраст са... Говорим си телепатично. Казват ми, че добре се справям. Има много честност, справедливост в мен, даже понякога... за други да не е честно, да не се засягам, това не е моя работа. Да не се ядосвам, ако другите са нечестни. Казват ми... да толерирам нередностите, защото всяко нещо си има обяснение... Да не роптая срещу тях..., срещу учреждения, партньори, защото така трябва... На прав път съм, но имам да работя още с прошката, да не се ядосвам за глупости. Животът е изтъкан от други неща, а не от ежби и враждебност. Да престана да се влияя от това, кой какво е казал, какво е мнението за другите... Да си карам по моя път, по-уверена в себе си, защото съм на верния път. Да не търся отговорите в другите, защото те са в мен. Другите само ги потвърждават. Да не се влияя от другите и да имам чувства на вина. Аз ги слушам. Съгласявам се с тях, но казвам, че понякога ми е трудно да не се впрягам в ежедневни проблеми, да не се ядосвам... Те се смеят... Казаха ми, че когато спра да обръщам внимание на това, какво казва моята приятелка за мен, тя също ще престане... Да спра да се ядосвам на думите й. Тя ме провокира и аз реагирам. Когато аз спра да обръщам внимание и провокацията ще спре. Искам от наставниците си да ми помогнат с каквото могат..., със знаци, сигнали, да намесват събитията, за да си намеря работа.. творческа, която да ме развива, стимулира, вълнува..., да е добре заплатена... Моля ги да ми помогнат в любовта..., да я срещна, на точното място и в точното време... Ако намеря любов, то тя да е без караници, без съмнения..., да има сливане между нас. Ще е радост за мен да намеря моя човек! Искам от наставниците си, когато съм на кръстопът, да ми помагат да взема вярното решение, което е по-близо до моя път, по който вървя... Те ме изслушват, гледат ме, усмихват се..., говорят, съвещават се помежду си... Помогнаха ми да се явя пред Съвета на мъдреците!... Много съм признателна за привилегията да застана в този момент пред Съвета на мъдреците!... Усещам любовта им. Знаят, че съм искрена. Усещам как ми дават благословията си..., да срещна достойния за мен мъж, да намеря своето призвание в работата. Аз се изправям. Бях коленичила пред Съвета на мъдреците, с леко наведена глава пред тях. Силно съм развълнувана и благодарна за благословията им към мен! Усмихват ми се. И аз им се усмихвам. Наслаждавам се още малко на този момент. Благодаря и на моите духовни наставници, че ми съдействаха за осъществяването на тази среща.

Венета: Искам среща с моя духовна наставница, която ми помага в настоящия живот, да преодолявам с успех здравословните проблеми, които имам. Тя дойде. Има бяла кожа, изключително красива е! Има тъмна дълга коса на вълни, до кръста. Усмихва се. Самоуверена е, спокойна е. Искам да я попитам, дали съм здрава вече..., дали съм вече излекувана... Казва ми, че имам още малко да вървя по този път. Казва ми, че се справям добре, че имам силен дух и вяра, че ще успея да се излекувам, че тя ми помага. “Аз те наблюдавам и съм доволна от теб! Аз ти помагах!” Иска ми се да прекарам повече време заедно с нея. Тя е много опитна в това, което прави. Тя лекува дори от разстояние. Искам да науча от нея как да помагам на хората и да лекувам с енергията си, да изпращам положителната си енергия към тях. Казва ми: “Това може да стане, но трябва да се научиш първо да чуваш мен и други духовни учители, да отвориш слуха си, да можеш да възприемаш това, което ти предаваме и да се учиш.” Питам я дали познава Ошвешт. Тя се смее, казва ми: “Разбира се, че я познавам! Тя прилича на фея, тя е наоколо. Има вид на приказна фея живееща в цветята. Тя е забавна, шегува се много, чаровна е, умна е.” Търся духовния си водач. Той идва... Излъчва спокойствие. Питам го: “Защо ми е толкова труден животът?”, а той ми казва: “Ти сама си го избра! Огледай се, виж другите съдби... Ти просто учиш уроците си и ще бъдеш щастлива. Ти трябва да изгориш кармата.” И друг духовен учител се яви. Казва ми: “Ти винаги избираш трудни пътища. Защо го правиш?” Отговарям му, че искам независимост. Той казва, да давам безусловна любов, но... не я получавам в замяна, затова понякога съм разочарована. Искам да ме посъветва нещо. Той казва:”Непрекъснато ще сме до теб през целия ти път! Отвори сетивата си! Ти го заслужаваш! Ние те обичаме!”... Искам да го попитам и за други неща. Искам да разбера повече неща за настоящия си живот. Защо съм се родила? Каква е мисията ми? Какво трябва да постигна? Какви цели съм планирала?...Не мога още нищо да чуя. Той казва:”Животът изглежда лесен, но всъщност на теб програмата ти е сложна. Него усет усещаш, че си силен дух, независим. В този живот трябва да се науча да бъда оптимист, каквото и да се случва, да повярвам в себе си и че съм нещо различно от моето физическо тяло и от ума, че духът ми е силен и че той може да се справи с всичко това, което трябва да науча в този живот. Така се усещам. Справям се с това. Харесвам се в този живот. Вярвам си. Всичко, което правя, го правя добре, но не съм удовлетворена, защото мисля, че мога и повече. Не развих една професия докрай. Можех да стигна по-високо, да стана лекар!... Искам да правя нещо, което да не ограничава свободното ми време, желанията ми. Искам да постигам свобода във всяко едно отношение, както и удовлетворение, любов, заради мен самата. Искам да създавам нещо с ръцете си, да имам финансова независимост. Виждам се как рисувам върху коприна, върху ефирни материи. Това е голямо удоволствие и удовлетворение за мен, носи ми необходими доходи. Имам усещането, че не съм сама вече, че тези доходи не са толкова важни, защото вече имам партньор до себе си и сигурност. Освен това имам и друга способност с която помагам на хората, неофициално, не съм го обявила. Помагам на близки, познати. Общувам с духовния свят. Виждам душите. Комуникирам директно с тях. Този контакт ме кара да се усещам завършена.    

Ема: Искам да се срещна с мой духовен водач. Той идва. Усмихва ми се. Това е Беинса Дуно! Носи се една вълна откъм тебе. Аз много малко съм чела за него. Казва ми да се отпусна, че всичко, което трябва да знам, аз го знам. Сега ми се яви една жена. Тя е негова помощница за мен. Облечена е в бял хитон. Женствена е. Тя помага на жената в мен. “Играй! Танцувай! Бъди жена!”, това ми казва, защото аз пренебрегвам това... Имам нещо недовършено с учителя. “Спри се!”, ми казва той, да препускам... Да имам милост към себе си и обещание ми дава, че винаги ще е с мен.

Анета: Петър Дънов. Аз не знам нищо за него. Виждам образа му. Той нищо не ми казва. Тук е..., с мен е. Обича ме. Аз му благодаря... Много е странно... Това виждам. Каза ми да търся бялата светлина. Тя е пред мен. Тя ще расте. Да вървя към нея. Аз съм част от нея и ще бъде все по-добре за мен! Започнах да я виждам..., несъзнателно, без да полагам усилия. Дори и сега я виждам. Спокойно ми е. Усещам енергия, много лека, нежна, внимателна, точно толкова, отколкото имам нужда..., без да ме боли, без да се страхувам. Виждам нишки зелена светлина, които тръгват от центъра. Те са милиарди! От тук идва рейки! Ето ги! Това е енергията, която получавам! А аз не знаех откъде идва тя. Благодаря ти! Очаквах да е доста по-голяма, а тя не е или аз просто съм себе си и поемам част от нея. Много е хубаво! Изпълних се с безвремие!   

 регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова

откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 

http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5