Симеон: усещам присъствие на приятелска душа. Не усещам да е в някаква форма, но като усещане е радост и майтапчия..., някой много весел... Пак това чувство имам..., да не се напрягам много, всичко да е като на шега, да се забавлявам. Всичко, което правя, да е с веселие... Това ме съветва...

Диана: Искам да се видя с душата на баба ми... Намерих я, повиках я. Тя е красива жена! Излъчва любов! Искам да й кажа, че я обичам, че й благодаря за това, което беше на земята, че ме научи да вярвам, че ми каза:”Каквото и да става..., остани добър човек! Не отвръщай на злото със зло, а с добро!”... “Благодаря ти, бабо, че е направи добър човек! Моля те, грижи се за мама! Тя има нужда от теб!” Прегръщам я...  Поисках да се видя и с душата на дядо ми. Той идва. Изглежда така, както си го спомням..., усмихнат и жизнерадостен, със спокойствие към живота. Съжалявам, че приживе не успях да се сбогувам с него. Не знаех, че ще си отиде толкова бързо. Той ми казва, че знае, че не ми се сърди, че не успели да се сбогуваме.     

Мария: Искам да се видя с душата на брат ми и с душата на баща ми... Бяла светлина ме  заля! Ефирна е енергията на душата на брат ми! Аз му благодаря, че беше мой брат на земята. Много се обичахме двамата! Уникална любов си дадохме един на друг. Баща ми казва, че накуцва, защото много лекарства е пил в земния си живот. За нещо е тъжен. Всичко, което става у дома го натъжава. С бастуна ми показва нещо в стаята на децата, в един ъгъл, където има конструктори “лего”. Казва ми, че децата трябва постоянно да конструират, че елементите трябва да излязат от кутиите и повече конструкции да се направят с тях. Аз приех, благодарих му за съвета. Той се изправи, хвърли бастуна. Вече ми е предал съобщението си и бастунът вече не му трябва. Да обърна по-голямо внимание и да се грижа повече за големия ми син, защото само аз мога да му помогна в развитието му. Благодарих и на двамата за тази среща. Доволна съм, че се видях с тях... 

Вилма: Искам да се видя с душата на починалия ми в катастрофа син... Беше само на двадесет години, когато си отиде... Той е звезда!... Хм... Хили ми се. Защо?... Не знам защо... Казва ми, да не се занимавам с глупости... (въздиша) Нищо не ми казва. Не иска също да спра да го обичам. Той нищо не ми казва. Мисля, че се сбогува. Казва, че е непрекъснато наоколо и че знае какво се случва на земята при мен. “Е, не може ли да се ожениш?”, ми казва. Хили ми се, не казва защо. Изглежда добре... Искам да се видя и с душата на баща ми... Усещам присъствието му. Питам го дали ми се сърди, че не го погребахме, а го кремирахме. Приел е кремацията на физическото тяло. Казва, че със сина ми са често заедно. Пита ме как се разбирам с настоящия си мъж... Казва ми: “Гледайте да се разбирате!” Той не говори много. Поисках му прошка. Дадох му прошка за неизказани, несподелени неща между нас. Той се разплака... Добре...     

Ема: Искам да се видя с душата на вуйна ми. Тя дойде! “Не можах да се простя докрай с теб, но ти знаеш, че аз много те обичам! Последната ни среща беше много важна за мен и много съм ти благодарна! Знам, че ми прощаваш!...” Усещам прошката й към мен...  

 регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова

откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 

http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5