Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2016 21:08 - Осъзнаване
Автор: paralelno Категория: Лични дневници   
Прочетен: 550 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Осъзнаване

image

https://www.youtube.com/watch?v=V9t2AuDmlt4&index=3&list=RDE0pCsQoyap8

 

 

Слушам приятната музика, обгръщаща ме с нежност, насочваща вниманието на мислите ми към мен самата. Навлизам все по-надълбоко в моята душевност. 

Появяват се различни картини от изминалите дни на моя живот, от историята на Пътя, който извървях до момента, по който духът смело и уверено водеше душата ми, напред и нагоре. Поемам си дълбоко въздух, бавно издишам. 

Все по-далеч остава реалността около мен, все по-надълбоко се потапям в събудените спомени на моите минали дни, които клетъчната ми памет изкарва на повърхността. Дишам и издишам, дълбоко и бавно,  отново и отново. 

Обхващам с вътрешното си зрение, със сетивата си картините, които ми припомнят минали събития. Притихнала съм. Нежната музика ме отпуска все повече и повече.

Замислям се за живота си – как го живях, как се отнасях към себе си, към моите желания, как преследвах мечтите си, за да ги реализирам, за да се усещам щастлива.

Замислям се и за това, как се отнасяха другите към мен, как околният свят ме подпомагаше за успешната им реализация или ме спъваше, поваляше, не позволяваше да постигна успех. 

За щастието, към което все се стремим, говорим много, даваме всичко от себе си, не жалейки време живот, средства, енергия, потенциал, а  всъщност - какво е щастието и струва ли си цената, която заплащаме за него, за да го постигнем? Усещаме ли се щастливи, наистина? 

Отново поемам дълбоко въздух, защото осъзнавам, че отговорът не е това, което бих искала да е, защото спомените от отминалите събития ми припомнят болките в душата, страданията, компромисите, подчинението, търпението, маските и ролите, в които влизах, за да издържа, да не се предам, да не рухна, само защото силно вярвах, надявах се, дерзаех, не се отказвах от мечтите си, защото исках да успея да живея живота си така, както аз желая, така, както аз избирам, по силата на свободната ми воля, да съм истинската себе си. 

Картините, които преминават сега през погледа на вътрешното ми зрение, ме насочват точно към тези конкретни ситуации, в които съм прекланяла подчинено глава пред тези, които са били по-силни от мен, от които е зависел животът ми (работодатели, родители, фамилна среда, партньор в живота, социално обкръжение, деца, финансови средства, дом, условия за живот и всичко друго, което неизбежно е в живота ми, в ежедневието ми). 

Не съм била устойчива, смела, способна да повлияя на събитията, за да постигна успехите, към които се стремях. Не осъзнавах, че всички тези препятствия по пътя ми, изживяванията с тъга, болка, затваряне в себе си, издигането на защитни бариери за самосъхранение, понесени обиди, обвинения, нараняващи думи, недобронамерено отношение към мен и какво ли още не, са се наслагвали ден след ден в клетъчната памет на душевността ми, на психиката, нервната система, емоциите, чувствата ми, наслагвали са се в клетъчната памет на клетките на организма и тялото ми, на духа ми, на енергийните ми тела.

Продължавала съм да вървя напред в живота с този товар, нарастващ всеки ден с още и още добавки, понасяйки стоически всичко, което се появи на пътя ми като провокатори-мотиватори за мен, изпитвайки издръжливостта ми и доколко силно желая да постигна целта си – да живея така, както душата ми желае, като истинската мен, каквато вярвам, че съм в действителност, без маски и влизане в роли. 

Не съм си давала сметка, не съм се замисляла дори за това, как организмът и тялото ми понасят този тежък товар бреме. Започвам да мисля за това едва тогава, когато сигналната им система започне да ми подава сигнали чрез болки, симптоми, заболявания, за да предизвика вниманието ми, да ме накара да се замисля, какво всъщност правя със себе си, докъде бих стигнала, ако продължавам все така напред, без да осъзная какви са следствията от моя начин на живот, от отношението, което проявявам към себе си. 

Слушам музиката и анализирам всичко това, което се случва като размисъл осъзнаване вътре в мен. В преследване на щастието и на желанието да съм себе си, отдадох много време живот, жизнена енергия, потенциал, ресурси. 

Успях да го постигна, но на каква цена? Толкова е просто да си себе си, да си свободен, да се радваш, че те има, че общуваш и споделяш с другите. 

Това “просто” се оказа много сложно. 






Гласувай:
4
0



1. breeze - Това щастие!
21.08.2016 22:17
Това щастие, което познаваме и за което много се говори и пише, не е съвсем истинско.
Това се разбира веднага щом променим начина си на живот.
А този нов живот се постига единствено и само с промяната на начина на хранене.
Простичко и велико е, затова много хора не смеят и да си го помислят. Защото смятат че са щастливи.
Но да си незащитен от различни видове заболявания, това щастие ли е?
Зоновият начин на хранене е броня за заразни заболявания, а чувството за щастие при него е съвсем различно от "реалното".
Погледнете минаващия народ покрай Вас. Голямото мнозинство е със издути кореми, телата са претъпкани с мазнини и с патешка походка.
Само когато храната е подредена зоново, подреден е и живота.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: paralelno
Категория: Лични дневници
Прочетен: 173066
Постинги: 345
Коментари: 47
Гласове: 435
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930