... се променям във всяко едно отношение, свързано с мен лично, с моята душевност, с моята личност като характер и същност, начин на живот, приоритети и предпочитания за радостите.

... оформяйки себе си като осъзнат космополит, по Пътя, който следвах, се разделях с много утвърдени истини, в които неизменно съм вярвала и живяла с тях, а вече не са ми нужни.

... когато много силно искаш нещо, стремиш се към него, дерзаеш, вярваш в него и себе си, че е постижимо, въпреки всички дадености, които подсказват обратното, то се случва, реализира се.

... когато не се пренапрягам, обсебвам от идеята си за реализация на стремежите си, те се случват с лекота, при най-добрите условия и обстоятелства за тях, с най-добрата резултатност за мен.

... когато търсиш – намираш, когато се нуждаеш – получаваш нужната помощ-подкрепа, когато си в безисходица – се появява лъч надежда, който те изправя на крака и въздига да продължиш.

... няма невъзможни неща, че когато разбирам каква е полезността на това, към което се стремя, то околният свят винаги ми оказва съдействия с най-подходящите условия за случването им.

... вярата ми е несломима, че с нея и с търпението, което усвоих, с времето-Живот като приятел и с условията-факторите-събитийностите на околния свят като помощници, всичко се постига.

... колкото напред в Живота навлизам, толкова повече радост-красота забелязвам около себе си.

... съм си себедостатъчна, харесва ми да общувам със себе си, да се себеопознавам и разкривам богатствата на душата си, мъдростта на духа си, потенциала на личността си, които дълго време не съм забелязвала от грижи, работа, отговорности, проблеми, отдадености на какво-кого ли не.

... светът, както го наричаме (животът на Земята), е като една малка кибритена кутийка, в който е тясно за моя дух-пътешественик, обичащ безграничността, свободата. Тялото е ограничаващо.

... Животът е твърде кратък, за да си позволявам да хабя жизнена енергия в изживяване на неща, които наслояват негативна обремененост в цялостната ми клетъчна памет, да се затлачвам с нея.

... когато по Пътя си срещам (волно или неволно, осъзнато или неосъзнато хора), с които не ми е добре да общувам, не бягам, а полагам усилия с разбиране към душите им и живота им да се дистанцирам, да не ме въвличат в техните необходимости да усвояват уроците си чрез мен.

... да посветя остатъка от Живота си на себе си, на разгръщане на творческия потенциал на духа, душата, личността, на цялата ми духовна енергийна същност, е част от основната ми мисия и е най-важното за мен, което придава смисъл и значимост на всеки ден, на делата и дейностите ми.

... всеобхватната безмерна любов, за която всички говорят и се стремят към нея, от нея изтъкани са не само душите ни, но и телата ни. Дишаме и издишаме любов и в мислите си, в радостите си.

... да живея простичко и семпло ми харесва, по-малко грижи създава, свободно, жизнерадостно.

... тишината е чудесна музика за душата, а хармонията, мирът, равновесието между дух-душа и ум-тяло са отлични партньори във валса, който танцувам жизнерадостно с Живота. Научих се!

... изборът, как да живея, какви съвети да следвам за постигане на всичко важно за мен в живота, е изцяло зависещо от мен, въпреки всички ограничаващи и саботиращи фактори по Пътя. Те са мъдри учители провокатори-мотиватори. Благодарение на тях съм това, което съм, тук и сега.

... Животът наистина е игра, в която главната ми роля изисква от мен да съм многолика, шарена, непредсказуема, непредвидима, с гъвкаво многовариантно нестандартно мислене и действия.

... да обичам безгранично е моя силна страна, която винаги ме въздига, когато ме съборят...