2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
https://www.youtube.com/watch?v=P9gJmHhgV48&index=13&list=RDcFfP7N8wpMA
Обидно думите изречени
като куршум пространството пробиват,
емоции човешки – като посечени
души от тях загиват...
Като лава на вулкан един след друг
потоци стичат се,
по пътя си навред променят всичко.
Емоции човешки накуп
увличат се,
стихийно бедствено, първично.
Обидата е меч, посичащ и убиващ.
Думите обидни стрели са на човек
незнаещ да обича, необичан,
живял живот суров, нелек,
без ласка, без прегръдка, без любов,
войник на оръжие убиващо живота,
с душа измъчена, с нечутия душевен зов -
пренебрегван с неохота,
потискан, неразбиран и затворен,
обида към душата се явява,
живее тя живот поробен,
неспособна любов да проявява.
Емоци и чувства владеят човека,
в думи обличащ ги, с поглед и с жест,
а би могъл чрез тях да бъде гальовна утеха
в доброта, с достойнство и с чест
любов да поражда, любов да приема,
в думи да вгражда, дворец да строи,
с благи чувства в лирична поема
всичко да прегръща, към добро да промени.
Думите могат да обиждат, да осъждат, да нараняват,
душата да поробват, да угнетяват,
а могат и красота да творят, любов да съхраняват,
живот да съгграждат, с доброта да умиляват.
Решение всеки за себе си взима,
как думи и чувства в емоции да облича,
какво чрез тях дава, какво в тях има,
когато първично ги изрича.
Обида и благост не са другари по пътя в живота.
Обичай с доброта, с всеотдайност.
Обидата да си отиде остави.
Ненужна е тя.
Свободата усещай в безкрайност.
Така любовта проявява се и с охота
щастие сътворява, в светлина озарява
душата да е щастлива, а духът да лети.
Тагове: