Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2017 22:31 - Какво се случва с душата, когато си тръгне от земния живот?
Автор: paralelno Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4200 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 13.07.2017 09:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Какво се случва с душата, когато си тръгне от земния живот?
Отговорите на въпросите подава духовният учител Ошвешт

 
image

Мъж сподели:

Почина майка ми, днес, на рождения ми ден, но не съм растроен.
 – Това е така, защото приемеш мъдро ситуацията, знаейки, че душата и духът й са на път към У Дома – в духовния свят, там, където има светлина, хармония, любов, знание, спокойствие... и всичко друго, което хората наричат “рай”.

Имаше едни 10 минути, за да възприема новата ситуация. Знам какво се случва с душата след смъртта. Дори съм весел, защото майка ми се отърва от това състояние, в което беше, в старо тежко, болно тяло, на 77 години... Много добре съм и нямам проблеми с приемането на ситуацията, макар, че се случва на рождения ми ден. - Твоето духовно израстване и осъзнаване ти помагат да възприемаш нещата по този начин, което показва, че си постигнал много вървейки по този път.
Приемам прибирането й У Дома като огромен позитив. В разговор с брат ми в последните два три дни споменала, че прощава на всички, за всичко, че е спокойна, че е знаела, че когато вече не може да яде, идва смъртта. Усетила е смъртта и е поискала да вземе душ. След това без никакви мъки издъхнала. Постоянно мислеше как ще почине и че желае да умре чиста, в прилично състояние. Беше ужасена от други истории за които чуваше, за памперси и бавна мъчителна смърт при други хора. Просто се случи това, което тя пожела! Това ме прави спокоен. Не можах да направя за  нея това, което аз желаех за нея и това ме измъчва. Не можах да изпълня синовния си дълг към нея, да й помагам да живее по-добре. Исках да я разходя из целия свят, да пътува, с очите и с душата си да се насити на красивия свят, да види това, което не бе виждала. – Това внася успокоение в твоята душа, че си е отишла по достоен начин, макар, че твоите мечти за създаване на радост за нея са останали нереализирани, а това остава в теб като негативна емоция и чувство на неудовлетовреност от себе си.

Усмихвам се и си казвам: "Няма що, добър подарък получих за рождения ми ден..." И в двата смисъла... Аз приемам само единия! Позитивния... - Да, датите са важни, но зависи и как ги интерпретираш. Потъни надълбоко навътре в себе си и приеми, че се е случило това, което е било най-подходящият и по-добър вариант, който душата на майка ти е избрала - по силата на своята свободна воля и избор. Бъди сигурен, че душата й винаги ще помни датата ти на раждане и ще те закриля свисше с майчината си любов и  грижовност! Ще я усещаш, по различни начини, на различни места... Тя ще те съпровожда, където и да си, ще те благославя свисше да постигаш успехи, да си щастлив по своя си начин. Ще я виждаш и като енергия, и като детайли - някъде, които ще ти напомнят за нея. Ще я сънуваш, ще приемаш мисловно-телепатично послания от нея. Няма да стане веднага - първо е нужно душата й да се пречисти в под-нивата на усамотение от всички земни болки и травми, страдания и негативни товари от житейската си опитност. Всичко идва с времето си.

Какво се случва с душата след смърта като човек на Земята? Колко време стои тук край нас, след колко време тръгва на път? - В първото денонощие след напускането на земния живот духът и душата са още при тялото, над него, около него, оглеждат и възприемат обстановката от друга гледна точка, от позицията на възприемащ с любознателност невидим за другите наблюдател – какво се случва с тялото, какво поведение имат хората, какво правят, какво излъчват като чувства и емоции... Душата възприема новото си състояние – само като енергийна структура, без плътно тяло и е още силно обвързана от земното притегляне и от енергията на околния свят, в който е живяла като човека-личността, които е била, която ги задържа в това информационно енергийно поле. По тази причина е нужно в първото денонощие и в следващите няколко дни да мислиш за майка си само хубави неща, за да я подпомагаш да се оттласква от него, за да има възможността да се насочи към светлината, която да я отведе в духовния свят. Припомняй (мислено, а и на глас) хубавите моменти заедно с нея, които сте имали, независимо дали са били малки, несъществени или по-различни, да й говориш на глас в обръщение към нея:

- да й благодариш от сърце и душа, че е била в ролята на твоя майка в този живот, 

- че точно нея си я избрал за тази роля и тя се е справила отлично с нея, 

- че си й благодарен и признателен за всичко, което тя е направила за теб - да те отгледа, възпита, грижи за теб,

- че ти е казвала че те обича, че те е подкрепяла, че те е благославяла да си жив и здрав, да си добре,

- че й благодариш сърдечно за всичко, на което те е научила,

- както и за времето-живот, в което сте общували, разговаряли, правили нещо заедно, само двамата,

- че винаги ще я носиш в сърцето си, в ума си, в съзнанието, в душата си с цялата синовна обич, любов и признателност, които изпитваш към нея

- благодариш й за всичко, което ти дойде на ум, без нищо да спестяваш...

Освен това, прощаваш й искрено затова, 

- че не винаги е намирала време да е с теб, да ти обръща повече внимание, да ти дава по-често любов, прегръдки, нежност, майчина гальовност,

- че не винаги те е разбирала, не те е изслушвала, погълната от своите грижи и задачи в ежедневието,

- че поради различни условия, фактори, събитийности в живота и в околния свят не е могла да бъде за теб това, което ти си имал нужда да е тя за теб,

- че ... (изброяваш за какво още й прощаваш). Много е важно да изкажеш всичко това, за да олекотиш товара, който тя отнася със себе си, с който си отива У Дома в духовния свят за анализ-ретроспекция, осъзнаване, пречистване, разтоварване.

След това ти й поискай прошка, за всичко онова, което усетиш, че излиза от теб като необходимост да изкажеш, което си премълчавал, натрупвал в себе си, в своята емоционална клетъчна памет. Така помагаш много на душата й! Изпращай я с благословия, с много любов и светлина по Пътя към Дома!

Духът преминава в течение на няколко земни дни (зависи колко негативен товар отнася със себе си - до 40 дни или повече дни) през сивия енергиен слой, който е около планетата Земя, след което вече се отправя в полет във всемирното пространство (в слънчевата система) към духовния свят, към енергийното сгъстено информационно сферично поле, в което се намира Общността на човешката хуманоидна раса, към която принадлежим. Душата в първите дни след земната смърт обикаля всичките си близки и обичани хора, разглежда кой какво прави, какво изживява, обикаля и други хора, с които е общувала, учи се да приема енергийната си форма и прави анализ на живота си, какво отнася от него. Ако близките много плачат и тъгуват, задържат душата й по-дълго в земната енергия, защото така отнемат от енергията й нужна да се отдалечи от земното пространство, за да се озове в под-нивата на усамотение за преглед на приключилия земен живот. Затова е нужно да се говорят само хубави неща за душата, за човека, който е била, да се припомнят само радостите с нея, да се споменават успехите й, постиженията й... До 40-60-ия земен ден душата е около близките си, постепенно се отдалечава, за да се озове в пречистващите под-нива в духовния свят. Там остава за период от 3-6-9-12-15-24... месеца, в зависимост от това, как е живяла, каква практическа жизнена опитност има да осмисля, осъзнава, пречиства, докато заблести в чиста светлина и вече може да се завърне в пространството на светлината и знанието, там У Дома, където живеят и пребивават душите.

Как се случва това постепенно отдалечаване на душата? Означава ли това, че една нейна част в тези около 40-60 дни все пак е и на Земята? Кога изцяло тя се откъсва от нас живущите на Земята? В кой ден? - Да, една част от енергията на душата е все още в земното поле при хората, с които е общувала и е имала пресечни точки на взаимоотношения и взаимодействия по някаква причина. Това й е нужно за анализа ретроспекция докато го прави в под-нивата на усамотение. Откъсва се изцяло от притеглянето на земното енергийно поле, когато е приключила с анализа си и е готова да влезе в тази част на духовния свят, където е вечното й място - при вечните занимания в стълбовете на знанията и учението.

Как се чувства душата на майка ми сега при нас? Минало е само едно деноношие от напускането на земния живот... - Разглежда ви, наблюдава кой как реагира на новината, че си е отишла от земния живот. Няма упреци или каквото и да било негативно, към никого от вас... Енергийната структура няма емоции и чувства, за да ги изпитва и насочва към някого.

Запазва ли своята персоналност и характер или получава веднага друга истинска, тази на душата си, която е там горе по принцип? - Персоналността от изживяния земен живот се разтваря в енергийното поле, възприема се като цялостната енергийна същност, която е, завръщаща се от земна придобита опитност след изтеклото определено време-живот за тази конкретна програма в тялото - ролята-превъплъщение на жената и личността, които е била.

В Рая ли отива след това? - Хората наричат духовния свят у Дома “рай”, защото там има светлина, хармония, благост, знания, свобода. Под-нивата на усамотение (най-горните) са светли, а всяко следващо под-ниво надолу става все по-тъмно (заради негативните преноси, които душата носи от земните животи за преразглеждане, анализиране, осмисляне, пречистване от тях. Във всяко по-ниско под-ниво е все по-мрачно и тъмно, и там душата остава по-дълго време (измерено в мерни земни единици). Защото там е тъмно хората го наричат с негативна думичка.

Ако човек силно вярва в ада и рая, и е сигурен, че земните му дела ще го заведат директно в ада, то поне виртуално усеща ли това по пътя си към Дома по време на тези анализи? - Душата знае какъв живот е живяла, какви травми, болки, страдания, негативни товари отнася със себе си в под-нивата на усамотение за преглед-анализи-ретроспекция, затова има предварителни усещания за потапяне в светлината или тъмнината, образно казано, респективно в по-горните под-нива, където има светлина или в по-ниските под-нива, където има повече тмнина. Никоя душа не отива директно след изживян земен живот директно У Дома! Първо преминава през пречистващите под-нива на усамотение-анализи.

Майка ми никак не беше убедена, че ще ходи в Рая. - Имала е това усещане, защото знае през какво е преминала в живота си, какво са й причинявали, какво е тя причинявала на други хора, волно или неволно, осъзнато или неосъзнато... Усещала е, че душата й ще отиде в по-ниски под-нива на усамотение, за да се пречиства и освобождава от земната практическа опитност с негативен характер.

Има ли душата такива усещания, както ги описват религиите - огън, мъки, плач, рев, мъки, страдания, наказания, жестоки палачи без милост и жал към никой "грешник"! Религии.. - Не. Ако душата, докато е била на Земята, е живяла в договор с нечовешки същности, хранещи се с човешка жизнена, сексуална енергия и творчески потенциал, ограбвайки ги, подчинавайки ги, то тя може да бъде придърпана към по-нисши светове и да не може да отиде в пречистващите под-нива в духовния свят. Отишлите там души имат тези усещания за които питаш. В такава ситуация духът на тази душа остава заклещен в сивия енергиен слой около Земята. Там може да остане хилядолетия, ако душата не успее да се освободи и излезе от по-нисшите светове и се озове в духовния свят на нашата човешка общност. Тези тъмни светове са населявани от енергийно полеви структури с негативно излъчване, захранващи се с агресията, лошите мисли, отчаянието, злобата, жестокостта, властолюбието, сексуалната разюзданост на човеците и на не-човеците, хранещи се с тази негативна енергия.

Как да си представи душата без емоции? - Душата изживява емоции и чувства само когато е въплътена в земно биологично физическо тяло. Чувствата и емоциите се намират в задстомашната жлеза - панкреасът, а духовните енергийни същности нямат тяло. разумът е подпомаган от психиката на личността, а тя реагира с нервна система - в положителен или в негативен вариант, което поражда емоции - възбужда панкреасната жлеза да отделя по-малко или по-голямо количество инсулин - захар за кръвта, което от своя страна поражда чувства с позитивен или негативен характер - всичко това е заради дуалността в земния живот практика. У Дома няма дуалност, затова и няма психика, нервна система, емоции, чувства. Те са само за земния живот.

Душата има ли придружители и посрещачи след смъртта и кои са те? - Идват посрещачи за душата, да. Може да са близки познати на душата души намиращи се само в духовния свят, може да са ангели от нашата човешка общност, които се грижат и за това, да посрещнат душата при земното енергийно поле и да я поведат към духовния свят като подкрепяща ги енергия. 

А кой определя кои да са те – посрещачите – придружители на душата? - Духовните учители подпомагащи душата в земния й път. Не го определя душата, това не е нейн избор.

Ангелите от добрите енергийни структури ли са? - Ангелите са светлинно-енергийни структури от висшите измерения и са на много нива - във всемирното пространство и в нашия духовен свят. Душите след изживян земен живот са посрещани от ангелските енергийни структури на нашия духовен сят, а не от всемирните ангелски енергийни структури. Те нямат намеса в движението на душата между земното и духовното след изживян земен живот. Те могат да придружават и подпомагат душата, когато е в земен жив живот, за да следва успешно пътя и мисията си.

Чел съм, че има черни, лоши същества, които те прибират след смъртта, ако си бил лош и че има и други. други светли същества, които те прибират след смъртта, ако си живял праведно. - Некоректно формулиран въпрос, некоректна оформена информация. Вече поясних по-горе, че има нисши светове, сив слой около Земята, под-нива в духовния свят...

Колко време пътува душата към духовния свят и какво се случва с нея по време на пътя? - По време на Пътя към Светлината душата изпитва щастие, радост, свобода, олекотяване, че е излязла от земното тяло, усеща свободата и полета на духа. Усеща се лека, доволна, че е в безкрайността, че се прибира У Дома. 

Този енергиен душ, през който преминава по пътя към духовния свят как въздейства на душата? Как се чувства тя в него? Страда ли или й е добре в него? - По Пътя към Светлината и в под-нивата на усамотение няма страдание, няма болка, няма емоции и чувства. Душата ги ползва само за периода на пребиваване в земното физическо биологично тяло, за да преминава с тяхна помощ през дуалността, да натрупва чрез тях практическа опитност. Там душата анализира, осмисля, осъзнава, преминава през различните вариации на случване на всяко едно събитие, малко и/или голямо, негативно или позитивно изживяване, какво би било, ако..., какъв би бил животът, ако се беше случило това, а не онова, с причинно-следствените резултатности след него. Душата  се намира в безвремието, в общото информационно поле.

Под-нивата на усамотения къде се намират? Далече ли са те от У Дома? - Представи си духовния свят като енергийна структура сферично сгъстено информационно поле, което изглежда като Земята - има северно и южно полукълбо и екватор (условно казано, за да си го представиш в мислите с визуализиране). В северното полукълбо се намира У Дома, където са светлината, знанията, любовта, учението, вечното пребиваване на душата. Екваторът е ниво на усамотение, където душите отиват, за да осмислят различни знания придобивани в стълбовете на знанията. В южното полукълбо са по-нивата на усамотение, които приближавайки се към най-долната точка са най-плътно сиво-тъмни. Когато душата след земен живот се е озовала в тези по-ниски под-нива, остава там по-дълъг период от време (измерен в земно линейно време), като с всяко пречистване се придвижва в по-горните под-нива, където е по-светло, докато приключи, засияе пречистена и освободена от този негативен мъчителен живот и се прибере У Дома (в северното полукълбо) и продължи заниманията си там, както го прави винаги след завръщане от земен живот. Всеки живот е различен за душата, затова след всяко приключване тя отива в такова под-ниво за преглед анализ ретроспекция на живота си, в зависимост от това, с каква земна практическа опитност се прибира (повече негативна или повече позитивна). 

В Акаша ли се намират нивата на усамотение за анализите на душата - Вече поясних - не.

Акаша не е ли пулсиращото информацианно поле, в което душата преглежда програмата си и прави анализи в поредноста им и във вариации-позитивна-негативна разултатност? - Не. Представи си Акашовите записи като компютър, който записва всичко случващо се тук и сега, в рамките на нашата слънчева система. Такива системи има безкрайно много във всемирното пространство и те се обединяват в един общ всемирен централен компютър, който се нарича всемирна база за съхранение на всичко, което е, в което има няма бъдеще, минало, има само настояще, защото там във всемира няма времеви единици измерване на време, както на Земята (според въртенето на Земята около оста си и около слънцето). Там има време-пространствени единици като мярна величина. Записите на душата от приключилия земен живот излизат от там, защото те са информационен файл, който душата отнася със себе си и отнася на съхранение в своята книга на животите (летопис на нейната придобита опитност по пътя на израстването и съзряването). 

От какво се състои, какви са материята, частиците, енергията на сивия слой енергийно поле около Земята? За какво служи той? - Този сив слой енергийно поле около планетата Земя си го представи като гъсти сиво-черни облаци плътна сгъстена енергийна структура. Образувал се е около планетата откакто нашата човешка раса ползва Земята за дуално училище за душите. Негативната натрупана житейска опитност при излитането на духа от физическото тяло оставя енергийна диря в енергийното поле около нея, а душите, които с духа си се прибират У Дома след изживян земен живот са много. Така малко по малко във времето се е оформил този плътен сив слой, който задържа светлината, не й позволява да пробие и навлезе в него, защото непрекъснато негативни житейски опитности преминават през него на път към светлинните тунели към У Дома. През хилядолетията агресията сред хората е била твърде тежка и продължава да ескалира, което прави този сив слой още по-плътен от негативности, които духът носи от земния живот като товар. Духовните енергийни същности, които са имали благ живот, не са причинявали злини и лоши неща на други хора и на себе си, вършили са добрини, развивали са се в духовно енергиен план успяват да преминат през този сив слой без да заседнат в него. Душата винаги го преминава, тя не засяда там. За да се разсее той е нужна много силна позитивна енергия да навлезе в него, а това не може да се случи за кратък период от време - може би след хилядолетия, когато човешката раса премине на по-високо еволюционно ниво и като пренос от земните физически животи отнася само позитивна житейска опитност. Енергийната структура на сивия слой е оформена от негативни емоции и чувства, дела, отношения, болки, страдания, които хората си причиняват един на друг водени от различни подбуди. Само любов, доброта, благост биха могли да ги занулят и сивият слой да се разпадне. 

Кога душата се явява пред Съвета на мъдреците за отчет на изживения земен живот? След своите анализи в под-нивата на усамотение или още там в тях, когато душата анализира? – След приключване на анализ-ретроспекцията в под-нивата на усамотение, където протичат пречистващите процеси. Там това представяне няма как да се случи. Помисли.

 

 

 

 

 




Гласувай:
2


Вълнообразно


1. rosiela - Изключително добре, пълно и точно
12.07.2017 23:52
е описан животът отвъд в томовете на Силвия Браун, благодарение на контактьорството й с висша душа от женски род Франсин.
Този материал също е верен.
цитирай
2. paralelno - Здравейте Росиела,
13.07.2017 07:12
Благодаря Ви за коментара към този материал.
Силивя Браун, за мен лично,е един от малкото автори, която подава коректна информация за живота на душата извън земния в плътно тяло. Няма вярна и невярна информация - терминът е "коректна", защото във всяка информация предоставена от други източници, има някаква истина. Въпросът с каква цел е предоставена на хората, какво въздействие им оказва, какви са следствията след това. Твърде много некоректна информация има за ползване на Земята, която обърква хората и те не знаят на кое да вярват, а не са малко и тези, които са понесли лични щети и страдания след ползването й. Дълга тема е - може някой ден да пиша по нея.
Контактьор съм от 2008г, общувам с моите духовни учители и с по-висши светове, които чрез мен подпомагат много хора, по различни начини. Водеща съм на регресивна хипноза Полет на духа, който е процес на дълбоко пътуване към цялостната история на духовната енергийна същност, която сме.
Силвия Браун е мой вдъхновител, която като автор препоръчвам, когато някой се нуждае от насоки. Книгата й за сънищата е чудесен учебник за желаещите да се научат да разбират по-добре изживяванията си по време на сън и сънищата си.
Препоръката ми е всеки човек сам с усета си да подбира кои автори да чете, как да селектира, за да получава полезност, според нуждите на душата си.
Всичко най-добро Ви желая, Росиела!
Галя
цитирай
3. rosiela - И на Вас.
13.07.2017 18:23
Бъдете жива и здрава.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: paralelno
Категория: Лични дневници
Прочетен: 566793
Постинги: 449
Коментари: 53
Гласове: 681
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031