Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2017 11:45 - Насилие, тормоз, агресия и негативни прояви в училище. Причини и начини за справяне.
Автор: paralelno Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3031 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image


 „ Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него“

Конфуций

Насилие, тормоз, агресия и негативни прояви в училище. Причини и  начини за справяне.

                                                        Съставил: Соня Симеонова

 

            Едни от основните проблеми в обществото ни и в българските училища, и дори в детските градини, са агресията, насилието и тормозът  сред  децата, подрастващите и младите хора. “Умишлена употреба на физическа и психическа сила, заплашване или действие срещу друг  човек или група от обществото, което има резултат или отношение към увреждане, смърт, физически проблем или нарушение на развитието на човека,” - така бихме дефинирали насилието. Тормозът е една от най-честите прояви на насилие в училище. Той има огромно влияние върху децата. Освен риска от физическа увреда, заплахите и дразненето могат да подтикнат жертвата към напускане на училището, скитане по улиците, страх да сподели с възрастните.

Физическият и психическият тормоз могат да причинят страх и депресия, да подтикнат детето към самоувреждане и дори към самоубийство. Вербалният тормоз понякога може да бъде по-дълбоко преживяван от физическия. Той включва обиди, ругатни, псувни, подигравки, сексуални намеци, прякори, подмятания и заплашване. Те повлияват цялостно върху човека, правят Живота ограничен, пълен със страхове, блокажи, комплекси, с издигане на защитни стени против нови наранявания и болки. Накратко, това са начините да нараним някого, като го караме да се чувства зле.

В биологичните направления З.Фройд разглежда агресията като влечение към смъртта и разрушението. Когато е насочено навътре, това влечение се изразява в автоагресия, самонаказания, в редки случаи и самоубийство. Насочена навън, проявата на това влечение е свързана с враждебност и проява на агресия.

Ето как изглежда профилът на насиления и на насилника. За да се прояви форма на насилие са необходими пасивни и агресивни ученици и игнориране на проблема от страна на учителите, за да се превърне в хроничен модел на поведение. Съществуват индивидуални характеристики на деца, които повишават тяхната уязвимост. При пасивните жертви това са липса на самоувереност, неумение да се каже “Не“, склонност към отдръпване и затваряне в себе си. Тези форми на поведение ги превръщат в лесна мишена за агресорите, лишават ги от приятелството и защитата на други деца. Често тези деца са от семейства, където родителите прилагат насилие като средство за решаване на конфликти. Учениците-агресори се характеризират със слаб самоконтрол  противоположен на положителния.  

По какво се разпознават агресивните ученици:

1. Страдат от комплекси спрямо собственото си его.

2. Мислят, че могат да решават личните си проблеми само с насилие.

3. Използват насилието за контрол и подчинение на другите.

4. Участват във физически схватки и малтретират другите, особено по- малките.

5. Имат проблеми с дисциплината.

6. Проявяват неуважение и не признават авторитетите.

7. Не признават правата на другите.

8. Лесно избухливи и раздразнителни, трудно контролират гнева си.

9. Увреждат училищното и чуждото лично имущество.

10. Не участват в училищните дейности. 

Връстниците им ги възприемат като непредсказуеми, всяващи смут, хаос в обкръжението си и като не особено дружелюбни. Агресорите не могат да контролират своята физическа агресия, не разбират добре социалните норми. Несъзнавайки обаче,  те се превръщат в затворници в своите групови роли, без помощта и подкрепата на възрастните и съучениците си.

Необходима е превенция. Тя трябва да започне още в детската градина. Днес голяма  част от новините около нас включват факти като:

“Момче влезе с пистолет в училище“,

“Тринадесетгодишен удари шамар на учителката си“,

“Седмокласник наръга съученик с джобно ножче“ и др.   

Според теорията на трима велики учени: Д.Долард, Л.Дъб и Н.Милър, агресивното поведение винаги води началото си от някаква фрустрация, а съществуването на фрустрация води до някаква форма на агресия. Сред най-честите причини за сблъсъци между децата в училище са завист, любов, омраза, пари. В социално отношение се предполага, че следните фактори в живота на детето са свързани в по-голяма степен с риск от проява на насилие:

- насилие между родителите,

- безработица, липса на социална подкрепа,

- недостатъчен надзор и възпитание,

- ниско ниво на образование,

- принадлежност към група деца, склонни към насилие и противообществени прояви,

- деца, които са изолирани и непопулярни в класа и др.

Винаги трябва да търсим какво поражда агресията. Основната причина за агресията при децата е липсата на любов. Тя се състои от милувка, целувка, нежност, погалване по лицето, по косата, поглед в очите, държане ръка за ръка, споделен смях, доверие, подкрепа, вяра, разговори на разнообразни теми, забавления, занимания заедно, искрени емоции, чувства на обич, душевна топлота, толерантност, съпричастност. Всеки родител казва:  “Но аз обичам детето си!” Да! Но какво се случва в действителност? Децата са много рано отделени от майка си и от семейната среда. Майката е водещ фактор в живота на детето. Факт е, че то е една кръв и плът 9 месеца с нея. Не се отрича и ролята на бащата, но той има друго значение за детето. Майката е образа на живот - тя е тази, която дава живот. Когато детето се откъсне от нея рано - до 3 годишна възраст, то детето се чувства изоставено, губи опора в живота, израства с мисълта, че не е желано. Тогава се формират едни от най–тежките подсъзнателни програми в детето. То се чувства отделено от нея. И това детето изпитва като липса на любов. Какво се случва в нашия свят? Майките са заети с това да работят, да правят кариера. Децата се дават на бавачка, в детска ясла или в градина. Там те не получават грижата и вниманието, от което се нуждаят, това на майката и на бащата.

Друг важен момент, от който получавам опитност от преки наблюдения, е от работата ми във възпитателно училище, където 90% от децата са от многодетни семейства и от ромски произход, които нямат средства и възможност да се грижат за децата си, които ги изоставят в домове. Те са бъдещите нападатели, бъдещите агресори. Тези деца не веднъж са присъствали на скандали между родителите си, на побои и насилие. Чрез негативните си действия децата изразяват липсата на любов. Това е вик: “Виж ме!” Ако детето е свидетел на агресия в къщи, то това проявява и в живота си.

Проблемът при детето е проблем на родителите. Какви подсъзнателни модели на поведение имат те? В семейството ние сме дълбоко свързани помежду си. Добре е родителите да проведат терапия за себе си, за това, как се отнасят един към друг, има ли напрежение в семейството, какъв пример дават те на децата си. И най-важното, децата не се възпитават с думи, а с пример. За да е агресивно едно дете, значи е нужно да се види средата, в която живее на първо място. Винаги зад агресията стои и друга невидима на повърхността причина.

Друг основен проблем в обществото ни е отчуждаването и все по-големия брой самотни хора. Какво се случва с тях, защо мъже и жени масово отказват да правят семейства, да поемат отговорност за създаване на деца? Съжителства, без обвързване. Деца без семейство. Много от жените заприличват на мъже - втурват се в бизнеса, стават независими. Еманципирали са се дотолкова, че да могат да правят всичко и след това се чудят, защо мъжете не ги виждат. Ами как може мъж да иска да общува с мъж, облечен в рокля, с поведение на бизнесмен? Жената има друго предназначение в този живот. Иначе Бог не би създал два пола. Нейната основна задача е да създаде поколение и да го възпита, да се грижи за домашния уют. Мъжът е този, който се грижи за прехраната. Жената го подкрепя в това. Когато един човек живее дълго време сам и се грижи единствено за себе си, той привиква с това. Навиците бързо се формират. Започва да се страхува да се довери на друг човек, дори страхът да изпиташ любов към някого е много силен. Да си партнираш с някого не е лесна работа. 

От особена важност е, че в образа на майката и на бащата детето оформя модел-шаблон за жените и мъжете, които ще среща всеки ден в живота си, с които ще общува, по една или друга причина, осъзнато или неосъзнато, пожелано или не, в негативно или в позитивно общуване, с причинно-следствените резултати от тях. Те са базата, на която детето стъпва, за да учи как да усвоява и надгражда урока за доверието, за човешките взаимоотношения, за общуването, как да възприема всяка една жена и всеки един мъж, които среща по пътя си, без значение дали са случайни, важни или маловажни срещите с тях. Те са пръв образец на междуличностни отношения. И тъкмо заради това детето пренася в други житейски ситуации начина на общуване, който е възприело от своите родители в семейна среда. Как детето ще общува по-късно с другите хора, със своя бъдещ съпруг или съпруга?­ Това до голяма степен зависи от семейството, в което расте. Мнозина психолози са стигнали до извода, че характерните особености на семейните взаимоотношения се вкореняват в поведението на детето и създават модел за неговите по-нататъшни отношения с околните.

Вътрешно-семейните отношения отразяват духа на семейството. И точно този дух е главната сила, която влияе върху формирането на детето като личност. Така, в процеса на многобройни изследвания, беше отбелязана пряката връзка между нормалното психическо и нравствено развитие на детето, и спокойната доброжелателна атмосфера в семейството, внимателното, ласкаво, уважително отношение към детето от страна на родителите му, разбира се, съчетано с разумна строгост. Известно е, че колкото по-малко топлота, обич и грижа получава детето, толкова по-бавно то се оформя като личност. Недостатъчното внимание и недостатъчно честото общуване между родители и деца дори предизвикват у детето сензорен глад,  недоразвитост на висши чувства (като отговорност, себеотрицание, саможертва, съчувствие към другите), а също така инфантилност на личността. В смисъла на междуличностните взаимоотношения доверието е степента, в която човек е уверен и склонен да действа на базата на думите, действията и решенията на друг човек.

Изграждането на доверие е важен процес, тъй като степента на доверие между хората се отразява върху цялостната им работа и върху ефективността им. Ниското доверие има унищожителен ефект върху комуникацията и съвместната работа. Ние сме по-склони да вярваме на човек, който демонстрира способност да се справи със задачата, с която се е заел. Или се доверяваме на човек, който демонстрира предвидимо поведение: казва истината, има съответствие между неговите думи и действия. Когато някой е последователен, ние казваме, че можем да разчитаме на него. Доверяваме се на последователните хора, без да е необходимо непрекъснато да търсим потвърждение в техните действия.

Това ниво на поведенческа предсказуемост е жизнено важно за доверието. Когато човек показва, че го е грижа за нашето благополучие и желае да постави нашето благополучие преди собствените си притеснения и грижи, ние му се доверяваме. Склони сме да рискуваме емоционално, финансово или по друг начин с човек, за който вярваме, че е загрижен за нашите нужди и пази нашите тайни. Когато в отношенията между хората са налице и трите елемента, ние казваме, че между тези хора съществува доверие. Когато липсва един от елементите, ние сме склонни да се доверим само до определена степен, но никога напълно. Изграждането на доверие е важен процес, тъй като степента на доверие между хората се отразява върху цялостната им работа и върху ефективността им. Ниското доверие има унищожителен ефект върху комуникацията и съвместната работа. 

Човек трябва да слуша сърцето си за всичко, което прави. И това, което прави да влага себе си изцяло. И не на последно място - колко по-лесен би станал животът ни, ако не се срамуваме и ако се осмеляваме да казваме на важните хора около нас „Обичам те“ и да чуем в отговор същите вълшебни думички. Хора, за които да мислим с любов и с усмивка, на които да изпращаме по мисловно телепатичен начин голяма доза любов, като благословия за успех и щастие в живота, за които носим спомена в душата, в мислите, в сърцето си, с които всеки път с радост се срещаме, разговаряме, общуваме, хващаме се ръка за ръка, споделяме заедно мигове от живота.

Ако погледнем на проблема през призмата на нашата  училищна действителност, където децата са 24 часа заедно, бихме могли да кажем, че не е необходимо децата да си казват “Обичам те!“ Достатъчно е да бъдат добри помежду си, да си помагат взаимно, да изпитват уважение един към друг, да не се нагрубяват, да използват мили думи. За да живеят в хармония, както със самите себе си, така и с околните, е необходимо да осъзнаят, по какъв начин мислят, какво говорят, как се обръщат към връстниците си и околните.

Мислите и думите са бумеранг. Веднъж изречени, те се връщат отново при нас. Те са меч, който сече, убива, унищожава, руши, когато са с негативен знак, боли много от тях. Те галят нежно, приласкават, изпълват с любов, хармония, с живителна жизнена енергия, когато са позитивни и добронамерени. Те причиняват заболявания на душата, на тялото, на организма, унищожават живота.  Нужно е да се самонаблюдаваме как говорим, какви думи и словосъчетания използваме. Когато усетим, че изказваме негативизъм, отрицание за нещо или някого, веднага би било добре да коригираме изказите си.

Какво се получава на практика? Децата в нашето училище ругаят, псуват, обиждат. Тук, за съжаление, отново се връщам към причината: липсата на родителско възпитание в първите седем години и лошият модел на поведение, който те са усвоили в семейна среда. Ако родителите се замислят, с какви думи и словосъчетания облъчват децата си, които те са принудени да слушат в семейната-фамилната среда: грозни, обидни, вулгарни, цинични думи, псувни, проклятия, ругатни, едва ли би им харесало какво причиняват самите те на децата си. Там, където има ниска култура, занижена ценностна система, моралните норми липсват.

Нужно е да успеят да осъзнаят какво причиняват на психиката на децата си, как се източва жизнената им енергия от тези страшни същества, които те виждат, възприемат, живеят с тях, как всичко това дава отражение на тяхното общо цялостно светоусещане, какво място за живот е планетата Земя, как това повлиява на общуването им с другите около себе си, как те самите се проявяват в социалната среда. Ако обичаха децата си с истинска родителска обич, не биха им причинявали този страх.

Често човек осъзнава, че приятелството е по-важно от роднините, защото в Живота се случва така, че близките не те подкрепят, не те подпомагат, когато очакваш това от тях, когато се нуждаеш от разбирането и мотивацията им. Получаваш го от други хора, от приятели, от непознати и познати, които ти подават ръка с вяра и доверие в теб, че ще успееш в това, към което си се устремил самоотвержено, с  жар и устрем на всеотдайността в делото-начинанието. Приятелите са хора, които взаимно се радват на компанията си и проявяват лоялност един към друг. Обикновено споделят сходни вкусове и вършат заедно дейности, които са им приятни, помагат си в трудни моменти, обменят съвети и си връщат един на друг жестовете. За някои хора приятелството означава и просто доверието, че другият няма да ти навреди. Ценностите, които човек открива в приятелствата си с други хора, често са резултат от това, което те демонстрират като редовно поведение. Добра дума от приятел също би свършила работа. 

Думите, мислите, чувствата, емоциите, имат силата да унищожават, когато са негативни, непремерени, също както сарказмът, подигравките, черният хумор, обидите. Когато думите са позитивни, те носят светлина, мир, любов, хармония, дружелюбност. Ангели и звезди подпомагат живота и същността на човека, в неговото развитие, израстване, в успехите му в мечтите, в начинанията, получава невидима помощ и благословия. Добрата дума, позитивните изрази, молитвата, благословията са силна светла енергия, която обгръща, закриля, подпомага. Тя е здраве, не само духовно, но и физическо.

В комуникацията с околните човек понякога говори механично, автомоторно без да се замисля какви точно думи използва в изказа си. Той може да внесе много промени в живота си само ако владее и контролира изразните средства, без да наранява и засяга по негативен начин с нежелани последствия нито себе си, нито когото и да е било.

Във ВУИ децата постъпват неграмотни, с изключително беден речник и пестеливи на положителни думи и словосъчетания. Интересен феномен, който напълно съвпада с личностните характеристики на децата от училището, е лъжата. Тя също е характерна както за насилниците, така и за насилените. Едните лъжат, че не са извършили дадено негативно действие, а другите, че няма срещу тях посегателства. Мотивите и на двете страни са ясни. Лъжата обаче, е социално явление, което има определено място в системата на обществените отношения и личностните взаимоотношения между хората. Когато дадена лъжа е изречена с користни подбуди и е подържана от изреклия я̀, тя се транслира в измама.

Лъжата е манипулатор и мотиватор. Лъжем ли някого с някаква конкретна цел или на шега, рано или късно, бумерангът се връща в пълна сила към нас. Последствията от лъжата са трудно поправими и силно болезнени. Човек понякога си мисли, че всичко може да прави, без да се замисля за последствията, за бумеранга, който винаги неизменно присъства и в добрите, и в недобрите дела. Своеволията са моментно състояние на опиянение от свободата да се изявиш по начина, по който си решил да покажеш кой си, какъв си, колко си велик, какво можеш, каква власт имаш, какво правиш с нея. Чувството за безнаказаност да се проявяваш по непристойни начини винаги води след себе си бумеранг, от който се получават причинно-следствени резултатности, не само за извършителя, но и за близките му.

Всеки човек в живота си преминава през житейски ситуации, в които, волно или неволно, осъзнато или неосъзнато допуска някой да си вземе нещо от него, без да го е питал, без позволение, скрито, тайно, подмолно, агресивно, целенасочено дори, умишлено, което е вид кражба, от всякакъв характер (пари, материални блага, интелектуална собственост, плагиатство, имущество, приятел, любим, деца, роднини, бизнес, живот, други). В материалния свят на Земята, искаме или не, сме собственици – на живота си, на делата си, на тялото си, на пари и материални блага, на дом, роднини. Влизаме във взаимоотношения, в които обвързаността с притежанието поражда много и разнообразни причинно-следствени резултатности, които натрупваме в процеса на живота, пренасяме като негативен товар в следващи животи, а имаме и включени такива от миналото в настоящето, като база, на която стъпваме, за да усвояваме този урок и всички други уроци обвързани с него. Двупосочността съществува в този урок, защото не само от нас си присвояват, но и ние по някакъв не/осъзнат начин допускаме не/волно това да се случва.

Колкото и честно, коректно, добронамерено да живее човек, в стремежа си да се самосъхранява, да не навлиза по някаква причина в територията на другиго, то се случва, защото кармичните взаимоотношения-взаимовръзки го налагат, заради пренос на недовършени истории от минали животи в настоящия, в които също е имало такъв двустранен процес. Когато човек осъзнае-осмисли-анализира събитията в живота си, би разбрал събитията, през които е преминал, във вече изживяната част на живота си, в които е бил ограбван по различни начини, от различни хора. Бумерангът винаги връща към извършителя стореното. Дали ще е в настоящия живот или ще се пренесе в следващ живот, е въпрос на необходимост на душата и на условията-факторите-събитийностите в околния свят, влияещи на случванията.

Не обвинявайте, не изпитвайте чувство за вина, за мъст, а осъзнавайте! Учете съвестно този урок! Има го във всеки нов живот, докато душата напълно го утвърди и освободи от всички натрупвани негативи през животите. Децата трябва да придобият смелост и увереност за да се противопоставят на манипулаторите  и диктаторите.

Педагогически методи на работа по отношение превенцията на ученическата агресия и прояви на насилие са:

1. Моделиране на етично поведение в семейството, училището и на обществени места чрез правилно възпитание и личен пример на възрастните.

2. Откриване на симптомите и причините за всяка проява на агресивно поведение.

3. Контрол и съвместни действия на педагозите и родителите за преодоляване на агресивното мислене, настроение и поведение сред учениците.

4. Проучване и анализиране на причините и проявите на агресия чрез диагностики, разговори, консултации, анкети и др.

5. Възпитание и мотивиране на учениците да споделят проблемите и чувствата си, да владеят гнева си, да мислят преди да действат, да търсят алтернативни решения на своите проблеми - без конфликти и агресия.

6. Включване на агресивните ученици и неформалните лидери в извънкласни дейности и във формите на ученическото самоуправление.

7. Неутрализиране на всички извънучилищни фактори, които могат да предизвикат агресивно поведение сред учениците.

8. Изучаване и прилагане на добрите училищни и други обществени практики по превенция и преодоляване на агресивното поведение сред учениците.

9. Стимулиране и мотивиране на учениците с морални и материални награди.

10. Наличие на добър психологически климат в училище.

Агресивното поведение на детето е многопосочно и зависи от множество фактори. Проявленията на детската агресивност зависят от усвоените модели за агресивно поведение от семейството, които пречат на работоспособността, на общуването, на формирането на адекватна оценка за поведението на другите и други реакции на агресивно отношение в процеса на общуване и възпитание. Всички занимаващи се с проблема за агресивността са изправени пред проблема за нейното ограничаване. Най-често се посочват следните пътища:

- развитие на културата на любовта между хората и по-точно емпатията,

- социално учене, минал опит, дозирани наказания и награди,

- физически упражнения, насочване към въображаема агресия.

Агресивните импулси не бива да се потискат тотално, тъй като тогава се насочват във вътрешен личностен план и се акумулират (би могло да доведат до различни болезнени реакции: депресии, самоизтезания, самоубийства и др.) Детето трябва да се научи да избира само форми на реакция, които са обществено приемливи. Родителите и учителите трябва да проявяват търпение, любов и внимание. Учениците трябва да са наблюдавани и ръководени. Те научават социални умения като взаимодействат с другите в добре контролирани дейности. Без надзор те често имат поведенчески проблеми. Децата се учат чрез примери и модели. Учителите са модели на подражание, затова трябва да имат подходящо поведение, без да използват насилие.

И не на последно място - положителното подкрепление. Поддръжка на всеки опит на детето да реши междуличностните си конфликти по мирен, ненасилствен начин, да му се помага да изразява с думи в спокойна форма своите искания и чувства към другите, да се научи да иска помощ, дори от приятелите, ако се наложи.

 

Използвана литература:

Христина Краева – “Насилие в училище”

“Научни трудове на русенския университет” – 2008г

Проф.д-р Иван Иванов – “Агресия и насилие в училище”

Доц.д-р Маргарита Станкова, проф.Виолета Боянова – “Превенция на училищното насилие”

“Храната-любов в нашия живот“, “Силата на думите“,Основни уроци усвояване във всеки един живот на Земята“ - Галя Йосифова




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: paralelno
Категория: Лични дневници
Прочетен: 289534
Постинги: 449
Коментари: 55
Гласове: 648
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829