Реквием за Живота

Една душа У Дома в духовния свят заявява пред Съвета на мъдреците, че е готова да слезе отново с План-Програма за нов живот на Земята. С помощта на духовни учители и мъдреци подготвя в детайли всички елементи в нея, в позитивната и в негативната резултатност (в безброй вариации), за всеки един от тях, защото конфигурацията от условия-фактори-събитийности в земно-материалния, духовно-енергиен и всемирен-космичен свят трудно се прецизират в конкретика, тъй като всичко е в постоянно движение и промяна (“Какво би било, ако се случи тази вариация?...”).

Душата се радва, че отново ще слезе на Земята, в материалния многолик пъстроцветен свят, за да се учи, да усвоява нови познания в дуалността, да се проявява в безброй разновидности на творческия и личностен потенциал, който я прави уникална и неповторима, да прилага на практика усвояваните нови знания в стълбовете на занимания в духовния свят, както и да ползва вече усвоени утвърдени знания и опитности от миналите си роли-превъплъщения. Радва се, защото Земята е творческо поле, в което има успехи и неуспехи. Те подпомагат израстването цялостно, въпреки страданията, болките.

Много са житейските уроци, които душата залага за усвояване във всяка една конкретна подмисия, за които се е подготвяла старателно, които оформят желанието й: “Защо желая отново да се преродя като човек на Земята? С каква мисия?” Душата знае, че има необходимост да се пречиства от много наслоявани в минали животи, от негативни изживявания, травми, обременени взаимоотношения с други души, затова прави прецизен подбор, какво да включи като задачи към себе си, когато се въплъти в земно материално физическо тяло. Да, душата знае, че никак няма да е лесно да се освобождава от тях, защото процесът е многопосочен, не зависи само от нея, а и от другите души, с които ще си взаимодейства, от факторите в околния свят, които ще я подпомагат или провокират, поставят на изпитания нейните личност, характер, чувства, емоции, нервна система, психика, тяло...

Съставянето на нова План-Програма-Живот е сложен програмно-математически процес. Човешкият ум трудно би могъл да си представи как се случва това програмиране. Всеки детайл е важен, при това в безброй разновидности на вариациите на осъществяването. Те са обвързани с нивото на духовно израстване на душата в земното училище, от усвояваните знания в стълбовете на занимания в духовния свят, от информацията, която духът носи за нея от своите постоянни полети в безкрайното всемирно пространство. Духовните учители и мъдреци имат консултативна помощ към душата, как ще подготви “скелето” на новия земен живот. Те дават съвети. Не налагат волята си. Няма заповеди. Няма забрани. Не винаги душата се вслушва в тяхната мъдрост. Сама взема решенията си, за всичко. Ако изживяването на живота не се окаже ползотворно, може да се “сърди” единствено и само на себе си.

Програмата-Живот е подготвена, душата вече е готова да се въплъти в ембриона, заченат от двете души, които тя е избрала да са в ролята на майка и баща за нея, като биологични родители. С ритъма на сърцето на растящия ембрион в утробата на майката се развива човешкото тяло, което ще стане дом и транспортно средство за земното превъплъщение, за следване на мисията (с всички включени в нея подмисии) в дуалния земно-материален и околен свят (духовно-енергиен, всемирно космичен).

Мигът, в който и духът се влива в ембриона, се усеща от майката като първо помръдване, което й дава усета за връзката с детето, което расте в нея. Този миг е съкровен, защото духът и умът влизат в общуване, което ще подпомага-мотивира или провокира-саботира душата по време на земния й път в изпълнението на подготвената Програма-Живот. Пъпната връв е и мисловно-телепатична връзка на ембриона с майката, чрез която тя поема от нея нейните емоции, чувства, изживявания, начин, бит, условия на живот, готовност (или не) да стане майка и родител, житейската й философия и всичко друго, което душата е взела под внимание, прецизно избирайки именно тази душа да е майка за нея в този конкретен земен живот. Ембрионалната памет е мащабна, но... се забравя с идването на бял свят.

Всяка Програма-Живот е уникална и неповторима сама по себе си. Няма дублажи, няма повторения. Всяка е с конкретен замисъл и специфики. Идва мигът на излизането от утробата, поемането на първата глътка въздух, първото възприятие за околния свят, в който душата ще се проявява, твори, разгръща като потенциал. Има радост, родил се е нов живот, появил се е нов член в семейството или поне за жената, която е станала вече майка с този съкровен акт. Какво следва от тук нататък?...

Времето тече напред, годините минават, по един или друг начин, и за растящото дете, и за майката, и за родителите като цяло. Нищо не е останало такова, каквото е било в началото, в появата на Живота. Динамиката и липсата на достатъчно време, енергия, условия, средства и какво ли не още, поставят общуването между детето и майката, бащата на платформа, в която има или няма храната-Любов, в която единият или двамата отсъстват като присъствие, заместени от баба и дядо, или от други хора...

Да, душата, докато е дете, помни (до около 10-тата си година), че тя самата е подготвена за тези ситуации, защото тя ги е планирала да са такива, според нейните необходимости, заложени в План-Програмата-Живот, само че е мъчително и трудно да го изживяваш в реалността с емоциите и чувствата, с психиката и нервната система, които са богатство и предизвикателство за душата, да се учи чрез тях на безброй опитности, от многообразен характер Позитивни и негативни). Трудно е.

След 10-тата година душата обгръща във воал-забрава спомените за това, какво е планирала да прави на Земята. Вече уверено навлиза в изпълнение на живеенето на Живота, такъв, какъвто се оформя от конфигурацията на условията-факторите-събитийностите на целия околен свят, в който е избрала да се случват нещата за нея. Провокациите са много. Светът е нов и непознат за душата. За първи път е в такава среда, няма познания за него такъв, какъвто е. Има спомените за това, какъв е бил преди...

Животът е училище, душата на подсъзнателно ниво помни това. Както и да се проявява в различните области-аспекти-направления на Живота, тя пораства в земна възраст като мъжа или жената, който е. Идва момент, когато самата тя става родител (ако го е заложила в Програмата си). Това внася твърде много промени в Живота. Вече е в позицията на избрана от друга душа да бъде майка или баща за нея. Всичко се променя. Става все по-сложно, защото цикълът на Живота става по-натоварен, повече задачи, отговорности, напрежение, недостиг и липси от много неща, и най-вече от време и внимание лично за себе си, своите нужди и потребности.

Оказва се, че нищо не е такова, каквото изглежда, че няма постоянни неща, а само временни, че всичко тече, всичко се променя, и хората също, взаимоотношенията също. Безброй следствия от взети и приведени в действие решения повлияват на качеството на Живота, на усещането да те има в него жив, жизнен, живеещ, участник, а не наблюдател-статист. Психологията и философията за него се оказва сложна материя, защото мъжете мислят и действат по един начин, жените по друг.

Доверието и любовта, свободата и разбирателството са липсващи, скрити, разочароващи, променящи всичко, най-вече душата и личността, които като човек са подвластни на заобикалящия свят и всички участници в него (семейство, родители, партньорска връзка, колеги, работа, социално и приятелско обкръжение, обществото, държавата, други фактори). Хубаво е, когато има хармония, доверие, вяра, любов, подкрепа, разбиране, толерантност. Дуалността в Живота е мъдър учител-провокатор, който мотивира, но често и събаря. Доколко душата е готова да се изправи и да продължи по пътя напред и нагоре, зависи от нея, какво е заложила в Програмата си, какви ресурси е взела за самопомощ.

Всеки сам може да продължи реквиема на Живота си, според своя сценарий за Живот, в изживяната вече част от Живота и да “коргира нотите” за бъдещето си, ако е способен и осъзнат за това, как да го направи, дали го желае, дали може сам или се нуждае от насоки и подкрепа в “музицирането”...

Важното е да помните, че сте душа, носеща огромни знания, интелект и творчески потенциал в себе си! Духът е мъдър, събрал в себе си всички опитности от изминалия еволюционен път. Доверете му се! Той е водач и закрилящ душата в нейните прояви в Живота. Уважавайте ума си! Не го корете, че ви създава трудности в Живота, че повлиява на характера ви по един или друг начин (труден или подпомагащ). Той е ваш приятел. Сприятелете духа и ума! Умът познава само настоящия живот.  Духът е готов да го подпомага с богатата си опитност, стига да има изграден мост на приемственост, задружие и съгласие между тях. Освободете детето вътре в себе си, да се присъедини към тях, заедно да ви водят по пътя напред и нагоре. Успеете ли, ще се усещате щастлив човек, истинския себе си, такъв, какъвто на подсъзнателно ниво знаете, че сте! Тогава ще усещате душата си преливаща от любов, радост и благодарност, че успешно изпълнява мисията, с която е дошла в Живот на Земята.

Когато настъпи моментът времето за престой на Земята да приключи, духът и душата напускат тялото, срязват нишката с него. Душата винаги преминава енергийния сив слой около Земята, който е първата “станция” за преминаване към духовния свят, У Дома. За духа обаче е друго. Зависи от тежестта и обема на негативния товар, с който си тръгва от Живота. Преминаването през сивия енергиен слой може да се окаже сложно (или остава там за кратко време, за осъзнаване или остава за по-дълго). Появата на тунела от светлина, която отвежда духа към Дома е най-желаното за духа, след като е напуснал физическото тяло. В оптимално добрия случай той с лекота го преминава и се насочва с душата заедно към Дома. Там тя остава в някое от нивата на усамотение, за преглед-анализ-ретроспекция на изживяната Програма-Живот, доколко е успяла в поставените задачи, доколко не.

В тези нива на усамотение за душата тя е потопена в ярка или в по-слаба светлина, в зависимост от тежестта на негативните наслоявания в нея, запечатани в клетъчната й памет. Там в яснота “вижда” за всеки конкретен детайл в изживения живот, “какво би било, ако...” се беше случила тази или онази вариация на негативната или на позитивната резултатност. Така душата разбира доколко успешно или не толкова успешно е изпълнила мисията, с която е била на Земята. Всичко, което отчита като неуспехи (спрямо планираното), го включва като задачи за следващата Програма-Живот, за която ще се подготвя усърдно, когато се усети готова за това. Каквато и опитност да е отнесла със себе си от последния си земен живот, душата е щастлива, че е имала възможността да се учи, проявява, развива.

После този цикъл се повтаря, когато душата заяви нова готовност за слизане на Земята...