Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2018 06:00 - Осъзнавам, как усвоявах урока за доверието - разностранно
Автор: paralelno Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1168 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image
Осъзнавам, как усвоявах урока за доверието - разностранно

Урокът за доверието, двустранно, от себе си към другите и от тях към мен – В живота не веднъж ми се случваше да преминавам през събития и ситуации, в които доверието ми към някои хора бе проваляно. От това много ме боля. Вярвах, че веднъж дадено, доверието се доказва във времето и е вечно. Да, но... не. Все повече нюанси на доверието изучавах, все по болезнен начин. Написах книгата “Целувката между двата бели гълъба”, която посветих именно на тази тема – доверието. Не е издадена още на хартия (и други още няколко книги написах, но не знам кога биха видели бял свят като хартиени книги) Доказването на доверието, което бях дала на конкретни хора (в един труден период от живота ми) премина през тежки изпитания на отхвърляне на съмнения, догадки, предположения, емоции, чувства, осъзнавания, анализи. Тогава разбрах нещо много важно за приятелството. Ако искаш да разбереш дали някой ти е верен приятел, поискай му пари назаем и виж как ще реагира, как ще постъпи. Разбира се, не бе важно това, дали ще се отзоват със сума пари или не. Важно бе отношението, поведението, езикът на тялото, думите, с които реагираха. Доверието, което имах към почти всички (с изключение на няколко човека) се срина. Те излязоха от моето социално обкръжение.

Не аз ги дистанцирах от мен. Те се отдръпнаха. Вече нямаше общуване между нас, по никакви поводи. През годините те получаваха подкрепа и много ползи от мен. Това бе забравено. Когато аз имах нужда от същото да проявят към мен, те се отдръпнаха. Учих по болезнен начин урока за доверието. Не само за този конкретен период, а цялостно. Много истории на взаимоотношения преминават през мен, докато пиша по тази тема. В тях много сълзи пролях. Много пътища отказах, не осъществих, защото се доверявах, вярвах, а това ме довеждаше до промени, които на момента трябваше да решавам какви да са те, как да продължа напред, а те касаеха целия ми живот като перспектива. Не се отказах да вярвам на хората. Станах по-проницателна. Внимавах на кого давам доверие, кой иска да ми има доверие. Доверието се заслужава и се отстоява, доказва във времето.

Самостоятелната ми работа с тези хора, да занулявам негативни наслоявания, болки, травми, страдания, загуби, да се пречиствам, освобождавам от причинно-следствените резултатности на тяхното отношение към мен, на предаденото мое доверие към тях, ми костваше много години време. Процесът е дълъг и дълбок, не може да се пришпори, дори и да искаш, дори да те изморява. Той е личностен еднопосочно-двупосочен, с всеки човек поотделно. Всяка една енергийна нишка, с всяка душа е отговорност, в която се потапяш в историята на взаимовръзките не само в живота  сега, но и в преноса от минали животи. В помощ ми бе постулатът “Нищо не е такова, каквото изглежда.” И него много болезнено усвоявах. Сега, поглеждайки назад към пътя, който съм извървявала до момента, за да стигна дотук, за да съм това, което съм тук и сега, си казвам: ”Ако тогава знаех това, което сега знам, щеше да ми е много по-леко.”

Не е радостно да приемеш, че болката, страданията, загубите, паденията, неуспехите, провалите са мъдри учители провокатори-мотиватори, да натрупваш чрез тях мъдрост, познания, поуки. Предаденото доверие е огромна болка в душата. Всъщност, всичко боли. Усещането е такова, сякаш преминаваш в живот в друго измерение, в което няма светлина, няма любов, няма радост, няма разбиране, приемственост, подкрепа, няма перспектива за нещо хубаво и стойностно. Там, в този друг свят, сякаш не си ти себе си, а е някаква бледа сянка-копие на теб самия, но обезличена от съдържание. Тя сякаш губи своя смисъл, защото не е оценено, не е остойностено и възприето от другите, от тези, в които си повярвал, на които си дал доверието си. Дори и по-лошо – доверието ти е подиграно, осмяно, сринато, незачетено. Доминира песимизмът. Оптимизмът е мираж. Радостта я няма. Болката ръководи действията. Черногледството определя посоката на живота занапред. Давам си сметка, че много уроци са болезнено училище, но този урок, свързан с доверието, сякаш е един от най-трудните за изживяване и преодоляване.

Разбира се, осъзнавам, че съм била и “от другата страна на барикадата”, т.е. и аз съм била причина с мои действия, думи, поведение, отношение (волно или неволно, осъзнато или не) други хора да усвояват за себе си този труден урок. И за тези истории на взаимоотношения работих, за да пречистя клетъчната си памет от негативния товар. Този урок касае всеки един човек. В основата е на база, на която стъпваме, чрез която усвояваме многостранните други житейски уроци, защото всички те, по един или друг начин, са взаимообвързани помежду си, в по-малка или в по-голяма степен.

Много болезнено е да загубиш доверие и вяра в себе си, поради много събития в живота, в които конфигурацията на условия-фактори-събитийности на целия околен свят не е бил подпомагащ, а провокиращ, събарящ, изпитващ. В околния свят, за всекиго от нас, участват много хора, с тяхното лично (или безлично) отношение, липса на разбиране, подкрепа, доверие, което да подкрепи доверието към себе си. То води до занижаване или сриване на личната себеоценка. Да живееш и преминаваш във всеки нов ден от живота си без доверие и вяра в себе си, е мъчение, което води до чувство за вина, за непсособност да се справиш в живота, да постигаш успехи, да реализираш мечти, да развиваш себе си. Води до усещане за тъга в съществуването и понякога до нежелание да продължаваш да живееш. Губиш смисъла на живота. Не знаеш какво да правиш с това, че всеки ден дишаш, гледаш, чуваш, възприемаш... Но какво от това? Объркването е голямо. Обезличаваш се от безсмисления начин на съществуване. Доверието го няма...

Всичко това се случва заради наличието или липсата на доверие: доверие в себе си, доверие в родител (майка, баща), доверие в любовта, доверие в живота, доверие в някого, доверие в приятел, доверие в какво и кого ли още не... Списъкът е много дълъг и подробен, за всекиго. Важно е осъзнаването, че то е в основата на всичко, което правим, с която се занимаваме, наравно с всички онези други важни неща и нещица, за които се замисляме, оценяваме, а за доверието често забравяме, колко е важно то...

Галя Йосифова

 




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: paralelno
Категория: Лични дневници
Прочетен: 567025
Постинги: 449
Коментари: 53
Гласове: 681
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031