Осъзнавам как усвоявах урока за силата на думите, словесното жонглиране, за съдържанието на понятията

Този житейски урок е обвързан с още житейски уроци, най-вече с:

= урока за подигравките, обидите, сарказма, иронизирането, унижението, черния хумор,

= урока за манипулациите, подчинението, критиката, внушенията, обвиненията, срама,

= урока за лъжата, вменяването, контрола, деспотизма, биовампиризма,

= урока за отстояване на твърдo ДА и НЕ, нападки,

= урока за честолюбието, самоуважението, себеутвърждаването,

= урока за самокритиката, самообвиненията, себенехаресването и други.

Всички те се преплитат един в друг, но всеки е и самостоятелен сам за себе си. Те оказват влияние най-вече върху личната себеоценка и общуването в различните взаимоотношения и взаимовръзки с другите (в семейството, с роднините, с най-близките, в социалния кръг, в работната среда, на обществени места). Много поговорки, сентенции, мъдри мисли има в публичното пространство изказани по повод силата на думите.

Това, което аз осъзнах за себе си, свързано с думите, е, че:

= те най-вече имат съдържание. Тъжно ми е да слушам как често хората говорят без да се осъзнават, че ползват думите без да се замислят, първосигнално, емоционално, просто ей-така, че всяка дума има енергия, че има заряд, който е като куршум – изстрелват го, без да се замислят за последствията. В много случи от живота ми това имаше своята роля като въздействие върху мен, което ме сриваше, оставяше безмълвна, правеше ме слаба, уязвима, страдаща, чувстваща се унизена, с подронен авторитет, от което като резултат се затварях в себе си, безмълвна, тихо плачеща, с и без сълзи, ридаеща в душата си, задаваща много въпроси, всичките започващи със: “Защо?!”
Имаше период в живота ми, когато слухът ми се претоварваше от възприемане на цинизми, псувни, агресивни обвинения, нараняващи думи, обиди, които ме сриваха всячески, защото не можех да променя обстановката, защото бях в безисходица, защото нямаше кой да ме подкрепи в желанието и стремежа ми да променя ситуацията, да се самосъхраня, бягайки далеч от такава отровна среда. Не ми беше лесно. Много хора срещам, основно жени и деца, които преминават през същите житейски уроци, по подобен на моя (или в по-тежка форма) начин. Минаха много години живот, докато се изправя от постоянните падания и опити за изправяне, за да продължа напред, за да живея живота си по начините, по които аз желая, в които съм истинската себе си, а не носеща маска и влизаща в роли на самосъхранение и оцеляване. В крайна сметка – успях. Не се предадох, не се оставих да затъвам, да загивам безпомощна. Търсех и намирах странична помощ и подкрепа. Не бях сама.
Осмелявах се, правих смели крачки напред. Много години работих за пречистване на цялостната ми клетъчна памет от всички поражения, които бях чула със слуха си, от думите, които поразяваха безпощадно. Очите също възприемаха. Виждаха гняв, омраза, злоба, ненавист, завист, обвинения, сарказъм, подигравки,  ирония, яд и какво ли още не. Всяка негативно изказана дума преминава и през очите. Те излъчват енергия, която прави енергията на изказаните думи още по-тежка, сразяваща, убиваща. Не съм разказвала за тежкия житейски опит, който имам зад гърба си.
Той ми даде основа, на която стъпих, която ми помага да разбирам хората, с които се срещам, защото помня през какво преминах аз в миналото си. Боли най-много и най-вече от думите, изказани от хората, които обичаш, към които си бил всеотдаен, които са ти най-близки, от които най-малко си очаквал да изстрелят към теб такъв залп енергия, която те облива с парализиращ ефект. Не давам примери, защото са много, защото са разнопосочни. Почти всеки човек преминава през тези уроци по болезнен начин, по своите сценарии, които носи в себе си, в паметта си.

= участва в усвояване на урока за честолюбието, себеуважението, а това никак не е лесно (да не се засягаш, да не се обиждаш, да не позволяваш чуждо мнение да те срине, смачка, да те отклони от пътя, да те откаже от мечти, желания, дръзновения). Думите могат да те изкачат на пиедестал, могат и да те зарият надълбоко в земята, в тъмнина, никой да не те вижда и чува за теб, заради оскърблението, срама, унижението, което са ти причинили. Потъпкването на достойнството на личността може да промени живота по начин, който да не дава възможност да се върнеш на Пътя предначертан от душата, да не си в състояние да следваш Програмата-Живот, заради която душата е в живот като човек на Земята.
Думите са средство за поразяване, волно или неволно, осъзнато или неосъзнато, заради заряда от негативна енергия, която му дава сила да разрушава, потъпква, съсипва, поробва, убива. И аз имам своя горчив опит в тази насока. Много страдах, много ме боля, докато се науча да осъзнавам, осмислям, анализирам, благодаря с признателност и любов на всички, които са били за мен в ролята на учители-провокатори-мотиватори, да прощавам с разбиране и да благославям чистосърдечно, всеки от тях да е щастлив по своя си начин.

= има дума на честта, при което чистосърдечно слагаш ръка на сърцето си, заставаш зад казаното от теб отговорно. Хората с лекота пилеят думите, ей-така, без да си дават сметка, че думите имат силата на бумеранг: каквото излъчиш, това се връща при теб. После се чудят защо им се случват разни негативни неща, без да са направили нищо конкретно, за да очакват такова постъпление към тях. За мен винаги е било важно (и още е) хората да отстояват дадената дума, да изпълняват поетите от тях ангажименти, да ценят както моето, така и тяхното време-Живот, да остойностяват и ценят всеотдайността и всичко, което са пожелали да получат и получават, да не го забравят, да не го захвърлят като непотребно, ненужно.
Думите могат много, стига да знаеш и да желаеш как да ги ползваш. Точно това  желание липсва. Вместо него по-лесно за ползване е първосигналността, без да се мисли за следствията. Хората често казват “Съжалявам”, “Прости ми”, “Не исках”, “Не знам защо го казах”... Тези думи не могат да заличат енергийния негативен товар-бреме, който е създал следствия запаметени в клетъчната памет. В житейската опитност, която имам зад гърба си, съм изживявала не веднъж тези състояния. И тази опитност бе мой житейски учител.

= думите манипулират и то доста успешно, особено от хора, които добре го умеят, по начин, който парализира, предизвиква страхове, стрес, паник атаки, депресии, блокажи, довежда до самозатваряне, самоизолиране като инстинкт за самосъхранение. Трудно се излиза от такова състояние или то остава до края на живота. Деспотизмът води до поробване, в което психиката и личността са сведени до минимум лично участие в живота. Контролирането е заплаха, която държи в подчинение. Много родители имат такова отношение към децата си. Личният пример е отговорност, която не се осъзнава, колко важно значение има за другите. В немалко случаи думите са щит за самоотбрана, за оцеляване, за самосъхранение.
Тогава пак тяхното съдържание не се ползва осъзнато, а напосоки, стига да подейства, да даде резултат, да има спасение. Всичко това натрупваме в нашата емоционална памет, в паметта на клетките на организма и тялото. Те подават чрез своята сигнална система зов към човека (чрез болки, симптоми, дискомфорт, болест), да осъзнае какво се случва, да вземе мерки за пречистване и освобождаване от този тежък товар страдание-болка-нараняване. Само че това рядко се случва. В резултат на това заболяванията стават факт, който отвежда при лекаря, в болницата, променя живота, вкарва го в друго русло на изживявания.  Всичко това заради думите, които със своето съдържание провокират психиката и нервната система да възбуди емоции и чувства, които разболяват.

= думите повлияват силно върху самочувствието, върху себевъзприемането като личност, външност, интелект. Такова отношение може да доведе до отказ да следваш Програмата-Живот, да се луташ между колебания и раздвоения, как да постъпиш със себе си, с живота си, какви решения да вземеш, как да продължиш напред, дали да последваш по-леки, лесни пътища или да отстояваш себе си, желанията си, стремежите, мечтите си. Зад гърба си имам не един и не два случая, в които усвоявах уроците свързани със съдържанието на думите, отправяни към мен по начини, които са ми въздействали негативно, събарящо, от които ме е боляло много, които са ме забавяли по Пътя ми напред и нагоре в живота.

= думите ДА и НЕ са много важни, да знаеш как да ги използваш в конкретни ситуации. Все още уча тези уроци, защото имам слаби места, където ми е трудно да кажа НЕ, знаейки, че това ще ме постави в затруднена ситуация, в която ще ми се наложи да търся решение, да правя избор за действия. За много хора това е труден урок. Обвързан е и с наши слабости, с неща, които харесваме, изкушаващи, на които трудно устояваме. Сложно. Понякога невъзможно да кажеш НЕ, когато всичко в теб казва ДА. Чак след това се замисляш за последствията, каквито и да са те. Този урок е сложен за мен. В много ситуации казвам твърдо НЕ, но в други... не успявам. После размислям, съжалявам, че сама си причинявам трудности, но... Това е положението. Има ли човек, който не е изживявал това? Съмнявам се.

Разбира се, всичко е двупосочно в дуалността. Както на мен са ми причинявали страдания, болки, загуби, отклонения от Пътя в живота, така и аз на свой ред, волно или неволно, осъзнато или неосъзнато съм била в ролята на учител=провокатор-мотиватор за други хора, използвайки думи с негативно съдържание, по една или друга причина, в една или друга ситуация. Много научих, Много усвоих. Помъдрях. Израснах. Сега съм човек, който винаги се самонаблюдава как ползва думите, какво съдържание имат те, как въздействат на другите хора и на мен.
Осъзнах, че душата ми е включила широка палитра от уроци за усвояване, но и ме е подпомогнала, включвайки в Програмата-Живот ресурси и знания за ползване, които да ми помагат: словесен изказ (писмен, устен, мисловен), речников запас, словосъчетания, семантика, интонация, тембър на гласа, език на лицето и тялото, които са участници в излъчваната от думите енергия. 
Работих много със себе си, за да се пречистя в клетъчната си памет от всичко натрупано с негативен знак, дошло като товар в мен чрез думите и тяхното съдържание. Помня, не забравям, но като поука, за да не допускам отново да се случва вече утвърдено знание. Има регреси-изпити, които те поставят в ситуация на вече познато изживяване, за проверка, как ще реагираш, дали ще останеш спокоен, ведър, осъзнат, че това е провокация-изпит или ще поддадеш, постъпиш по начин, по които преди си постъпвал. За всеки урок се случва.
Постигнеш ли успех, да осъзнаеш, че си успял да утвърдиш урока, ликуването си заслужава, защото си се потрудил да го постигнеш. Е, аз за себе си мога да кажа, че за много уроци ликувах, с голяма радост, но... има още уроци, които очакват да ме доведат до това жизнерадостно празнуване. А как е за вас?...

За мен е огромна радост, че ползвам думите като радост за душата, като лек за болките и травмите наслоени в нея, като помощник в програмирането и реализацията, изпълнението на дръзновенията ми (като личност-творец-същност), най-вече, като ресурс, който ползвам в работата ми, в общуването ми с хората, в помощ и подкрепа за техните житейски казуси (от всякакъв характер).
Чрез думите, които ползвам в моя изказ, изказвам благодарност, любов, признателност. С тях благославям, обгръщам в благост и в доброта, в съпричастност. С тях подкрепям, съветвам, насочвам, пояснявам, предавам знания и опитност. С тях се сливам в едно цяло с Живота и с всичко онова, което той ми предлага като изживявания и възможности за прояви. В думи обличам радост, благодарност, признателност, любов.
Това ме прави щастлив човек!
Пожелавам и на вас да постигнете това състояние на щастие!
Галя Йосифова

Възхитително!
"Дума дупка не прави", но изричащия лошата го прави на решето, или поколенията му.
Добрата дума върши чудеса.
Малко осъзнават, че обидата е правилно да се възприема като капчици Божествена роса.
Човек се разболява първо от прекъсване на връзката с Бога. Аз си имам своя формулка - разболява се от това което е ял, пил, говорил и мислил. Последните са по-важни.
Има състояние, в което щастието е бедно. Нищо не може да даде. И преследва човека, но дали ще го иска. Какво може да прочетем за това.
Благословена да сте!
Амин!

Здравейте,

благодаря сърдечно за коментара и отзива на моята публикация!
Подбирам теми, които са много важни, ежедневни, а хората не се замислят за това, което първосигнално правят, а последствията често са трудни за преодоляване. Ще се радвам и следващите подобни теми да Ви допадат и да подпомагат!
С най-хубави благопожелания към Вас!

Галя