Искам следващата ми любов да е по-близо до Бога и по-далечна от народа.
Искам да чуя „довери ми се" , не за нов шанс, а като клетва за вечност.
Искам всеки шибан момент. Не само с повод, не само вкъщи , не само пред хората.
Искам думите да се показват, да не наказват, нищо да не предсказват.
Искам реалност от нереалният ми пъстър илюзорен свят.
Искам очите ми да светят не от мокри сълзи, а в лъчи на чиста радост.
Искам всичко да е различно от днес, вчера и много години назад.
Искам домът да не е стени които пазят „ за да не видят хората".
Искам да шепнем в интимност , а не „ за да не чуят хората".
Искам ми се по малко да мислим за хората и против хората.
Искам моето място, където моята различност не е слабост а сила.
Искам да вървя пътя си с обич не с гласове на промяната.
Искам, защото мога да си позволя да следвам без да очаквам да ме следват.
Искам...то не означава непременно „ще"...но го искам!