Началото на всичко

Началото - пълен покой навсякъде в тишината. Около една точка в покоя се появява едва доловим полъх, породен от наслаганите през времевите линии трептения-напрежение. Полъхът задвижва етера с минимално въздействие. Настъпва промяна. Като поредна лека вълна вторият полъх показва, че “нещо” се случва, което разрушава вечния до този миг покой. Третият, четвъртият, петият полъх вече осезаемо доказват наличието на зародил се процес, който с всеки следващ полъх става все по-убедителен, че покоят е навлязъл в трансформиращи го процеси. Много други точки са въвлечени в тях, които образуват права. Тя се огъва и оформя спирала. В нея тласъците на пулсациите на полъха се движат като махало, което ускорява движението.

В изначалието всичко е вакуумно пространство, като сгъстен въздух в разтягащ се надуваем балон. От силите на съпротивлението вътре в него, от завихрящите се процеси във вакуума се поражда център (като във вихрова спирала), в който напрежението е нулево. Това е  причината да се нарича “нулевата точка” или Абсолют. Представете си първо покоя, в който едно тихо, леко, плавно размърдване, едва доловимо, поражда първата вълна на завихрянето. Това първо движенеи се поема от съседните частици в пространството и по силата на съпротивлението те се задвижват и преместват, пораждайки движение. Така много частици са увлечени в поток, който се завихря с все по-нарастваща скорост, образувайки вихрово поле. Вакуумът се изтласква все по-надалеч, образувайки сгъстени слоеве частици, които потъмняват, образувайки “черната материя”. В средата на завихрените процеси бликва Светлина (също както посятото семенце пробива почвата, за да покълне). Тази Светлина Първородена е Той – Първоизточникът, Изворът, Първоизлезлият, Първороденият, Първосъздаденият за да създава “Роден”!    

Началото е положено. Покоят е приключил. Вихрите се движат с нарастващи темпове. Не могат да бъдат спрени или контролирани. Първороденият бликва като ярка бяло-сребриста плътна светлина, която заема  все по-голямо пространство, иззето от изтласканите частици, които оформят тъмната материя. Светлината е като многоетажен фонтан-гейзер, от котйо струи мощна енергия. Вътре в нея се зараждат вихрови процеси, котио пораждат нови избухвания на Светлина, които като залп (като изстрелян фойерверк) се изстрелват от Светлината навън и те, потънали в тъмната материя, се преобразуват в плътна материя – раждат се космични “тела”, в които също протичат вихрови процеси, от които се пораждат нови образувания. Това е Отправната точка, от която започва всичко и не спира.

Първоизточникът-Светлина пулсира на тласъци от нея. Чрез пулсации и флуидност изтичат нови светлинни форми, които са различни метафизични резултати от постоянните процеси на трансформации. Тъмната материя дава предпоставките за светлината, да придобие плътна форма, да се оформят структури с различни големини, състав, цветове, измерения на пулсациите във формите. Разпадът на светлината от центъра към периферията е спектърен, започващ с лилаво, преминавайки през различни нюанси на новообразувани цветове, произлизащи един от друг, от сливанията между тях (както в палитрата на художника). Появяват се пречупвания на светлината от огледални форми, които се пораждат от сблъсъка между светлина и гъста материя от частици тъмнина. Светлината е ефирна, етерна, в движещи се преобразуващи се форми (като облаците), докато плътната материя частици тъмнина е запазиал вакуума в себе си – да поглъща и да трансформира това, което в нея попада. В нулевата точка се събират противоположностите. В нея се завихрят с вливания два потока – светлина и тъмнина, като навлизайки един в друг те си взаимодействат взаимно, на тласъци, с пулсации,м с флуидност.

Там, в нулевата точка са Абсолютът, Хармонията, Мирът. Всички те се обединяват в името ЛЮБОВ. Така Първоизточникът, Първороденият, е самата Светлина и Любов и като такъв, от Него произлиза всичко друго, което оформя Живота. Животът се поражда от движението. Първото движение е Полъх. Полъхът е Светият Дух, който задвижва всичко. Той се поражда от леките, едва доловими трептения около една точка във вакуумното пространство. Те се наслагват и силата им нараства, което “разклаща” първата малка вълничка, “родила” се от тези първи трептения. Те имат звук, имат тоналност, имат вибрация, имат честотата на пулсацията. Светлината се “ражда” задвижена от музиката на тези насложени трептения.

Пораждат се физични процеси, причинно-следствени връзки, които пораждат нови и нови разклонения от взаимовръзките между Светлината и тъмната материя. Така се проявяват химико-биологични форми, в които има състав от трансформирани по различен начин частици. Те са в съотношения, които имат пропорции. “Ражда” се математиката. Заедно с химията, биологията, физиката на процесите се формулират трансформациите, които динамичните процеси =Живот мълниеносно създават.

Така започна всичко. Продължението го знаете. Всичко се поражда от всичко друго преди него създадено. Така се получава Безвремието, в което всичко е в едно пулсиращо пространство, което е в постоянен кипеж на трансформации. Те са в постоянно движение, поддържано от Живота=Светия Дух=Движението, в едно единно цяло със Светлината.

Светлината поражда първоосновата за ново “раждане”, т.е. мъжката енергия, а Животът=Светият Дух=Движението го поема и подпомага да се развива, да се трансформира, да се оформя в структура. Това поражда женската енергия. Двете енергии една без друга не могат. Това са Ин и Ян, мъжката и женската енергия в общото цяло. Когато едната енергия е доминираща над другата (в съотношения, а не самоцелно), се оформят “мъжки” и “женски” структури. Когато двете енергии са в хармонично балансирано взаимодействие помежду си, се появяват двуполови структури мъжко=женски, с еднаква значимост на влияние и водеща роля, в съгласие помежду си.

Четирите науки, породени в тези процеси (математика, физика, химия, биология), са четирите посоки, които завихрени в пространството  от Живота=Светия Дух=Движението, поемат всички онези произлезли от пулсациите=тласъци на Светлината формии като в миксер ги преобразуват, трансформират в различни съотношения на състава им, когато произлезли от Светлината навлязат в тъмната сгъстена енергия. Това е първообразът на ембриона в утробата на майката, в която той израства чрез трансформации. Това сравнение е причината да съществува изразът: “... и създаде Той, Отецът-Създател, човешкото същество, по свой образ и подобие”.  

Процесите продължават. Веднъж породени те не могат да спрат. В периферията на завихрянията “скоростта на Живота” намалява, почти до спиране, но такова няма. Полъхът отново с трептения задвижва “последната точка” на вихровата крайна дъга и я задвижва в нови процеси, които нещо ново създават, в нов динамичен Живот трансформират. Нищо не се губи, щом от Него създадено е, от Първородения – то само се преобразува от една форма (чрез Светия Дух=Живота) в друга. Затова съществува Прераждането=Обновлението.

В пирамидалната вихрова структура Той=Първороденият, е на върха, а под Него са спиралните вихри на всички други, “родемни=произлезли” от Него, а те – другите, други “раждат”, носейки в себе си частица от Светлината=Любов и Светия Дух=Животът=Движението= Движеща сила в процесите. Вихровите спирали са безкрайни. Те се пораждат от “дишането” на Светлината, от което на тласъци в пулсации, във флуидност излизат потоци Светлина, които поети от динамичните процеси на Живота-=Светия Дух, поемат Първия Дъх=първото самостоятелно движение=Полъха, с което продължават своето развитие, израстване, еволюция, чрез трансформиращи обновления. Става преливане от една форма в друга, което създава верига от ДНК клетки, всяка от които носи=пази информация от предишните форми. Това са Приемствеността и Наследствеността в процесите. Нищо не изчезва, то се съхранява в ДНК-структурите. Така се ражда и науката Генетика=Приемственост, породена от причинно-следствените връзки. Процесиет са безкрайни. Всичко тече, всичко се променя.

Хешумерно, София 30.12.2014г