Регресивна хипноза - винаги носи ползотворност за човека и насоки за живота по-нататък

Само няколко дни след запознанството ми с Деница, тридесет и пет годишна жена, тя реши да проведе полет на духа, без да се е интересувала предварително какво точно представлява тази методика. Бях вдъхнала у нея доверие, че с моя помощ би могла да научи важни и полезни за себе си неща. Нямаше време за отлагане, тъй като и двете щяхме след дни да отпътуваме за друга държава. Искаше да разбере дали усещането й, че с приятеля си, когото много силно обича, е вярно, че са имали срещи и взаимоотношения в минали животи, дали е била кралица, защото има много знаци и ключови моменти, които й подсказват, че е била владетелка. Проведох с нея подготвителен разговор, да подготви подсъзнанието си за вълнуващото преживяване, което я очакваше, след което на другия ден се срещнахме и проведохме сеанса. Беше лесно за нея да влезе в картини и усещания.

- Кажи ми какво виждаш? Какво чувстваш? Какво усещаш? Къде си? Какво има около теб?

- Виждам поляна, много хора, войници. Ще влизат в битка. Не знам с кого ще се бият. С друго племе, предполагам. Те са около триста, четиристотин човека. Времето на Атила. Аз съм обута в римски сандали. Жена съм, около двадесет и пет, тридесет годишна, с червена коса, с кожена пола. Гледам войниците. Не се страхувам много. Не познавам никого от тях. Топло е. Те не са притеснени. Оръжията им са, боздугани, копия, секири, брадви, мечове. В кожи са облечени. След битката всички са доволни. Може би са победили.

- Потърси своя дом, в който живееш. Как изглежда?

- Няма къща. Виждам огромна шатра, богато обзаведена. Там живея, с някакъв едър мъж, с дълга до кръста коса, къдрава. Има излъчването на моя приятел в настоящия ми живот. Аз го харесвам и го обичам. И той ме обича. Нямаме деца. И той се бие заедно с войниците. Бие се с огромен меч.

- Добре. Пренеси се с десет години напред в този живот и ми кажи, какво се случва с теб, с вас, с живота ти? Какви промени са настъпили?

- Мъжът, когото обичам, е жив. Имаме две деца, момче и момиче. Има нещо като басейн от камъни. Аз се усещам щастлива.

- В децата разпознаваш ли някого от настоящия си живот?

- Не, не ги разпознавам... Аз съм хубава. Пак имам дълга червена коса. С дълга рокля съм, като коприна мека, с воал...

- Нека духът ти отиде напред в този живот и се озове в картина, в която ти осъзнаваш, че ти остават само пет минути от него. Как ги изживяваш? Къде се намираш? При какви обстоятелства и как приключва той за теб? Болна ли си? Здрава ли си? На колко години си? Има ли някой при теб в тези последни минути? Какви уроци усвои в този живот?

- В нещо като легло съм, на около шестдесет и пет до седемдесет годишна... Може и да съм болна, не знам. Плача... Съпругът ми е при мен. Уроците? Научих, че мога да бъда и по-търпелива. Бях доволна и щастлива. Казвам на съпруга си, че го обичам. И той ми казва същото. Плаче... След като духът ми се отдели от тялото видях как той плаче  надвесен над него. Аз гледам...

- Изживяла си живот, в който си разбрала какво е да обичаш и да бъдещ обичан, с взаимност, в хармония с любимия до теб човек и знаеш, че с него продължавате да сте заедно и сега, като надграждате тази любов между вас. Много добре!... Нека духът ти продължи своя полет и ти покаже друг важен за теб отминал живот.

- На някаква улица много хора бягат. Има пожари. Може би има доста хора умрели по земята. Хората ги горят. Тези хора са може би болни от нещо, от чума вероятно. Аз съм младо момиче, с бяла нощница. Две жени има до мен. Плачем за хората, защото ги горят. Бедно семейство сме. Виждам стая със стол, маса. Имам сестра, по-малка, с руса къдрава коса, на около четири пет годинки. Аз съм на четиринадесет или петнадесет. Майка ми има бяла шапка на главата, с изцапана рокля и с престилка. Добра жена изглежда. В сегашния ми живот тя е моят баща. Баща ми тогава е едър мъж с мустаци. Повече се разбирам с майка ми, с него по-малко. Не ме е страх от него. Няма други роднини.

- Пренеси се напред в този живот и виж себе си на двадесет години. Къде си сега?

- На двадесет години съм на същото място. Родителите ми ги няма. Сама съм. На улицата съм. Купувам си плодове от някаква жена, като от пазар. Аз съм с дълга рокля, с кошница. Купувам ябълки. Весела съм.

- Влюбена ли си в някого?

- Не, не съм влюбена.

- Добре. Сега виж себе си на тридесет години. как се е променил животът ти?

- На тридесет години аз живея в някакъв замък, на висок връх е. Не знам дали съм семейна. Не виждам деца. Имам прислужница. Аз съм доста хубаво облечена. Доволна, щастлива, безгрижна съм. Има някакъв мъж, възрастен е, но не ми е съпруг. Той има бяла брада, мустаци, бяла коса. Добре облечен е. Отношението ми към него е като към баща. Той ме има като своя дъщеря.

- Разпознаваш ли в него някого от настоящия си живот?

- Не го разпознавам.

- Добре. Иди още напред във времето на този живот и ми кажи, какво избира духът ти да видиш в него. Защо той избра да те върне назад във времето на точно този минал живот?      

- На четиридесет и пет години съм, на същото място. Нямам деца. Не съм се омъжила. Възрастният мъж го няма. Аз изглеждам добре, но не съм щастлива, защото съм сама.

- Как преминават за теб последните пет минути от този живот? Какъв анализ правиш за себе си от него?

- На същото място съм, лежа в голямо легло. Сама съм. Скръб. Може би съм умряла от мъка, а не от болест, от самотата... Косите ми са сиви. Научих като уроци, че не всичко е пари. Не искам да съм сама! Липсват ми семейство, приятели. Съжалявам, че бях много горда и надменна. Мразили са ме заради отношението ми към хората. Разбрах, че е важно да имаш семейство, приятели и хора, които да те обичат, а не пари и власт.

- Да, важни и поучителни уроци си усвоила... Кажи ми, имаш ли усета че си живяла някога и в Атлантида? Нека духът ти пътува още назад във безвремието и потърси там информация, която да даде пояснения на този въпрос.

- Да. Виждам много красив град. Много планини има отстрани. Има много високи кули. Сградите са от камък. Няма хора. Не знам къде са. Не виждам никого. Мъж съм. Много съм висок, над метър и осемдесет. (смее се) Не може да се каже, че съм облечен. Гол съм до кръста. Имам много силни мускули. Бос съм. Имам препаска. На тридесет години съм, средно хубав. Косата ми е черна, къдрава, под раменете. Няма хора. Не знам какво се е случило, че ги няма хората. на площад съм. Няма никой. Има една колона до мен. В нещо като в предверие съм. Влизам в нещо като замък. Таваните му са много високи. И там няма никой. Колони-статуи, всичко от камък, бял, като мрамор. Не съм на разходка, но всичко това ми е познато. Не знам на кого принадлежи този замък. Може би на някое царско семейство.

- Добре. Важното е, че успя да разбереш, че си живяла в епохата на атлантите, че видя всичко това. Иди напред във времето и виж себе си като по-възрастен... Къде се озова?

- Между четиридесет до петдесет годишен съм, на някакъв плаж на брега на морето. Седя на плажа, гледам към морето. Тъжен съм. Може би някой е умрял. Никой няма. Изморен съм. Пак съм гол до кръста. Нямам представа кое е населеното място. Да, може би съм атлант.

- Върни се в по-ранен етап на този живот и виж хора има ли там, където си?

- Да, има. В същия град има хора и са щастливи, смеят се. Някои хора са облечени, други не. Жените са облечени в нещо като роби, с токи на раменете и с колан през кръста. Косите им са разпуснати. Повечето мъже са голи до кръста. Чувам ги да говорят, да се смеят. Не разбирам езика им. Нямам семейство. Сам живея.

- Все пак видя много неща от тези картини на този отминал преди хилядолетия живот. Иди в последните пет минути... Кажи ми, какво се случва с теб?

- Нищо не виждам. Само се виждам на плажа... Нищо повече...

- Добре. Нека духът ти потърси в миналото ти, дали има живот, в който ти си била някъде кралица?

- Не съм била кралица. По-скоро принцеса съм била. Замък. Баща ми е крал. Той е едър мъж. Има червено наметало, с корона на главата. На около петдесет години е. Аз изпитвам обич към него. Не, не го разпознавам в никого от настоящето. Нямам майка. Може би е починала при раждането ми. Аз съм с кестенява коса, дълга до кръста. Облечена съм в бяла рокля. Малка съм, на около седемнадесет години. Усещам се щастлива. Прилича ми на Франция, но не е тази държава. Баща ми прави всичко, каквото кажа. Имам капризи. Добра съм. Не създавам проблеми, дори напротив. Липсва ми майка ми. Има мир в кралството. Не съм влюбена в никого.

- Когато си вече на двадесет и пет години виждаш ли се омъжена, с деца? Къде си?

- Омъжена съм. Още съм в двореца. В някаква градина съм. Има рози. Баща ми го няма. Починал е. Май аз управлявам. Съпругът ми е с мен в градината. Той е слаб, висок. Смеем се. Весело ни е.

- Обичаш ли го?

- Обичам го, да. И той ме обича. Прилича на моя настоящ приятел. Все още нямаме деца. Хората ме уважават, много. Аз съм справедлива.

- Какво се случва с теб, когато си вече на четиридесет години?

- Щастлива съм. Имам две момичета, близначки. Приличат си. Не ги разпознавам. Обичам ги много. И баща им много ги обича. Животът в кралството е спокоен. Не ме затруднява да го управлявам. Няма трудни затормозяващи събития. В последните пет минути от този живот децата ми са до мен. Големи са. Не съм болна, но лежа в легло. На около седемдесет години съм. Мъжът ми е починал. Не знам кой ще управлява кралството. Има мир в него. Всички са тъжни. Май само аз съм щастлива, че умирам, защото искам да отида при съпруга ми. Бях щастлива. Харесва ми този живот, а той свършва. Нищо вече не ме задържа в това тяло.

откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 

http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5