Диана е млада жена на около тридесет години. Тя се стреми да опознава себе си все по-добре. Вглежда се навътре в себе си, самоизучава се, себеопознава себе си и способностите, които усеща, че притежава. Развива се възходящо в личностен и в духовен план. Любознателна... Усеща с всички свои сетива силата на духа си, силата на любовта в нея. Въпросите й от житейски характер бяха свързани със здравето: “Защо имам болезнен месечен цикъл?”, “Какви са причините за витилиго на кожата ми?”. Интересуваше се защо са се разделили с приятеля й, с когото са имали силна любов. Искаше да разбере повече за себе си от миналите си превъплъщения, при какви обстоятелства, в кои животи е придобила способностите, които в настоящия си живот усеща, че доразвива. С Диана проведохме два сеанса на полета на духа. Вторият бе шест месеца след първия. Много въпроси имаше в нея, които я вълнуваха, от всякакъв характер. Тя с лекота се потопи в историите от миналото на душата й, които книгата на животите й съхраняваше. След релаксиращия въвеждащ текст, съчетано с уточняващите въпроси от моя страна, тя с лекота навлезе в полет на духа… Ето нейния разказ.

- Нищо не виждам в картини, но усещам, че пред мен има хубава поляна с цветя. Възрастен човек съм..., жена на около шестдесет годишна възраст. Имам усещане за безгрижие. Небето е чисто синьо. Не може да не усетиш чувството за жизнерадост и свобода. Усещам, че имам здраво тяло. Има дървета и цветя около мен… Нещо като райско кътче. Тръгнах по една пътека и стигнах до населено място с малки къщички. Нещо като индианско селище е. Някакви бели кокошки виждам. Разглеждам селото с интерес. Имам усещането, че някога съм живяла там. Намерих моята къща!... Ниска малка индианска къщичка е. Влизам вътре. Много е ниско. Само място за лягане има, на черги. Нищо друго. Има две места за спане. Един мъж влезе. Усетих, че с него се прегърнахме. Това е мъжът, с когото заедно живея. Има любов между нас. Животът ми с него е спокоен и добър. Смирена съм...

- Много добре! Имала си спокоен живот и хармонична, балансирана връзка с твоя партьор в живота... Иди напред в този живот... пет минути преди неговия край. Кажи ми къде си, при какви условия приключва този живот за душата ти?

- Пет минути преди смъртта ми съм много възрастна, уморена вече от живота жена. Отпусната съм…, с дълга бяла коса. Двама мъже има от двете ми страни… Носят ме, влачат ме на някъде против волята ми. Не за да ме лекуват. Не съм болна. На сила е.

- Защо те отвеждат насилствено? Обвиняват ли те в нещо? Какво още се случва?

- Искат да ми отнемат живота. Виждам нещо като бесило или… е място, където отсичат глави. Изпитвам вълнение… Виждам въже. Омотават го около главата ми и... аз увисвам на него. Не зная кои са мъжете. Те са просто изпълнители. Има много хора пред мен. Зрители са. Насъбрали са се. Гледат… Вече се отделих от тялото си… Виждам се отгоре, над тялото си. Няма мои близки сред хората. Свободна и лека съм.

- Добре… Нека духът ти се върне обратно в това физическо тяло и отиде още по-назад във времето на този вече отминал живот, преди тези мъже да те отведат към бесилото. Защо искат да те обесят? В какво те обвиняват? Нека се прояснят картини и усещания за теб, които да ти дадат отговор на тези въпроси.

- В една килия съм… Хванала съм се за решетките. Стоя и чакам. Адреналинът ми е повишен, но съм спокойна. Усещам, че си заслужава, че не умирам напразно. Моят партньор в живота отдавна си е отишъл от живота и ме е оставил сама. Усещам, че съм имала способности, които не са били нормални за хората за това време, в което съм живяла, затова такава ми е била присъдата. Усещам тъга. Мъчно ми е, че не съм разбрана… Добър човек съм. Не съм искала на никого да навредя. Живяла съм във време, когато тези способности не са били разбирани. Можела съм да възкресявам мъртви хора… Тези способности съм ги взела в настоящия си живот…, способности като на вещица, нетипични дори за настоящия ми живот. Много хора са идвали при мен тогава… Признали са ме за шаманка. Идват при мен за помощ, за съвети, за най-различни неща, за лекуване… Да, сега вече се усещам разбрана, оценена, полезна. Чувствам благодарността на хората. Това ми стига...

- Добре... Това е бил важен за теб отминал живот. Сега вече знаеш откъде идват способностите, които усещаш с цялата си същност, че ги има, че се проявяват и че ти имаш за задача в този настоящ живот да доразвиеш, задълбочиш и усъвършенстваш. Нека духът ти потърси живот в миналото ти, в който ти и настоящият ти партньор в реалния живот сте имали взаимоотношения и взаимовръзки помежду си. Разбери дали сте имали среща с него в предишен живот и ако е имало, какво се е случило тогава между вас?

- Германия…, къща на два етажа… Аз и той живеем заедно в тази къща. Той е малко момиченце, а аз съм баща й. Виждам стълба, дървена. Изкачвам се по нея. Долу е холът, а горе са спалните, три са. Аз съм мъж на около четиридесет години, а той е момиче на около десет години, с бяла рокля, на две опашки, с панделки, кордели. Разбираме се, обичаме се. Една жена слиза по стълбището с момченце на ръце.

- Разпознаваш ли ги в настоящия живот в някого?

- Не ги разпознавам в реалния живот…

- Иди десет години напред в този живот, в който духът ти сега е влязъл.

- Десет години по-късно?… Аз съм на петдесет години, а дъщеря ми е на двадесет. Виждам се като много строг баща, с големи изисквания съм към нея. Виждам потенциала в нея и искам тя да успее да се реализира. Не й давам много свобода. Амбициозен баща съм. Има напрежение между нас, защото тя иска свободата си. Прекъсваме взаимоотношенията си. Тя напуска дома. Отдалечаваме се един от друг, без да знам какво се случва с нея. Момченцето е пораснало. Вниманието ми е натрапчиво агресивно към дъщерята, защото искам аз да контролирам и ръководя живота й. Това слага край на взаимоотношенията между нас. До края на живота ми изживявам тази болка, че не съм успял да запазя добри взаимоотношенията си с нея. До последния си дъх не мога да се пречупя, да преклоня глава, да се променя. За нея е по същия начин. И на нея това й тежи. Отивам си от живота без да си дадем прошка един на друг, а сме имали много силна връзка помежду си. Стремежът ми да диктувам живота й, ми тежи… Правя аналогия между мен тогава и баща ми в настоящия живот. Същата ситуация е...

- Какво се случва пет минути преди края на този живот?

- Аз лежа на легло... От двете ми страни са жена ми и синът ми. Дъщеря ми я няма. Мъчно ми е за нея… Научих, че не трябва да бъда толкова непреклонен, изискващ… Научих, че трябва да прощаваш, да правиш компромиси, че не е хубаво да се инатиш…, че това пречи…

- Да... Много е важно за теб да узнаеш, че някога си проявявала такова отношение към своето дете... Тази информация може да ти даде много отговори на въпроси за настоящия ти живот, за общуването ти с твоите близки, а и с другите хора около теб. Нека духът ти се върне обратно в това тяло и преработи в положителна резултатност взаимоотношенията ти с дъщеря ти. Дай й свобода да избира и сама да решава как и къде да живее живота си... Успяваш ли?

- Да... Нещата се променят... Аз вече не съм толкова непреклонен към нея... Не съм изискващ и налагащ към нея волята си... През живота поддържаме връзка между нас.

- Много добре! Сега иди напред в този минал живот..., пет минути преди неговия край. За какво мислиш в тези последни мигове на живота? Какви анализи правиш? Какво научи от него? Какви уроци усвои? 

- След преработката на живота в положителна резултатност, в последните минути живот дъщеря ми е до мен, с нейните две момиченца, на седем години…, близначки. Сега в този нов вариант пет човека има до мен, мои близки. Щастлив съм. Научих, че компромисите дават резултат... 

- Иди в друг живот, в който с била много щастлива. Влез в него и опиши, какво е щастието за теб? Изживей го отново и се зареди с тази енергия щастие от миналото!

- Любовта е щастие!… На една поляна сме…, двама. Държим се за ръцете. Млади сме, танцуваме… Много влюбена и щастлива се усещам! Направо ми идва да полетя…, толкова ми е хубаво! Аз съм момичето. Облечена съм в бяла рокля, с ластик в кръста, спускаща се до глезените под формата на круша. С дълга руса коса съм. Може би нямаме още двадесет години. Момчето е много красиво, добре сложено… Не го разпознавам в реалния ми живот. Никакви компромиси не правя със себе си. Идеалната любов! Той също е много влюбен. Отнася се към мен като джентълмен. Имам усещането, че е изцяло отдаден на мен. Отдава ми цялата си енергия, цялото си внимание... в грижи към мен. Усещам голям прилив на енергия от тази любов. Той е много влюбен в мен…     

- Остани в това щастие любов толкова, колкото духът ти желае! Съхрани тези сцени в душата си живи и живеещи, за да те зареждат с живителна енергия всеки път, когато се нуждаеш от нея! Когато се наситиш, ще продължим полета на духа ти...

- Като светлина има пред очите ми, бяла, ярка, пулсираща. Приближава към мен. Много е ярка! Усещам, че тялото ми пулсира. Харесва ми. Усещането ми е за... Бог!... Гърция. Мъж удря жена. Аз съм този мъж. Удрям я, защото тя не иска да се подчинява. Аз искам да ми се подчинява. Аз съм висок, добре сложен, с тъмна коса, със светли очи. На около тридесет години съм. Жена ми е със светла коса, с бяла кожа, по-ниска от мен. Много е фина. Ние сме във времето, когато е имало онези големите рокли, от преди двеста години. Богати сме, защото сме облечени добре. Обстановката е като в замък. Има скъпи, лъскави предмети. Имам шпага до крака ми, имам и мустак, брада катинарче. Важен човек съм. Министър. Имаме малко дете, момиченце, на пет годинки. Прилича на майка си. Има буклички. Аз много го обичам! Разпознавам в жена ми мой бивш приятел от настоящия ми живот. Дъщеря ми не я разпознавам. Жена ми плаче, когато я удрям. Моли ме да спра. Аз спирам. В момента, в който спрях, съжалих, че съм й посегнал. Провокира ме нейният остър език. Тя ми говори така, защото не й обръщам внимание, защото пренебрегвам семейството си, защото все съм зает. Тя иска да отделям повече време за тях. Смятам, че е възможно, но аз не го правя... Имам кабинет. В него има много книги, масивно дървено бюро. Подписвам някакви документи. Разглеждам ги. За внос и износ на нещо са. Тази дейност ми носи пари, но ми взема от времето за семейството... След десет години жена ми и детето ми са си тръгнали, защото съм лош с тях. Страдам много, самотен съм. Те ми липсват, съжалявам... Не съм правил опити да ги върна, защото съм горд. Ще преодолея гордостта си и ще ги накарам да се върнат. Трябва да ги намеря. Не зная къде са те... Пет години по-късно живея в малка къща, уютна. Там съм, защото съм решил да променя живота си. Отказал съм се от богатството. Намерил съм жена си и дъщеря си. С мен са. Дъщеря ми е много хубава. Има кандидати за нея. Жена вече не ме гледа с този укорителен поглед. Простила ми е за гордостта, глупостта и за болката, която съм й причинил. Аз съм й много благодарен... Имаме камина. Седим до нея и разговаряме. Мисля си, че за да осигуриш лукс и охолен живот за семейството си са нужни най-много любов и внимание, а не на първо място парите. Първо ги загубих, после ги оцених. Виждам как празнуваме на дъщеря ми двадесетия рожден ден... Има торта. Тя е много щастлива. Скоро ще напусне дома ни. Ще поеме сама по своя път... Някой чука на вратата. Нейният приятел е. Той е добро момче. Малко прилича на мен. (усмихва се) Харесва ми много домашният уют. До камината спи коте. Имаме всичко... Нищо не ни липсва. Не е голяма къща, но е просторна. Има всичко необходимо в нея, слънчева е. Имаме си градина с беседка, с цветя. Вечер с жена ми обичаме там да гледаме залеза на слънцето, над морето... Много обичам морето! То ме изпълва с енергия... Пет минути преди смъртта... аз съм у дома, в леглото. Жена ми е до мен. Тя знае, че си отивам, държи ми ръката. Казва ми да я чакам..., там горе. Не искам да си тръгвам. Искам да съм още при нея! Преди време... изгубих много време, държах се лошо с нея. Давам си сметка за това. Казвам й, че я обичам и че съжалявам. Не искам да я оставям сама! На осемдесет и три години съм. Умирам от старост. За нищо друго не съжалявам. Всичко друго го постигнах... Отделих се от това тяло... Лекота!... Лекота! Виждам жена ми как ме е прегърнала и плаче над безжизненото ми тяло... В този живот научих, че парите не са любов, че трябва да има баланс между тях. Да осигуриш материални блага не означава любов. Научих как да преодолея гордостта си, как да поискам прошка, как да поискам да оправя нещата, които съм извършил. Доволен съм от този живот...

- Потърси в книгата на животите ти, дали има съхранен минал живот, в който са се случили събития, които като пренос и следствие за настоящия ти живот са причината да имаш силно болезнен менстурален цикъл.

- В друг живот влязох..., в Италия, преди триста и петдесет години. Виждам малка стая, тъмна. Има две момичета в нея. Сестри са. Едната сестра съм аз, по-голямата. С дълга светла коса съм, кльощава, не толкова хубава. Бедни сме. Сестра ми е нисичка и тънтуреста. Само двете сме. А съм на шестнадесет, а тя е на четиринадесет години. Сираци сме, сами се издържаме. Аз продавам тялото си. Имам усещане за мръсотия. Сестра ми знае, тя не е съгласна с това, което правя. Казва, че има и други начини да се изкарват пари. Вярвам й, но с чистене не се изкарват толкова пари, колкото с продаване на тялото. Не го правя всяка вечер, но когато го правя, се чувствам много зле. Не мога да понасям себе си. Чувствам се омърсена..., сякаш съм най-големия боклук. Болките в менстуралния ми цикъл в настоящия живот са от това, да усещам себе си жена-боклук. Такава се чувствам. Някои мъже са мили с мен, други ме бият, защото понякога се дърпам. Казват, че са си платили, за да ме имат... Мразя всички мъже! Вече две години продавам тялото си и все сме си същите мизерници със сестра ми!... Аз не изкарвам много пари, защото не съм красива. Сестра ми я помързява, не й се работи много. Не ми помага много, дори в къщи все аз всичко трябва да върша. Тя чака все на мен и това много ме дразни. Караме се. Казвам й, че ако ме обича, ще ми помага и аз ще спра да продавам тялото си. Каза, че ще опита. Опитва се, но не се получава и отново чака на мен. Когато изкара пари, си купува разни неща за себе си, дрънкулки разни, от които нямаме нужда. Нямаме пари за хляб, а тя... дрънкулки купува!... Пет години по-късно нищо не се е променило. Пак сме там, където бяхме и преди, само че аз изглеждам като старица..., зле. Имам болнав вид, сякаш нещо ме е изпило. Дори за проститутка не ставам..., никой не ме иска. Чувствам се уморена. Питам се, защо съм се родила? За да бъда боклук ли?... Сестра ми вече работи в една къща, носи малко пари. По-добра е сега към мен. Съжалява... Не мисля, че ме обича. Вижда, че скоро ще си отида... Пет минути преди смъртта... съм в малка тъмна стая. Сама съм, няма никой. Нямам търпение да си тръгна, да оставя цялата тази мръсотия. Никога не съм била толкова сама и толкова много уморена. Съжалявам, че продавах тялото си. Само на двадесет и пет години съм! Не знам от какво умирам. Болна съм от нещо. Уроците?... Научих, че за цялото богатство на света не трябва да продаваш тялото и себе си!... Вече съм свободна! Тялото ми остана там, докато сестра ми не го намери. Плаче... Тъгува... Чак сега разбра, че ме е загубила. Трябваше да си отида физически, за да разбере, че съм ценна...

- Добре... Върни се обратно в това тяло, когато сте още с родителите си заедно. Разбери какво се е случило. Защо сте останали сираци със сестра ти?

- На пет годинки съм, в градината, сред цветята. Гледам ги отблизо, радвам им се. Майка ми е в кухнята, приготвя закуска. Баща ми е на горния етаж, оправя леглото. Баща ми пак ми е баща в настоящия ми живот, а майка ми е настояща моя леля. Привързана съм към тях, но към баща ми сякаш повече. Аз съм неговата слабост. Той ми дава любов. Двамата загиват едновременно, при нещастен случай. Това е голям шок за мен. Каретата с конски впряг губи контрол по стръмен път. Майка ми си удря главата, а баща ми изхвърча от каретата и конете минават през него.

- Нека преработим тази картина в друга вариация, от положителната събитийност. Върни се пак назад в тази възраст, в деня, когато майка ти и баща ти пътуват с каретата. Нека те навреме успеят да усетят предстоящата заплаха и сменят пътя, по който се движат. Нека се приберат благополучно у дома, живи и здрави. Какво се случва по-нататък в този нов вариант на събитийността? Как протича твоят живот?

- На пътя баща ми вижда паднало дърво. Не могат да продължат по този път. Той обръща каретата и минават по друг, заобиколен път. Вече се смрачава... Със сестра ми стоим и ги чакаме. В далечината се вижда светлинка. Чува се шум от тропота на конете. Баща ми слиза и подава ръка на майка ми да слезе от каретата. Питаме ги защо са закъснели. Обясняват ни...

- Иди още напред в живота и виж себе си вече пораснала, като млада жена...

- На пазара съм. Отишла съм за плодове. Изтървам една ябълка. Навеждам се да я взема. Когато се изправям, виждам пред себе си един мъж..., добре сложен, красив, с тръпчинки на бузите, със зелени очи, с черна коса. Подава ми ръка да се изправя. Целува ми ръката, усмихва ми се, пита ме как е името ми. Сърцето ми тупти от вълнение... След време ставаме семейство с него. Много сме щастливи. Имаме две момчета. Живеем в богата къща. Той е от знатен, богат род. Джентълмен е. Държи се добре с мен. Сестра ми я виждам у дома, при родителите ми. Плаха е. Притеснява се, че е пълничка, че никой няма да я хареса. Има си все пак един обожател. Харесва го. Казва ми, че не е честно..., аз да съм слаба и висока, а тя да е ниска и дебеличка. Тя ми завижда, а това ни раздалечава една от друга... Пет минути преди смъртта лежа у дома на леглото. Млада съм, болна съм от холера. Разболяла съм се само аз. Мъжът ми е до мен. Казва ми, че ще се справя, но аз знам, че не е така, дори не мога да помръдна. Знам, че си отивам... Мъчно ми е за децата. Какво ще правят те без мен?... Не искам те да тъгуват. Сега имат нужда от мен... Дори мъжът ми да се ожени пак, другата жена няма да се грижи за тях така, както аз се грижа за тях. Моля Бог да ме запази, още да живея, но знам, че няма да се случи. Чувствам се безпомощна. Не искам да си тръгвам. Толкова много ги обичам!... Отлетя душата ми, а искам да се върна в този живот!... Върнах се. Пътуваме с кораб. Отиваме в Гърция. Там климатът щял да ми помогне да оздравея. Отиваме на остров Тасос. Аз съм все още много слаба. Кожата ми е чиста, но много бледа. В някаква вила сме. Климатът е разкошен. Мъжът ми е неотлъчно до мен, бди над мен като ангел хранител. Пази ме косъм да не падне от главата ми. Възстановявам се. Кожата ми си връща нормалния цвят. Тялото ми укрепва. Ставам по-жизнена. Мога да ходя. С мъжа ми се разхождаме. Пием кафе в кафене. Лесно говоря гръцки език. Отдава ми се. След още един месец аз съм вече напълно здрава. Прибираме се у дома!...

Половин година по-късно с Диана проведохме втория сеанс полет на духа, по нейно желание. Информацията от първия сеанс й бе помогнала да разбере, да осмисли много неща за себе си, но имаше още въпроси, на които искаше да узнае отговорите. Имаше желание да преработим в положителна посока преживян стрес в настоящия й живот, преди да продължи с полет на духа й в безвремието и в духовния свят, който в този сеанс беше много по-дълъг като време и по-ползотворен. Когато четях текста за въвеждане в релакс, промених някои неща в него, за да я въведа в историята от детството й в настоящия живот, за да я преработим. Когато била дете върху главата й внезапно паднали змии, вследствие на което получава силен шок и обриви по кожата, които носи още по себе си... Лекарите са сложили диагноза “Вилиго”.

- Люлея се на люлка... Все по-нависоко и по-нависоко отивам... Сега люлката е само моя!... Става ми жадно. Решавам да спра да се люлея, за да си взема чаша вода. Спирам, слизам по стълбите надолу в къщата... Върху главата ми падна нещо. Обърнах се назад и видях, че са две вплетени една в друга змии. Онемях... Стъписах се. Змиите запълзяха по земята, дълги, кафяво зелени смокове. Тихо влязох в къщата и отидох при баба ми. Казах й за змиите. Тя взе една мотика. Едната змия я уби, но другата се скри някъде, зад някакви тухли. Виждала съм змии и друг път. Вцепенявам се от тях всеки път, когато ги видя. Страхът от тях остана постоянен в мен...

- Добре, сега си представи, че се намираш пред езерото водопад с животворна вода. Вече си била там. Познаваш това място, знаеш колко е силна там енергията. Влез в езерото, застани под падащата вода на водопада. Нека тя облива лицето ти, главата ти, цялото ти тяло! Усети жизнерадостта и животворността й. Нека водата те освободи напълно от всичко негативно наслоено в теб, като страдание, тревожност, страх, физически болки, уплаха и от всичко друго, което ти пречи да живееш живота си спокойно, за да вървиш с успех напред по пътя си с упование и дръзновение! Нека всяка клетка на клетъчната ти памет се разтовари от бремето на спомените, които са негативни за теб, които тя съхранява в себе си. Нека се разпръснат на хиляди малки парченца и се разтворят в бялата светлина на Светия Дух, който те заобикаля и се разтворят напълно във водите на животворното езеро! Нека кожата ти заблести нежна, здрава, розова. Нека страхът от преживяния от теб шок от падналите върху теб змии, се разтвори във водата, напълно, така, че ти да не се страхуваш повече от тях! Прости на себе си за страха, който те е държал в плен досега. Почувствай се освободена напълно разтоварена, готова да продължиш живота си напред... Успяваш ли?

- Да!... Толкова е хубаво! Чувствам се свободна и лека от освобождаващата сила на водата и в същото време... животворно заредена с енергия в това езеро водопад!...

- Чудесно! Много добре! Благодари с любов на водопада и на животворната вода за всичко, което направиха за теб, за да ти помогнат да се почувстваш по-добре! Нека продължим по-нататък полета на духа ти към безвремието...

След това тя пожела духът й да потърси информация в миналото на душата й за нейн приятел в настоящия живот. Интересуваше се дали връзката им е продължение от предишни взаимоотношения и взаимовръзки между тях от минал вече за двамата живот. Разказът й продължи...

- Някъде в Африка... Виждам жена, индианка... Разхожда се наоколо. Облечена е в типичните дрехи..., от кожа са, свободни по тялото й. На главата си има нещо като диадема от мъниста. Матова кожа, дълга коса... Обута е в нещо като сандали, с много връзки около краката. Има запален огън. Тя прави нещо на него. Приготвя храна за семейството си. Тази жена съм аз. Името ми е Шамая, на двадесет и една години съм. Не съм омъжена... Хм... Има и други хора в селото. Има шаман. Доста е възрастен. Има пера по главата. Мисля, че това е той, приятелят ми в настоящия живот. Той ме учи на смирение, защото аз имам много буен характер. Много съм дива, почти като мъж. Той ми влияе много. Той ми е баща! Изпитвам респект към него. Учи ме как да общувам с духовете. Той няма друго дете. Има само мен, затова подготвя мен за шаманка. Аз малко се страхувам. Духовете не винаги са дружелюбни. Разговаряме с духовете на наши предци и на животни..., на лъвове, на тигри... Все силни животни. При нас се вярва, че всеки човек носи печата на някакво животно и че носи неговите качества. Аз нося тези на лъв, затова съм толкова буйна и непокорна. Знам, че нося в себе си по-голяма сила, отколкото предполагам, но знам как да я изразя. Родена съм да бъда войн, а съм се родила в женско тяло. Баща ми ме учи как да се сливам в едно с природата, от нея да възприемам това, което ми е нужно, за да оцелявам. Майка ми е починала още при раждането ми. Било е трудно раждане... Понякога ми липсва присъствието на жената, затова се държа повече като момче. Липсвал ми е женският пример. Баща ми е болен, не знам от какво. Аз го питам, след като е шаман, защо не може сам на себе си да помогне? Не искам да си тръгва и да ме оставя сама! Има още толкова много неща, на които искам да ме научи! Тръгва си от живота на седемдесет и пет години. Знам, че след като си отиде, аз ще заема мястото му, а не знам дали ще се справя. Той ми каза, че съм достатъчно силна и смела, за да се справя, че вярва в мен и че дори духът му да напусне тялото му, той пак ще винаги с мен, до мен. Името на баща ми много трудно се произнася... Неговата душа носи отпечатъка на тигъра. Когато духът му напусна тялото, видях как тигърът излиза и си тръгва. Цялото село тъгува за баща ми, защото той се грижеше за всички хора в него. Пазеше селото от всякакви злини, всички живееха в благоденствие. Колкото и голяма суша да имаше, никой никога не е оставал гладен. Правихме погребение. Изгорихме тялото му в огън, с ритуали. Има обичай да се танцува около тялото на умрелия. Така се дава почит на духа му и той да се върне там, откъдето е дошъл. Сега всички в селото разчитат на мен..., аз да ги пазя. Това е голяма отговорност. В началото се справям не много добре. Една нощ ми се присъни баща ми. Каза ми, че не е важно в какво тяло живея, а колко е силен духът ми, да не позволявам другите да са скептични за това, аз как се справям с това, за което съм дошла в този живот на земята. Сляпа и глуха оставам за приказките на хората. След време вече ми имат доверие... Ставам добра шаманка, по-добра от баща си! Пазя селото така, както той го пазеше... Посветила съм се на това, затова не съм създала свое семейство и нямам мои деца. Отдала съм се на благоденствието и закрилата на хората в селото... Пет минути преди смъртта... Умирам от старост. Около мен има хора от селото. Дошли са да ми отдадат почит заради това, че благодарение на мен децата им са израснали в мир... Нямаше войни с другите племена. Справихме се заедно, с помощта на небесата... Покой... Лекота!...

регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова

откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 

http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5