Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2015 06:00 - Регресивна хипноза - всички сензитивности участват в сеанса, правят го вълнуващо запомящо се изживяване
Автор: paralelno Категория: Лични дневници   
Прочетен: 611 Коментари: 0 Гласове:
0



 Регресивна хипноза - всички сензитивности участват в сеанса, правят го вълнуващо запомящо се изживяване

image

Павлета е красива млада жена, на около тридесет години. По време на четенето на релаксиращия текст тя се разплака за нейното любимо коте, което е имала на десет годишна възраст в настоящия си живот. То много й липсваше. Плака с много мъка за него. След това много бързо и лесно влезе в минал живот…

- Виждам коне…, тичат. Сякаш яздя. Като препускане е заедно с групата… Мъж съм. Не знам къде отиваме. Като войници сме, много ездачи. Облечени сме в униформи. Има нещо червено по тях. Аз съм млад човек. Не знам коя е епохата и каква националност съм. Конят ми е бял. Много обичам конете. Сякаш имаме дълги саби, а не пушки. Препускането е нещо много хубаво, вълнуващо… Дава усещане за свобода! Чудесно е!… Отиваме към бойното поле… Нямам усещането за бой, за битка. Като тъмна черна мъгла сме... погледнато отдалеч, черна за битка. Виждам врага. Ние сме миролюбиви, а те не са. Не изпитвам страх. Нещо шотландско има по нас. С шапки и саби сме. Това, което сега усещам…, не е усещане за битка, за кръв и за война, а за свобода… Усещам свобода с коня!... Те са като черно зло. Тъмни, черни са. Имат щитове. Виждам ги отдалеко. Хем си стоят там, хем се приближават... Не влизаме в битка, не се сливаме с тях в едно. Все едно черно и бяло да се слеят… Не знам защо те са там. Образно казано, те символизират злото, заплахата…

- Интересно... Можеш ли да отидеш пет години напред в настоящия си живот и да разбереш, дали създаваш семейство с приятеля си, с когото сега споделяш живота си, дали се решаваш на тази стъпка да имаш дете от него?... Успяваш ли?...

- По-късно…, пет години напред в бъдещето…, в реалния ми живот?… Сякаш имам дете, момиченце…, на около две годинки. Има къдрици. Не е с тъмна коса, кестенява е, на масури. На тридесет и пет години съм. Виждам себе си, в сегашната си личност. Моя настоящ приятел виждам, също от реалността. Готова съм да имам дете от него. Щастлива съм. Сякаш живеем в това жилище, в което сме в реалния живот. Друга работа работя. Пак свързана с хора, но е друга, не е предишната ми работа. По-добре се чувствам…

- Много добре! Духът ти се справя с лекота в полета на духа и те отвежда там, където ти пожелаеш.

- Когато съм вече на четиридесет годишна възраст виждам как глася масата за вечеря, как приготвям храна… Моето момиченце вече е пораснало. Само нея виждам. Сядаме да вечеряме. Тя е вече с права тъмна коса. Щастлива се усещам, в този уют у дома.

- Добре... Ти имаш невероятен талант, да правиш красиви неща с ръцете си. Искаш ли да правиш нещо, да сътворяваш нещо, да развиваш таланта си? 

- Да, искам да правя нещо с ръцете си, да рисувам… Правя нещо от хартия, фигури. Създавам някакви неща. Няма дума за тях, за да обясня, да ги нарека какво са, какво е това творчество. Харесва ми да създавам. Здрава съм, чувствам се добре. Всички са усмихнати. Не усещам страхове, тревоги. Като в приказка съм. Много е хубаво. Преди имах желание да живея в друга държава. Сега вече не. Сякаш само да пътешествам искам…, в други държави…, по моретата да пътувам…

- Чудесно желание!... Нека полетът на духа ти във безвремието продължи!

- Скафандър на боец, кръст от метал, дисаги за бойни снаряжения на войник... Той е кух, закачен е на стойка като костюм в стаята. Тя е дълга мрачна стая, не ми харесва. Старо време е, не знам коя е епохата. Сякаш има жена облечена като слугиня, в синя рокля, с фуста, с шапка на главата с къдрички. Има и мъж, облечен с пола в червено, с бели чорапи. Шотландец.  Има мустаци. Не знам как се казва. Има шапка. Скафандърът е украса за дома. Той е около тридесет годишен. Има нежни черти на лицето. Красив е. Енергията му е позитивна. Не излъчва отрицание. Има жена, която той харесва, но тя не е в тази къща... Изчезна всичко!... Сега се появи друго... Виждам японки, в кимоно..., в зала са. Залата е много красива, с бели искрящи завеси. Официално е, хубаво е там. Има много хора. Сякаш тържество ще се празнува. Сякаш в центъра има два стола. Принцеса в такова хубаво тюркоазено синьо кимоно, с вдигната коса, с прическа, с много хубаво бижу в косата. На принцесата съпругът ще седне до нея. Аз съм принцесата. Да, той дойде и седна... Не съм сигурна, но мисля, че прилича на баща ми, в настоящия ми живот, когато беше млад.  Не усещам тя да го обича с любов. Има преграда, спирачка, страх от него... Името й е Йоко сан. Млади сме, хубави сме, около двадесет и пет годишни. Гейшите танцуват. Много са красиви. Всички гости гледат. Не знам какво се празнува... След десет години... Сякаш имам деца, но не виждам ясно. Не съм усмихната, няма ги светлините. В някаква стая съм, сама, самотна, като изоставена съм. Такова е усещането. Няма никой. Като в затвор съм. Нямам свобода. Това ме прави тъжна, съсипана, с отрязани криле, не мога да летя. Нищо!... Подчинена съм на всичките порядки и родословие. Тъжно и самотно е в сърцето ми... Пет минути преди смъртта съм в някакво легло. Красиво е, но пак съм сама, като изоставена. Защо?... Не знам... Не съм толкова възрастна, но съм сама... Всичко е красиво, а пък аз съм изоставена, сама. Някой ме е оставил сама, а наоколо е приказно! Дааа, отделих се от тялото!.. Уроците, които научих в този живот? Научих се да бъда силна. Съжалявах, че живях в златна клетка, а нямах свобода! Все едно живях в затвор..., все сама. Не е чувствах обичана. Бях като кукла там, която да гледат... При преработването на този живот в положителна събитийност..., аз виждам един младеж, с кръгло лице, не много висок, с доста дръпнати очи. Кио е името му. Той ме кани на танц. Смея се... Какъв е този танц? Красиво е, усещам вниманието му към мен. Хубаво е, като в приказка. Той ме харесва... В нещо като градинка сме. Той е нежен, мил. Гушнати сме един в друг. Усещам любовта му. Много е хубаво! И не съм сама! С него сме си двамата. Много ни е хубаво. Разхождаме се, общуваме, усмихнати и щастливи. Не съм сигурна, но си мисля, че това е приятелят ми в настоящия живот, с когото живеем заедно. Мека енергия усещам. До последно с него сме заедно, той е до мен, не съм сама. Той ме е гушнал, аз усещам топлината. Имала съм свобода, щастие, любов...                                               регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова


откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 


http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: paralelno
Категория: Лични дневници
Прочетен: 567160
Постинги: 449
Коментари: 53
Гласове: 681
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031