Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2015 06:00 - Регресивна хипноза - в сеансите човек осъзнава какъв пренос носи като тежък товар в настоящия си живот
Автор: paralelno Категория: Лични дневници   
Прочетен: 752 Коментари: 0 Гласове:
1



 Регресивна хипноза - в сеансите човек осъзнава какъв пренос носи като тежък товар в настоящия си живот

image

Трудни случаи имаше много...

Анета е жена на около тридесет и пет години. Тя се  интересуваше много от това, как като майка се справя с възпитанието на децата си, две малки момченца, така, че да им даде най-доброто от себе си като възпитание, грижи, внимание, любов, разбиране на техните потребности и нужди в процеса на тяхното израстване. Изпитваше големи тревоги за по-големия си син. Той силно я притесняваше с ярко изразената агресия към братчето си и към хората изобщо... “На какво трябва да обърна внимание на сина си, за да има той по-добро отношение към хората и към братчето си?”, “На какво трябва да науча синовете си като майка?”, “Имам ли връзка с тях от минали животи?”, ”Те двамата имат ли да довършват или да продължават взаимоотношения между душите си от минали взаимовръзки?” Искаше да потърси отговори на много от въпросите, които я вълнуваха, не само за децата, но и свързани лично с нея самата, за които се надяваше, че ще са й от голяма полза като знание в настоящия живот. “Какви уроци имам да уча в настоящия ми живот?”, “Защо се страхувам от вода и от високото?”, “Имам ли връзка със съпруга си от минал живот?”

Анета много трудно влезе в полет на духа... Заедно с нея положихме много усилия и търпение, докато постигнем успешно навлизане на духа й в полет във безвремието. Приложихме освобождаващи визуализации при водопада-езеро с животворна вода в различни варианти, докато духът й успя да се разтовари поне донякъде от многото негативни емоционални тапи в клетъчната памет на душата й, и продължихме сеанса.

- Тъмно е... Спирала, която се завърта... Спирала от светлина и... аз съм в нея или... аз самата съм тази спирала, не знам. Светлина с различни цветове. Чувствам се некомфортно така, както съм легнала. Тялото ми не е добре. Ластикът на косата ме стяга. Светлините се сменят. Различни цветове... Има индигово. Сякаш са затъмнени. Сякаш не са реални и аз ги гледам през замъглено стъкло. Усещам се себе си, а не, че съм излязла от физическото си тяло. Душата ми... е петънце жълта светлина. Променя се... Сега виждам индигово, заобиколено от тъмнина. Преди малко беше като птица. Крилата й бяха като в полет, в различни цветове, като пламъче, като чашка на лале... Исус виждам, в странна синьо-зелена светлина..., зелена... много странна светлина..., защото... сякаш гледам през тъмно стъкло... Много странни форми са... Много странни. Не са закръглени, не са разпръснати. Свиват се, разтеглят се, прибират се. Сякаш има воал, през който гледам. Света Богородица виждам..., в жълто златно.., сякаш ще изгори очите ми. Очите ми горят!... Светлината е различна. Беше жълта, сега е червена. Постоянно си променя формата. Усещам енергията върху очите си, натиск върху тях... Сега малко се поуспокоиха. Не е точно болка, а парене. Имам чувството, че очите ми се дърпат настрани. Малко странно... Сега виждам част от планета, а около нея е черно..., сякаш е болна. В долната й част виждам цветни обриви, кръговидни. Вече не я виждам. Виждам светлина в индигово..., малка точица, която лети съсредоточено напред като ракета. Сякаш това съм аз. Усещам как очите ми плачат. Усещам сълзите по лицето си... Виждам електриково синьо лилаво в тъмнината. Все едно стрелям в електриково синьо някъде напред в тъмнината. Излъчвам се напред в тъмнината като енергия... Тъмно е... Има цветове... различни. По-скоро към сиво отиват, може би защото се напрягам да видя нещо...

- Имаш ли усещането, че си живяла живот като японец, японка?

- Нямам усещането да съм била японка. По-скоро виждам нещо, което е светлина в дъговидна форма, а над нея е слънцето, в странен матов цвят. Не излъчва светлина... Тибет!... Виждам очите на Буда..., лицето, носа му, сълза в лявото му око... Тя е в синьо... Той просто седи и наблюдава. Очите ми сега пак се пълнят със сълзи... Виждам крила на птица. Всичко е в тъмно сиво, в тъмни цветове или го обгръща мрак. Усещам само мъка, че нещо ми тежи, нещо ме притиска и ми се плаче. Липсва ми любов!... Липсва ми любов между хората!... Виждам някакво каменно бутало... Огромно е!... Смила всичко в един цилиндър. Всичко смила!... И хората..., в един цилиндър. Не знам кой го прави. Огромно е!... Аз съм над буталото. Просто усещам ужасна мъка за хората. Това бутало изпълва цялото ми съзнание. Не знам кой е пъхнат там... Аз усещам моята мъка за хората. Буталото е механично, отива надолу, нагоре и се върти, сякаш има дупка в земята. То се намира някъде... в заравнено място... ХОЛОКОСТА! Много силно усещане е! Просто заравнено място. Пусто е, не виждам хора. Имам усещането за мъка, за скованост... Страх и мъка, които ме карат да се страхувам. Много негативна енергия...

- Имаш ли усещане за това място? Къде се намира то?

- Не знам къде се намира това място, но мисля, че е в Европа. Имам усещането за много хора, но не ги виждам... Нещо тече... Не знам дали е река или канал. Отрязана огромна тръба, от която тече. Това е част от някакво изобретение. Мислех, че е лава, но не е, друго е. Не знам от какъв материал е тръбата. Хоризонтална е, но горната част е отрязана, като улей. Не мога да разбера защо го виждам, странно ми е. Имам усещането, че е за някакъв комбинат пречиствателна станция. Много черно има, като тиня. Тече и се влива в някакъв басейн към земята, все едно сме под земята, като миньорите. Мазут! Имам усещането, че някой пада през тръбата в този мазут. Не съм аз, но съм встрани и го виждам как пада! Нищо не мога да направя!... Не мога да му помогна! Не знам как! Това е... мъжът ми в настоящия ми живот, бащата на децата ми!.. Но защо?!... Ръцете ми изтръпнаха. Тялото ми е сковано... Виждам много тъжни очи... Те като че ли не са на човек. Не знам на кого са... На някакво странно същество са. Не ми позволява да го видя цялото. Има кафяви кръгли очи, има точица за зеница. Трябва ни любов на всички! Нямаме любов! Все повече я губим любовта! Продължаваме да я губим... Много се нараняваме... Може да се промени... Като изпитаме болката, ще разберем. Само това ни е останало... Да се учим само чрез болката. Искам да покажа на хората, че можем да се учим на любов и по други начини, не само чрез болката! Аз мога да уча хората на любов чрез моята любов, но съм скована. Трябва да освободя ръцете си, краката си, себе си. Прикована съм в тялото си. Трябва да се съсредоточа извън тялото си, а не в тялото си, да закрепя емоциите си, да не се страхувам. Тъгата..., болката... ме карат да се страхувам. Гневът, яростта... Трябва да се освободя от тях. Чуждият гняв насочва навсякъде... Толкова е силен! Много гняв има сред хората, много омраза, много мъка!... Все ги е страх!... Гневът причинява всичко на хората. Всички познават гнева и любовта. Всички познават всичко! Иска ми се любовта да е по-силна. Страх ме е да загърбя страха! Той ми дава сигурност, предпазва ме от гнева. Трябва да се науча да балансирам, без да бягам от гнева. Това е  урокът ми, не трябва да бягам. Трябва да се изправя пред гнева без гняв, пред болката без болка и без да причинявам болка на никого...

- Потърси минал живот, в който да разбереш, дали ти и по-големият ти син сте имали среща в минал вече друг живот...

- Усещам гнева му, страха му, омразата му, болката му... Искам да му помогна, но не знам как. И той има да учи същия урок като мен, но на него ще му е по-трудно. Аз не знам как да му помогна. Мъдрите очи само гледат. Казват... “любов!”... Да дам сигурност чрез любовта си, да има винаги любов, да черпи винаги любов от мен, да балансира и да има сила.... За по-малкия ми син... Имам усещането за чистота, за ранимост, невинност..., бяла светлина... За това е тук, да подпомага мен, да развива себе си. С брат му ще му е трудно... Мисля, че двамата не се познават от минали животи. Той е висша чиста душа. Той е много по-чист от мен. Той знае, че ще му е много трудно... Петър Дънов виждам... Аз не знам нищо за него. Виждам образа му. Нищо не ми казва. Тук е, с мен е, обича ме. Благодаря ти! Много ми е странно. Казва ми, да търся бялата светлина. Тя е пред мен, тя ще расте, да вървя към нея. Аз съм част от нея и ще бъде все по-добре. Започнах да я виждам, несъзнателно, без да полагам усилия, дори и сега я виждам. Спокойно ми е. Усещам енергия..., много лека, много нежна, много внимателна, точно такава, от каквато имам нужда..., без да ме боли, без да се страхувам. Виждам нишки зелена светлина, които тръгват от центъра. Те са милиарди!... От тук идва рейки!... Ето ги! Ето откъде идва енергията, която получавам! Аз не знаех откъде!... Благодаря ти! Очаквах да е доста по-голяма, а тя не е или аз просто съм себе си и поемам част от нея. Много е хубаво!... Изпълних се с безвремие. Нямам нужда да видя книгата си на животите. Трябва сама да открия защо се страхувам от вода и от високо и да го преодолея. Виждам око, което ме гледа. По-скоро е моето трето око... Отворило се е, но е много замъглено, излъчва много слабо и трудно. Виждам комети, безброй са. Навсякъде в пространството са, на някакъв странен излъчвател, който излъчва с моя цвят, електриково синьо и лилаво. Някаква черна топка време го е запушило, спира го... Магии. Не знам кой ги прави. Може би аз... преди... Злоупотребявала съм с нещо... Това е замъглило вътрешното ми око и това сега трябва да го преодолея. Нещо някъде съм сгрешила. Не съм се вслушвала в интуицията си и съм сгрешила. Имам чувството, че сега тръгвам от там, където съм сгрешила и трябва да продължа без да греша.  Вече съм изкупила вината си... Имам работа със съзнанието, като професия. Мисля, че ще науча повече за това, когато освободя собственото си съзнание... Виждам притисната човешка глава. Има силен външен натиск върху черепната кора. Все едно е гола човешка глава, а кожата е обградена от тънка ивица светлина и тя я притиска, кара я да изпитва натиск, за да премахне бариерата. Когато усети натиск отвътре навън, тогава съзнанието ще се освободи, тогава ще почувства освобождение. Тогава ще знам какво ще работя... Виждам главата си все едно е лепена и има слънце в средата. И ти излъчваш... Много е странно... Виждам път..., асфалтиран, много дълъг. Движа се със скорост по него, все едно съм сама на този път. Не мога да му видя края, в хоризонта е. Имам усещане за широта и за пространство в Тибет, където нищо не спира. Тибет ми дава знание. Виждам две очи.., три очи... светещи, като изумруди. Двете очи са едно до друго, обратно обърнати едно към друго, а третото е над тях. Това е пирамида в Тибет. Три пирамиди са. Има пирамида в горната част, има издълбани очи. Не мога да преценя дали пирамидата е триъгълна или четириъгълна... Високо над пирамидата в пространството има светеща точка и тя се свързва с пирамидата. По ъглите на пирамидата преминава енергия. Събира се във върха и се свързва с точката в пространството. Жълта е. Пирамидата е в кафеникаво, а енергията е в зелено. Появиха се светещи меридиани, като външно нарязана енергия по пирамидата. Енергията се съсредоточава във върха и тя се разтапя. Тя, пирамидата става само енергия. Точката горе стои. Има само една линия енергия, към хълма, където беше пирамидата. Сякаш има робот забит в земята с краката нагоре. Стана черно петно там, където е забит. Много странно... Прилича на човешко изобретение, но защо трябва да е забит там? От енергия е. Сега стана черно петно. Искам да се махна от там!

- Добре! Излез от тази картина и поеми дълбоко въздух!... Ти направи едно великолепно пътуване на духа! Подготви се сега за връщане обратно в реалността, в настоящия живот...

регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова


откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 


http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: paralelno
Категория: Лични дневници
Прочетен: 566586
Постинги: 449
Коментари: 53
Гласове: 681
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031