Дида е лъчезарно жизнерадостно момиче на двадесет и две години. Усмихната и много различна спрямо другите на нейната възраст. Силно любознателна и кипяща от желание да научи повече неща за себе си и за различните интересни неща, които й се случват, които за много хора са странни и необясними. И тя разказва за себе си смесено, и от първо и от трето лице единствено число:  

- Тъмнина... Започва да се размества... Има разни форми, като вълни. Не виждам много цветове... Пак са тъмни... Сега виждам мъж в зелена униформа, с пагони. В гръб го виждам. Аз съм този мъж. Стои на едно място. Има бели ръкавици, има шапка. Гледам от една тераса. Замислен съм. Размишлявам за една битка, която предстои. (смее се) Аз съм доста изтупан. На тридесет години съм. Не е много сигурно дали ще участвам в битката. От мен зависи... Май това не е моята къща, но стаята с терасата е моя, там живея... Две седмици по-късно... Аз не участвам във войната, но я виждам. Битка между хора виждам, убиват се един друг. Аз само стоя и гледам, не вземам участие. Светъл мъж съм, не съм тъмен. Хубав съм. (смее се) Явно ми е високо самочувствието. Яд ме е, че не участвам, а само наблюдавам. Страх ме е да не умра... След пет години... май ме няма..., май съм умрял... Пет минути преди смъртта... май съм паднал в нещо дълбоко, в някаква яма в земята. Жив съм, ранен съм, там умирам. В съзнание съм, не мисля за нищо специално. Приемам края на живота като нещо необичайно. Просто ми е все тая. Всичко случаващо се ми се струва като безразлично..., какъвто съм бил през живота си, за нищо не съм мислил... Духът ми още е свързан с това тяло. Гледам си тялото и му се чудя... Не ми е свършило много работа. Явно нищо не съм научила. Апатично ми е, отивам си...    

- Върни се обратно назад в това тяло и иди в момента преди да умреш. Преработи тази ситуация в положителен вариант, за да разбереш как би протекъл животът ти, по нов начин, в позитивен вариант, след като оставаш жив и продължаваш напред?

- Върнах се при войника. Намирам го умрял. Баща ми е бил мой приятел. Участвал е във войната. Той е вече умрял там, в ямата. Той е умрял преди мен. С главата в земята е, не го виждам. Яд ме е, че не съм бил до него... Двадесет и пет годишни сме, когато пушим заедно цигари на терасата на онази къща, където е квартирата ни. Не сме особено приказливи. Просто си мълчим, всеки замислен за нещо си свое. Близки сме били, даже с много еднакви характери. Не сме обичали празнословието. Няма какво повече да кажа...

- Добре... Духът ти така е решил, че не е необходимо да преработваш в позитивен вариант историята в този отминал живот. Сега потърси друг минал живот, в който са се случили събития и си имала преживявания, следствие на които имаш много силни предменстурални болки в настоящия живот... Къде се озоваваш, какво виждаш? Разкажи ми...

- Ами..., аз съм гола индианка! (смее се) Ама те всички са голи! Това е обичайното облекло! Смешно изглеждам. Всичко ми се вижда! Имам препаска от плат около кръста. Кожата ми е кафява, като на циганите. Косата ми е на сметени плитки. Възрастна съм, на седемдесет..., осемдесет години. Много съм раждала..., достатъчно много! (смее се) Умирам от старост и съм сама. Никой не идва при мен. Всички са избягали от селото, сама съм останала. Решила съм сама да остана и там да умра. Дърта бабичка съм! (смее се) Отгледала съм много деца. През целия ми живот съм гледала другите..., да има за другите, но не и за себе си. Съжалявам, че съм гледала все за другите, че не съм гледала и мислила и за себе си... Живяла съм за другите, но и за себе си... (тъжна е)                     

- Даа..., много интересно! Потърси сега живот в миналото, който да ти даде информация, защо в настоящия живот се дразниш силно от мляскането на хората при хранене...

- Кораб... В открито море е. Аз съм моряк, работник. Облечен съм в дрехи на работник. Млад съм, на двадесет и пет години. Ние ядем отделно от главните. Ние сме гладни, а те гуляят и се тъпчат... Те!... Главните шефове на кораба. Разлива се много алкохол. Ние сме гладни. Наблюдавам ги. Точа им зъб... Аз и други гладни като мен ги гледаме... Гладни си лягаме..., в повечето случаи. Целият ми животът е бил такъв... Все съм бил гладен..., не е имало какво да ям. Сирак съм, нямам семейство. Корабът е единственото място, където мога да живея. Той е моят дом. Умирам на кораба, млад, от немощ..., от глад. Съжалявам за целия ми живот... Духът ми напуска това тяло с облекчение...

- Иди в минал живот, в който си била щастлива. Кажи ми..., какво те прави щастлива?

- Аз съм цвете, голямо, шарено... Не е на земята. Всичко е много цветно. Природа. Аз съм..., не знам какво съм... (смее се) Някаква енергия... невидима е. Не зная къде съм. Търкалям се, като кълбо... по листата. Като капка роса по тях съм. Листата са много големи, на растения гиганти. Аз съм енергия..., прозрачна. Има голям водопад. Като китайската стена е и много надълбоко в него се вижда... И рекичка в ниското се вижда. Супер съм! За нищо не мисля. В безтегловност съм. Това е чувство за щастие, да не мисля за нищо. Аз съм като росата на зелените растения... капчиците по тях. Аз съм капчица!...

Симеон, приятелят на Дида, също пожела да направи полет на духа... И той искаше да потърси отговори на много въпроси, които го вълнуваха. След сеанса той нарисува някои картини, които силно го бяха впечатлили.

- Все още нищо не виждам... тъмно е... Дойде ми мисъл за вълци, за конник. Мисля, че съм аз. Мисля, че е на поле. Имам шлем на главата, рицарски е. Имам броня, копие, имам дълго оръжие. Имало е битка. Това е момент след нейния край. Вълците са надушили кръвта, обикалят около труповете. Аз съм здрав, нищо ми няма. Аз съм победител!... Като гледам картата на света, това е някъде на север в Русия, седми век. Има и други оцелели в моята армия в тази битка, но не са много. След това нощуваме около огън. Няма да има други битки.

- Потърси своя дом... Къде се прибираш след битката?

- Селце с каменисти къщи. Имам жена и малко дете, на три години. Радвам му се. На майка си прилича, светли са, с руси коси. Не мога да видя себе си ясно, но чувството ми е, че съм силен и висок. Тя се радва, че съм се прибрал. Посреща ме пред къщата с детето. Изпитвам по-скоро спокойствие в този момент... След десет години... усещам едната си ръка по-различна, дясната. Не мога ясно да разбера защо, но сякаш не мога да я движа, да я използвам... Пак съм някъде на закрито, като в работилница, със сина ми. Той ми помага. Виждам чук и наковалня. Аз кова нещо, но не знам какво. Използвам лявата си ръка. На сина ми му харесва това, което правим. Той ми напомня на един от братята ми в настоящия ми живот... Пет минути преди смъртта?... Аз сякаш съм като на трон, все едно съм цар, в зала пълна с много хора. Картината, която виждам е като снимка, не се движи. Виждам един трон, а на него човек с корона на главата. Пред трона има няколко стъпала и под тях има много хора, наредени, гледат към човека на трона. Коленичили са. Така стоят... Пет минути преди смъртта... Полета  на духа усещам, олекна ми!... Сякаш нещо като погребение виждам за тялото, високо... над него съм и наблюдавам какво се случва на земята...

- Кажи ми, намира ли духът ти минал живот, в който ти и твоята приятелка в настоящия ти живот сте имали взаимоотношения и взаимовръзки в други ваши роли и превъплъщения? Ако има, виж какви са те и ми разкажи...

- Не виждам нищо... Сега виждам една птица, малка... пойна птичка е... Не виждам нищо, за сега. Когато видях птичката, тя беше кацнала на един клон на дърво. Стана ми много хубаво, приятно. Започнах да усещам топлина, като прилив, като закрила, като защита... Сега се появи картина на папагал, който съм аз, който гори и изгаря от топлината на пойната птичка. Аз ставам като… птицата феникс! И отново топлина! Любов! Тя ми ги дава, птичката! Тя ми дава сила да летя! Папагалът е много нависоко в небето, в облаците. Любовта ми помага, като подкрепа от нея и сила, която ми дава. Без нея съм само папагал... Бях папагал, а с нея... станах феникс! Тя ми помага да имам въздух, да постигам успехи, да творя!... Тя е моята муза!...

- Много добре! Много красиво описание, а символиката е много точна. Без нея ти не бил това, което си сега! Вече знаеш какво ви свързва двамата в настоящия живот и какво сте двамата един за друг!

регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова

откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 

http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5