Марая е четиридесет годишна красива жена, с много силно позитивно излъчване, чар и харизма. С нея се запознахме на една моя лекция, в която говорих и за моята методика за провеждане на психотерапевтична регресивна хипноза полет на духа. Тя седеше на първия ред и моят поглед често се насочваше на нея. Говорих на моменти така, сякаш думите ми се отнасяха конкретно и лично за нея. Тя въодушевено пожела да проведем полет на духа, защото интуитивно усещаше, че това ще й помогне да научи важна полезна за нея информация. Определихме срещата ни да е след няколко дни. Когато дойде денят и аз отидох у тях, тя ме посрещна с думите: “Цяла нощ не можах да спя. Чаках да съмне и ти да дойдеш. С нетърпение те чаках, защото душата ми казваше, че ти много ще ми помогнеш. Толкова време се молих да се появиш на пътя ми, за да се случи това, което сега ще правим.” След сеанса с Марая водихме дълъг разговор, в който анализирахме преживяното от нея и информацията, която получи. Тя разказва със силно изразени чувства и емоции. Плака... Ето част от нейния разказ, който е силно вълнуващ, затрогващ и полезен за хората, като знание.

- Писнаха ми ушите... Мърда се нещо... Вода, енергия... Видях ръцете на майка ми с едно огромно сърце в тях. Само ръцете й видях и огромно сърце в любов... и я усещам... Нещо виждам, неясно контури. Нещо иска да приеме форма, движение на енергии..., като вълни се движат, напред-назад... В нещо тъмно се намирам и въпреки него има бяла светлина. Това като че ли е любовта, която иска да ми отвори очите... Сега виждам знака на овена от зодиака. Светъл е, светна и изгасна. Сребърната нишка изглежда като път-стрела..., хем надолу, хем нагоре... Опитват се разни образи да се появят. Става бавно... Много е шумно там при водопада. Водата е много хубава, но създава много шум в главата ми... Котва. Някой просто я спуска над главата ми. Тя има стрелки нагоре. Трябва да продължа. Спирам прекалено много. Трябва да не спирам да се движа. Ще отида там, където трябва, не знам къде, но там трябва да бъда... Ооо, свобода!... Свобода! Много свобода! Усещам свобода! Усещам, че летя..., като танц на радостта! Дълга плитка дебела коса, но не виждам лице. Бързо изчезват. Има лоши очи, появяват се точно като буквата “Х”. Много е лошо, появяват се и изчезват. Опитват се нещо да направят, но не знам какво. Зад тях има нещо много страшно..., очи на зла сила... Странното е, че те нямат власт над мен. Аз съм лека и усещам свободата! Усещам голямо напрежение в малкия ми мозък, но мога да продължа. Имам чувството, че някой иска да ми върже ръцете на гърба, но аз съм силна. Не изпитвам страх. Усещам сила.... Лястовичка... Нещо като вест, нещо ново... Тя лети и ме кара да продължавам. Не знам защо още се бавя... На мама не й разрешават. Седнала е, прегърнала ме е, но още не може да ми се покаже... Хм.. Много странно... Все едно виждам планета и спътници летят около нея. Опитвах се да разбера какво се случва... Ох!... Ами... движи се всичко. Имам усещането, че съм самичка. Нямам усещането, че има някой до мен. Енергиите се опитват да приемат форми, но не могат. Нещо черно и плътно се движи в бяло. Сливат се, разминават се, опитват се да придобиват форми... В предверието на коридор съм. Виждам бастун, широки ръкави.. Не виждам лицето му. Мъдрец е. Работата му се стели над земята. Седнал е на високо и ме чака. Чака мен! “Още малко!”, ми казва и че ще стане. Има ореол над главата си. Тези енергии пак пробиват и ме спират... Мъдреца го усещам като много спокойствие, което аз знам, че всичко е наред. Знам, че Той закриля много хора, не само мен. Той има предпочитания към мен, все едно съм дете. Той толкова много ми вярва! Той е спокоен за мен, защото знае, че ще се справя с всичко. Аз съм една малка частица в нозете Му, в робата Му. Благославя ме, прекръства ме. Няма я вече болката в главата. Прекръсти ме с лявата ръка, в дясната ръка държи бастунче-жезъл. В мен всичко пулсира. Искам да остана при Него... Има стълби... Много е странно. Те правят пирамида със стъпала, без връх, а Той е седнал на върха й. Робата Му се разпростира по стъпалата надолу. Усещам любов, сила и това, че съм закриляна. Спокойствие, но съм малка в сравнение с този старец, като малко зрънце перличка в нозете Му, в робата Му. Много любов усещам. Аз съм част от Него, там е моят дом, там е моето място, при Него и Той (Бог) е спокоен за мен. Много хубави ръце има, с дълги пръсти, те... Ох! По-бавно! Много е спокойно край Него. Няма мисли, няма емоции. Всичко е ясно. Много любов ми дава и много ми се радва. Не знам какво правя, но знам, че съм като зрънце, което трябва да покълне и аз няма да остана така мъничка... Някой запали клечка кибрит и прави кръгчета със светлинката. Някой има нужда от помощ!... Те викат за помощ! Напъхани са зад стени с дупки. Добри хора са, много хора, викат. Това отдавна е направено... мрежа бетонна, те са зад нея. Аз трябва да им помогна! Те страдат. Ще текне фонтан и около него трябва да направят кръгче. От него ще бликне бяла енергия нагоре и тя ще ги спаси. Те са загубили вяра, уплашени са, но знаят, че я има бялата енергия... Аз имам корона. Аз съм малка, но... деликатност, нежност усещам. Моята сила е друга. Аз излъчвам нещо, сила е. Не е лъч. Все едно аз съм спирала, като галактика. Разпръсквам енергията си на всички страни. Мирът ще дойде и всичко ще бъде наред. Фонтанът е кръгъл. Кръг в кръг стъпаловидно нагоре. Той е за цялото човечество. Там го има, но хората не го виждат. Много е страшно там, където са хората. Аз не съм там, но всичко това... главата ми е зле... Бялата енергия отива нагоре, отива в друг свят. Прекъснат е обменът с него. Знам само, че всичко там горе е наред, свързани сме с него и трябва да има обмен. Някой сякаш хвърля цветя отгоре. Много е красиво. Сини, жълти, зелени. При фонтана съм, но искам да отида при хората, да разтопя тази черна мрежа, зад която са сега. Неее, тук няма да стане, ще бъде много трудно, ще има борба. Хората са много зле. Аз искам да разбера как мога да покълна и как мога да изкарам енергията от себе си. Трябва да покълна! Ще покълна! Ето звезда! Слънце свети! Много трудно ще бъде, няма да е лесно..., няма да се случи набързо. Трябва много труд. Тук нещата са много сериозни. Злата сила... Тя е много хитра! Те не се показват! Крият се зад тези решетки, защото знаят, че ще бъдат изсмукани. Трябва да разбера, трябва да намеря нещо, за да продължа... Няма да стане сега. После, когато се върна. Това е  много отдавна! Не е от сега! Те са се възползвали от доброто по нечестен начин и са се намърдали. Аз трябва да разбера! Опитват се да ме блокират. Те знаят, че не могат, но ме бавят нарочно. Свили са се и са така... по земята... Те трябва да бъдат преобразувани, но не искат. Те се хранят, но това скоро ще се промени. Аз съм самичка. Те не ми вземат от енергията, но ме забавят. Боря се с ненужни препятствия. Губя енергия. Трябва да взема нещо. Златна ябълка или нещо такова. Да..., онези объркват, че не са силни. Слагат ми измислени препятствия. Хората не викат вече. Уплашени са. Те знаят, че това ще свърши и че всичко отминава. Защо няма нюанси? Защо доброто е толкова добро и защо злото е толкова зло? Това е битка между доброто и злото. При онези ще отида само, когато намеря онова нещо, което ми трябва... Фонтанът... Водата е синя. Толкова е хубава и синя, с бяла пяна! Като торта е... Огромен фонтан, от хубав бял камък, с нежни форми, шлифовани. Всеки кръг нагоре е по-малък и най-отгоре има топче. Водата извира от там и се спуска надолу към другите кръгове. Той ще ми даде сила, за да се изстрелям нагоре. Не трябва да бързам. Трябва бавно да се движа, защото ако се движа бързо..., не мога да владея енергията си... Врата. Неее! При фонтана искам! Искам там, защото всички са объркани, суетят се, бързат като че ли само малко време е останало и всеки носи нещо... колба, епруветка... Нещо правят. Вършат някаква работа. В бели роби са. Не, няма да оставам тук. Ооо! Има вълк!... Нека да го разпръсна! Нарочно ми изпращат такива неща, за да си изхабя енергията за глупости. Още съм малка, но набирам все по-голяма сила. В мен има голямо огнено кълбо. То нараства, излъчва светлина. Ще се пръсне от мен и ще излезе от мен, да свети. Ембрион... Не, не е това. Трябва да продължа. Да.. Значи... Все едно пускат един лъч концентрирана светлина. Той пада, разпръсква се. Имам усещането, че всеки върши някаква работа, като нещо спешно. Това пречи, защото по този начин те губят единството. Трябва да се движат бавно, в синхрон, за да са заедно, защото като бързат, губят енергия. Аз не зная къде съм. Какво трябва да направя? Нещата са станали трудни, всички го разбират. Има напрежение. Имам усещането, че наближава нещо да се случи, затова е паниката. Всички са се самовглъбили (добрите), а не трябва така! Трябва да излъчват, да са заедно! Нещо правят, но аз не съм при тях. Те са учени. Искам да им кажа: “По-бавно!” Те са притеснени и бързат. Всички бягат от една главна задача. Бързат и се разпиляват самовглъбени. Лисица!... Разпръсквам я. Погледна ме, все едно ме следи. Тя видя и сега отива да каже какво правя. Трябва да събера малко сили. Сега знаят, че аз съм при учените. Почивам си малко. Аз не се плаша от нищо. Не разбирам. Учудвам се, защо хората не виждат, не разбират. Няма кой да ги насочи, да не бързат, да се съберат заедно, да са сплотени. И аз трябва да се движа бавно... Сега бера цветя на една поляна. Много е хубава! Отстрани има гора, с много хубави високи дървета. Всичко е тучно, с наситени цветове. Всичко е пълно с вода и с живителни сокове. Кръгла поляна е. Много е светло и ясно. Много ясни цветя. Аз съм с плитки, бера си цветя, все едно моето присъствие носи нещо навсякъде, където отида. Трябва да съхранявам, да пазя моето присъствие там. То е важно за поляната и за гората. Всичко е кръгло, много е красиво! Зад гората се усеща присъствието на нещо сгъстено. То се движи, мирише на студ. Аз не зная какво трябва да направя. Не знам как аз с моето присъствие там ще донеса нещо, което е важно..., не знам какво е... Ръката на майка ми ме гали по главата. Искам да я видя! Скоро ще е! Още не й дават... Моята майка е ангел!... Тя има крила на гълъб, с ореол! Майка ми е ангел, много красив, висок, тънък ангел! Тя ме гали и ме загръща с крилата си. Мама! Мама! Колко ми липсваш! Майка ми е ангел! Аз си знаех!... Тя се усмихва. Още не виждам лицето й. Тя е любовта ми! Тя е животът ми! Тя е във всичко! Тя е навсякъде! Майка!... Такава любов и чистота лъха от нея!... Баща ми се усмихва. Те са доволни от мен, въпреки всичко, въпреки, че не мога да си овладея енергията. Той е като учител, с роба, с отличителни знаци. Те (мама и татко) са много високи и са доволни, че ги познах. Аз съм много щастлива и много доволна. Изпълва ме невероятно спокойствие... Аз съм на поляната, а те са встрани. Те вярват в мен повече, отколкото аз в себе си. Аз съм мъничка, като малко момиченце. Приемам на 100% всичко, което ми се каже и съм готова всичко да направя. Нещо ме пъхна в стъклен балон и ме издигна нагоре над поляната. Изкачвам се нагоре... просто трябва да е  по-бавно... Аз съм малко момиченце. Мен ме отглеждат с цел... Не са само майка и татко. И други хора има, наредиха се. Отглеждат ме с някаква цел. Те ми вярват. На редици са се наредили, нагоре и настрани, много са. Хванали са се за ръцете..., като в една голяма зала. Аз съм мъничка, в центъра на залата, като едно зрънце. Защо съм сама? Само аз съм цветна... Майка ми е нещо невъобразимо прекрасно! Кристал! Бяла! Висока е! Прекрасна!... Баща ми е учител. Всички други са в сиво-бели роби. Аз съм такова хубаво дете, с розови бузки и плитки. Доволни са. Всички се радват. Тази зала е затворена и е над фонтана. Всичко е кръгло, сферично. Залата е със стъклен похлупак, сферичен. Аз искам да творя, да създавам и така силата ми ще стане по-голяма. Горе не ми дават условия да творя. Искам долу да творя! Горе ги имам условията, а долу на земята ги нямам. Аз съм фонтана, водата, цветята!... Всичко съм аз! И поляната... Аз ще пръскам всичко около себе си, но как да ги получа условията на земята?... Те се съвещават, обмислят. Има едно сферично бюро. Седнали са и обсъждат. Те са дванадесет (съветът на мъдреците). Те не са взели още решение. Обсъждат. Аз трябва да чакам. Аз знам, те ще ми кажат, когато са готови. Много е сериозно положението. Нещата са много сериозни. Изкарали са стари книги. Нещо ново трябва да измислят, да направят, защото това, което сега се случва, досега не се е случвало и за него няма знание мъдрост в старите книги. Чудят се какво решение да вземат. Аз съм в центъра на залата и трябва да чакам. Всички чакат. Майка и татко чакат. Трудно е да вземат решение, защото е нещо съвсем ново и се притесняват да не изхабят напразно енергията, защото това е нещо ново, нещо непознато и невиждано досега, което се случва. Аз съм дете. Те се съвещават. Притесняват се, много са загрижени. На всяка цена искат да ме запазят, затова им е трудно. Искали са за нещо съгласието на майка и татко. Не знам какво се случва, но всички ми вярват. Всички ми изпращат толкова много сигурност и любов! Толкова много ме обичат всички! Казаха ми: “Ще успееш!” Съветът на мъдреците ми го каза и ме погалиха по лицето. Този от тях, най-вдясно ми каза: “Ще успееш!”. Не мисля, че ще разбера какво става. Трябва да ме запазят чиста, за да изкарам от себе си тази светлина. Дори те са се учудили, че аз имам толкова много светлина. Затова искат да ме запазят на всяка цена... Много е висок този купол. Той е свързан нагоре с още неща (който е над залата и е сферичен). По някакъв начин е свързан нагоре с други сфери. Всички ме наблюдават отвсякъде. Но защо?.. Долу всички се суетят, а горе всички са скръстили ръце и гледат мен... Аз бера цветя на поляната. Те не смеят да се зарадват, че в мен има толкова много светлина. Чакат и се надяват, защото аз съм малко зрънце и трябва да поникна. Страх ги е нещо да не ме смачка, а не покълна ли, ще има спирали цветни. Майка ми и баща ми са мъдреци. Те са нещо различно. Ние сме дошли на земята да помогнем на човешката раса. Ние не сме от земята. Ние сме дошли от друго място. Дошли сме да помогнем, затова майка и татко са дали съгласието си. И аз съм мъдрец. Не знам за кое, но нещо ново ще се случи. Ние сме спокойни. Ние сме малко по-слаби от другите. При нас има повече цветове и повече светлина, по-различно. Всичко е много  красиво и там никой не е виждал тъмни работи. Затова искат да бъда такава, каквато съм, за да изкарат светлината от мен. Чувстват се отговорни за мен, тези в сивите роби. Сега сме тук и трябва да чакаме. Ние сме като на постамент. Този свят е като сглобка и и всички искат да се възползват от тази възможност. Трябва да се молим..., да се молим за светлината. Трябва да сме заедно, в синхрон. Само това стига. Друго не е нужно. Всеки да застане на мястото си. Татко моли Съвета за почивка. Той нещо им говори. Те го слушат с много голямо внимание и с респект. Той с ръце им обяснява нещо. Майка ми има огромни ангелски крила! Тя е невероятно красива! Майка ми е Любов, а баща ми е Мъдрост! Те са едно цяло. Има нещо в мен, което трябва да го изкарам, но ми трябват условия. Може би татко това казва на Съвета, да ми дадат условия. Толкова хубаво, толкова добре се чувствам! Не зная какъв свят е този, но усещам цвета, сока на нишката. Татко това им казва, тази връзка-нишка да не спира, за да мога аз да продължа, иначе ще ме изгубят. Трудно им е да вземат решение, няма на какво да се позоват. Затруднени са. Няма да е лесно. Ще трябва да се разместят пластове от енергия. Това ги притеснява, защото не знаят какви ще са последствията. Трябва да рискуват, да разместят пластовете, да измъкнат някои от тях. Не е лесно. Трябва да чакам. Аз ги усещам, че те са малко притеснени. Не трябва да бързат с решението. Аз чакам в центъра на поляната, при слънцето и цветята... Моят свят, от който идвам, се казва... Камей!...

 регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова

откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 

http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5