Емилия: Странно... Аз на високо, а те са по-ниско... и са коленичили пред мен... Аз съм като нещо много голямо, бяло, с разперени крила..., а те са малки и са надолу... Някак странно е. Така изглежда. Да, много несъразмерно. Но защо те са коленичили? Навели са глава и непрекъснато се молят..., с почитание към мен... Да, като че ли аз съм ангел-любов от друга общност!.. Нямам ясно очертана форма... Аз съм огромна бяла силна енергия! Физическото тяло ми е много тясно, защото енергията ми е много голяма. Понякога то сякаш ще се пръсне, защото не може да я побере...     

Мима: (плаче) Грешна съм към тях!... Към него и към майка Му. Богохулствала съм..., за непорочното зачатие. (смее се на глас) Понякога съм казвала на шега, че непорочното зачатие... че не е точно такова..., че кой е бил там и да знае, за да го потвърди, как е станало... Исус ми казва: “Прощавам ти, философе!”... Но защо ме нарича “философе”? Той се засмя и си тръгна. (смее се) Усещам се лека... Все едно виждам себе си. Все същата шегаджийска нотка!... Виждам себе си, настоящата!... Света Богородица идва при мен... Но защо тя изглежда като мен? Все едно виждам себе си в огледалото! Аз се шегувам... Тя прави това, което аз правя в живота си. И тя си отиде... Всички ми се смеят... и Исус и Света Богородица. Не ми се присмиват, а се усмихват с любов! Сякаш знаят нещо, а не ми го казват. Аз си отивам, просто си отивам..., част от мен си отива... Аз съм тя..., тя е аз!... Леко ми е, добре ми е... Всичко е на шега! Няма злоба..., има прошка! Освободена съм!... Олекотена съм!... Сега съм при Бог. Той е велик! Грамаден! Като Зевс, с голяма бяла брада... На голям трон е седнал. Внушителен е, прекрасен е!... И той се смее. (смее се) Но защо всички ми се смеят?! Кажете ми..., защо?!... Казва ми: “Ще разбереш!” Благодарих Му и си отивам... Тръгнах да търся свети Мина. Всеки път едно и също... (смее се) Кара ми се, че все му досаждам, като малко дете. Все ми се кара, защото все съм в грешка... Той ме прегърна, целуна ме, разроши ми косата... За него аз съм просто едно голямо дете. Аз му благодаря. Той ми казва: “Ти върви. Аз ще съм до тебе!”... Сега търся други в духовния свят... Искам да видя пак Исус и Света Богородица, да видя тяхната усмивка и да разбера..., какво искат да ми кажат с нея..., да си спомня... Подготвили са ми нещо, но не знам какво..., нещо като житейска ситуация. Те се шегуват така, както аз се шегувам. Правя го, защото така сякаш се чувствам по-добре. Казва ми: “Има време!”... Знам, че всичко ще е наред. Много се застоях. Пратиха ме да си ходя. Доволна съм!... Те бяха там!... Това чувство търсех!... Ще го запазя за цял живот!...

Ива: Когато се срещнах с Исус и със Света Богородица..., ги почувствах като майка и като баща..., толкова топли..., усмихнати... и много мъдри, стари души... Бяха също като хора..., истински хора, в човешки облик..., само че сияеха с много силна и ярка, към бяло жълта светлина... В краищата имаше и синя светлина. Те ми се усмихваха и ме приветстваха топло... Гордееха се много с мен, радваха ми се... На мен ми се искаше просто да ги гушна... Усещах, че те просто ме обичат безусловно и че никога, за нищо не биха ме осъдили (това е присъщо само на хората на Земята или по-скоро на егото, но не и на душите), защото знаят, виждат, чувстват и разбират, че само по този начин душите се учат и израстват...

Симеон: Не ги виждам, но ги усещам като присъствие...Усещам спокойствие...

Катя: Повиках Дева Мария... Света Богородица... Пред мен е! Много приятно усещане!.. Сякаш съм изправена пред любов!... Тя ме прегръща, целува ме по бузата...

Миа: Исус дойде! Той свети целият! Със златно кафява коса е, до раменете, с кафяви очи. Той свети целият в бяло светло синя светлина! И Света Богородица виждам... Тя е  с нещо на главата..., с бяла кърпа... Харесва ми!... Изпитвам опиянение да съм на среща с тях!...

Венелина: Поисках да се срещна с Исус и със Света Богородица. Те дойдоха!

(плаче силно развълнувана) Много се вълнувам! Казаха ми, че се гордеят с мен, че съм много ценена душа, да спра да се подценявам. “Ти си наше светло чедо”, ми казаха и ми се усмихват. Аз не мога да повярвам! (плаче) Богородица е вляво, а Исус е вдясно. (показва с ръце кой къде е) Искам да помоля Света Богородица да мога да осъществявам връзка с нея, да общувам с нея... в диалог, с мисли, телепатично, с интуиция, със знаци... По-силно и по-отчетливо да ги усещам и чувствам, по-често да общувам и разговарям с нея, по различни начини. Искам да ми помогне да премина през трансформацията..., за смяна на начина ми на живот, да я чувствам по-близка в мен... Тя ме прегръща! Тя е по-голяма и ме е обхванала като в плащ..., мек, топъл.. Приятно ми е... Сбогувам се с нея. Казвам й “Довиждане”, покланям й се...

Силвия: Искам да се срещна с Исус... Той идва!... Благодаря му за вярата, която ми вдъхва и че ме подпомага и ме крепи. Той ми изпраща много силна любов.

Диана: Пред мен застава Исус. Аз често комуникирам с него. Казва, че ще бъде един от основните учители за мен, с които ще работя, че ще получавам напътствия от него. Казва, че е време хората отново да повярват в неговото учение..., учението за любовта във всичките й аспекти. Той ми казва: “Ти избра нелека задача, но имаш целия потенциал да я изпълниш с любов! Макар да си малка и крехка..., можеш да покажеш на света какво е любов!” Казва ми, че всяко нещо е с времето си, че по пътя ще получавам всичко, от което се нуждая. Най-важното за мен е, че имам най-важния инструмент..., любовта! Всичко останало по време на пътя само ще идва при мен. Усмихва ми се... Духът ми иска вече да се връща в реалността...    

Снежана: Виждам кръста с Исус на него.., много ярка светлина. Аз му благодаря! (плаче) Той е там и заради мен! От години го чаках този момент..., да застана пред него на кръста и да му благодаря..., за всичко! И на вселената да благодаря, и на всички, затова, че съм тук, за това, което правя и че се уча да благодаря на себе си за това, което съм, което съм си избрала като способности..., да преживея, да правя, защото аз съм част от потока! Чувам все думата “любов... любов”... 

Ема: И двамата са тук. Исус е от лявата ми страна, а Света Богородица е от дясната. Много странни тръпки изпитвам. Изпитвам покой и нежелание за говoрене... Родно пространство! Свое! Защитено, уютно пространство, в което има спокойствие за бъдещето. Върви едно усещане за енергийна прегръдка... 

Анета: Исус свети в синьо зелена светлина. Зелена..., много странна светлина, защото гледам като през тъмно стъкло. Много странни форми са, много странни, не са закръглени, не са разпръснати... Свиват се, разтеглят се и се прибират. Сякаш има воал, през който гледам. Света Богородица виждам в жълто златно, сякаш, че ще изгори очите ми. Очите ми горят. Светлината е различна. Беше жълта, сега е червена. Постоянно променя формата си. Усещам енергията върху очите си, като натиск върху тях. Сега малко се поуспокоиха. Не усещам точно болка, а парене. Имам чувството, че очите ми се дърпат настрани. Малко странно...   

Ина: Исус е винаги с мен. Усещам го много близък. Той е като любов..., топлина. Изпитвам безусловна любов към него. Била съм там по време на разпъването му. Мъж съм била. Болеше ме за него и душата ми плачеше... Изпитвах огромно страдание, болка. От тогава го усещам, че е винаги заедно с мен. 

 регресивна хипноза Полет на духа - с водеща Галя Йосифова

откъс от книгата "Да откриеш себе си в полет на духа" - 3-та книга от трилогията В ПОЛЗА ЗА ЧОВЕКА 

http://moyatjivot.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B5