5. СЕБЕОПОЗНАВАЙ СЕ – Да опознаваш себе си е най-голямото предизвикателство, пред което се изправяме в живота. ние не сме сам отова, което показваме на повърхността с думи, действия, проявления. В клетъчната памет на духа си носим цялата история на личностната ни и духовна еволюция, събирана и надграждана, обогатявана през всички наши, вече минали роли и превъплъщения, които сме били в миналите си животи, като мъж и като жена. Опознаваме двете страни на дуалността по безброй различни начини, в позитивната и в негативната им страна. Колкото повече се опознавате, толкова повече ще узнавате кой/коя сте, какъв потенциал носите със себе си, да осъзнавате как да го събуждате, използвате, успявате с него, надграждате. Не се страхувайте от себеопознаването! Каквото и да си припомните от миналото си, то само ще ви помага, ще ви насочва към уроците и важните за вас неща в живота, в различните негови области, направления, аспекти, към които да се стремите, как по нови начини да го прилагате в съвременни условия. Това подпомага значително еволюционния прогрес на цялостната ви духовна енергийна същност и на личността, която сте сега.

* * *

6. СЕБЕОБИЧАЙ СЕ – Да обичаш себе си се оказва много трудна задача за много хора. Да не се възприемаш такъв, какъвто си, да имаш куп забележки към себе си, към тялото си, начина си на живот, общуването с хората, как се представяш в него, как те възприемат и какво ли още не, се оказва най-големият водещ проблем за много хора, което води до занижаване на личната себеоценка, вменявания на вина, страх, депресивни състояния, неувереност, неудовлетворение, колебливост, незнание как да се живее живота, какъв е смисълът му, кои-какви са ценностите в него, как да се общува с хората, с природата, с всичко в околния свят. Да обичаш себе във всеки един миг от живота, такъв, какъвто си, без забележки, недоволство, изисквания, е помъдряване, постигане на вътрешна хармония и баланс между дух и душа, ум и тяло. Постига се стъпка след стъпка по пътя в живота, с надграждане всеки ден, с осъзнаване на душевността, личността, ума, творческия потенциал. Себеобичането не е завишена форма на егото-разума. Егото ни е нужно за организацията на ежедневните процеси и събития, през които преминаваме. Душевността, с чувствата и емоциите, изживяваме общуването с хората край нас и резултатността от делата си. и двете са ни еднакво нужни. Нито по-високото его, нито по-ниското, ни помага да се обичаме истински, нито подтиснатите надълбоко чувства и емоции, ограничаващи болката, страданието от неуспехите, провалите, от неразбраните, разминали се неподходящи общувания, ограничена свобода, свободен избор в решенията и какво ли още не. Всъщност, да се обичаш, е така лесно!  Само пожелайте! Достойнството е атрибут на себеобичането. Бъдете достойни обичащи себе си!