Внезапно събуден минал живот - разстрел...

(пътуване назад в миналото - регресивна хипноза)

 В скайп писмено се включи моя приятелка. Беше неочаквано. 

- В. Ако знаеш какво ми се яви днес по обед... Направо съм втрещена...

- Г. Какво?

- В. Ами... май е само мое предположение...

- Г. Поясни ми, че не разбирам.

- В. Пръснаха ми главата с куршум, в лявото ми слепоочие.

- Г. Мила моя, пак не разбирам...

- В. Само не знам някой ли ме гръмна или си е мое дело, т.е. аз да съм се гръмнала... Може би е нещо случило се в минал мой живот...

- Г. Аха!... Вече ми се прояснява! Припомнила си го..., нещо като дежавю ли?

- В. То и аз още съм като гръмната...

- Г. Как се случи?

- В. За туй не мога ясно да обясня... Всичко ми се слива  в едно.

- Г. Разкажи ми какво изживя, какво усети?

- В. Главата ми от известно време... все човърка нещо вътре...

- Г. Болка имаше ли или самият спомен напираше да излезе навън и да ти се покаже?

- В. По принцип, когато съм преуморена, нещо там ме боли, ама тия дни не беше от умора. Дремах по обяд и там се захвана пак няква дейност. Викам си, чакай да я проследя аз...

- Г.  А картина някаква изплува ли в теб?

- В. По-скоро мисъл беше и после... натрошени костици... И едно куршумче за разкош, че и съсирек в лявото слепоочие... Просто виждах отворени мъртви очи. Даже не можах да определя на жена ли са или на мъж.

- Г. Как го усещаш? Като самоубийство или като убийство? Като чета какво ми пишеш... през мен минават импулсни картини. Струва ми се, че мъж те е застрелял отблизо.

- В. Ааа!... И още нещо странно се яви.

- Г. Какво?

- В. Пръстен с камък.

- Г. Годежен?

- В. Аха...

- Г. Само пръстен или в кутийка сложен, или е бил на ръката ти?

- В. Просто пръстен, с бял, не голям камък от бял метал.

- Г. А усет за ревност имаше ли в теб?

- В. Поне тъй ми се мярна, може би защото е холограмен образ, да не би да бъркам цвета... Ами..., когато видях пръстена..., да..., появи се чувство и за ревност, че бе любовна интрига някаква...

- Г. И аз така го усетих. А сърцето ти хлопа ли?

- В. По-скоро съм застреляна от някого, ама не съм сигурна..., дали аз не съм се застреляла... Да, сърцето ми хлопаше яко!

- Г. Ще ти се изясни по-нататък във времето. И аз така те усетих, затова така пиша. Сърцето ти е хлопало по време на събудения спомен в теб?

- В. То се разблъска яко!

- Г.  Няма начин да е друго... Убийството си е шок, откъдето и да го погледнеш.

- В. Като видях отворените мъртви очи, ми стана много мъчно...

- Г. А как иначе? Не може да си безразлична!... А сега си припомни..., какви бяха очите на цвят?

- В. Затова ти казвам, че съм втрещена!... Светли... Зеленикаво сини.

- Г. На какви очи ти приличат?... На мъж или на жена?...  На млад човек или на по-зряла възраст?... Сега виж дали не виждаш и част от косата, макар и бегло загатнато. Припомни си.

- В.  Ами не мога да се разгранича от чувството, че се оприличавам на жена, защото съм жена в момента, но по-скоро бяха очи на млада жена, с гъсти дълги мигли. Много бяха красиви очите. Да, има бретон..., мисля, че е жена. Тъмна е косата й...

- Г. Да, тъмна е, значи виждаме едно и също.

- В. Бяла кожа, гладко чело, под очите нищо не виждам. Картината е до средата на носа.

- Г. Да. Заради мъж е било, определено, любовна история, ревност...

- В. Да...

- Г. Какви ли си ги вършила в миналото?...

- В. Много ми се е живеело тогава... Чета го сякаш в мъртвите очи.

- Г. Усетих много силно мъжа, затова така ти написах, защото мъж те е убил хладнокръвно, от ревност, за твоя изненада. Била си влюбена, но не в този, който те е убил, а в друг мъж, затова те е убил.

- В. Да, това е фрапиращото, че съм мъртва с отворени очи останала...

- Г. Искала си да изживееш любовта си, с мъжа когото си обичала тогава.

- В.  “Колко жалко всъщност!”, казваха очите... Кой е мъжът обаче..., не знам. Боже!... Плаче ми се!

- Г. В последните секунди на живота душата вижда живота като на филмова лента... Щом тази картина ти се явява, значи е нужно да разбереш посланието й до теб!

- В. Оф!...

- Г. Според мен тази история е свързана с бащата на детето ти. Имаш да довършваш история с него от миналото с него. Не знам защо, но мисля, че той те е гръмнал тогава... Така го усещам.

- В. Едновременно го усещаме!

- Г. Предупреждението е към теб, да си наясно, че той е готов на крайности, ако ти не правиш това, което той иска от теб, т.е. нужно ти е да се подготвиш с твоя стратегия за неговите атаки към теб – за детето, което иска да ти отнеме, за противодействие и защита на двама ви.

- В. Била съм бременна тогава, в този минал живот.

- Г. Да, като че ли, но още в началото, в 1-2 месец.

- В. Да.

- Г. Може това да е била новина тогава, която е научил, която го е довела до този изстрел, да те убие в пристъп на ревност, че си бременна от друг мъж, а той е искал теб за жена, искал е от теб да има дете...

- В. Сериозна работа се оказва!

- Г. Да. Сега се успокой и излез от картината, за да избледнее. После, в друго време, ще се появи още информация, за доизясняване и допълване на историята от миналото.

- В. Като взе да ме човърка главата там, помислих, че клетъчната ми памет ще ми покаже нещо важно.

- Г. Да, и ти е помогнала, като те е въвела в този минал живот.

- В. Клетъчната ми памет ми развали релакса днес...

- Г. Ще се възстанови пак!

- В. Треперят ми ръцете и сърцето ми гори!

- Г. Мила моя, излез от картината!!!! Излез навън и погледай небето!

- В. Да, ще опитам.

- Г. Помоли го да възприеме от теб шоковите възприятия и да ги разтвори в себе си, да ги преобразува в позитивна енергия, която да изпрати към теб! Сега го направи, ако имаш тази възможност!

- В. Между другото..., всичко започна, когато съзерцавах една горяща свещ. Просто исках да се пречистя в пламъка й...

- Г. Пламъкът е засилил концентрацията ти и те е въвел в алфа медитативно състояние, което е отворило канала в теб към книгата на животите ти, затова е станало лесно. Нали знаеш, че няма случайни неща. Нужно е било да ти се случи, в твоя полза.

- В.  Да. Постарах да си ремонтирам черепа, говорих му, успокоих го, лекувах го или поне се опитах.

- Г. Продължавай! Кажи на клетките в тази част на черепа, където е бил изстрелът, че си възприела посланието им до теб, че са ти предали важната информация, която носят закодирана в себе си, че вече могат да се прочистят от тези спомени, да се заздравят.

- В. Да. Много ме мъчи...

- Г. Няма как иначе, това е най-доброто, което можеш да направиш сега за себе си, чрез изчистване на клетъчната памет на клетките на черепа.

- В. Да, да се самопречистя... А ако вляза в очите..., дали няма да видя кой е бил, кой ме е застрелял?

- Г. Можеш, но първо си поеми дъх и си кажи, че си готова да видиш истината в очите!

- В. Много странно..., виждам предишна смърт в навечерието на рождения ми ден!

- Г. Да! То е като вид прераждане за теб!

- В. Дали това е бил последният ми живот?

- Г. И през мен мина тази мисъл, твърде възможно е.

- В. Усетих като че ли допир на дантела...

- Г. Не знам защо, но аз сякаш те видях в бяло, не знам ти как го усещаш.

- В. Нямам идея, но сега като се замислих, май роклята много тежка ми беше...

- Г. Не те видях изправена, а някак си полегнала, полуседнала, с тъмни коси, дълги... Разширявай още, задълбочавай се в картината, стига това да не те изморява. Поискай да си видиш ръцете, дланите, протегни ги напред, перпендикулярно на тялото. Виж ръкавите какви са, как изглеждат? Дълги ли са? До дланите ли стигат? Виж има ли на някой твой пръст пръстен, може би този, който ти видя преди това?

- Г. Има дантела. Роклята е със сребристи шарки. Да, не съм съвсем легнала, облегнала съм се на едната си страна.

- В. Протегни ръце и ми кажи, роклята ти с дълги ръкави ли е?

- Г. Ръка в черна ръкавица виждам, която не е моята.

- В. Да, тя е на мъжа застанал до теб. Проследи ръката с ръкавицата, по дължина на ръката и стигни до лицето му. Има ли мустаци?

- В. Страх ме е!

- Г. Недей се страхува! Аз съм до теб! Водя те! Имай ми доверие!

- В. Кожен жакет...

- Г. Да... Плътен ли е, т.е. за по-хладно време е ли е?... Какво преминава през теб сега, като усещания? Как усещаш този мъж в близост до себе си?

- В. Отратитително!... Страх ме е!...

- Г. Добре, спри тогава.

- В. Не мога да го видя... Има шал, лицето не виждам добре. Само като светли очертания го виждам.

- Г. Не се насилвай, щом изпитваш страх. Яявно не е сега моментът да го видиш ясно. Сега не си в реалността. Смесваш двете реалности, миналото и настоящето, затова е нужно сега да излезеш от миналото и да се върнеш в настоящето. Какво може да те върне изцяло? Детето би ли могло да ти помогне?

- В. Някак си не съм сигурна дали съзнанието ми няма да проектира образ от сегашен живот.

- Г. Не, няма. Духът ти знае как да те води и как да разпознаваш. Тук разумът няма намеса. Духът разпознава!

- В. Виждам сегашния си мъж, бащата на детето ми, само че с русоляв мустак.

- Г. И аз това видях, но чаках ти да го кажеш! Имаш предвид сегашния си мъж?

- В. Има чуплива русолява коса, в профил го виждам, но на него прилича, така го усещам.

-Г.  Невероятно е, че и двете сме във филма, а сме далеч една от друга! Това си е феноменално!... Сега, мила моя, вземи успокой топката на емоциите в теб. Щом всичко това ти се е слува, значи е имало причина да се случи. Сега ти си в нова среща с него, в нови условия на живот, за да стигнете до зануляване на тази история с фатален за теб край в предишната ви среща.

- В. Дали детето ми е бебето от този минал живот, с който съм била бременна тогава?

- Г. Не, то няма нищо общо с тази история, поне аз така го усещам. Ти кажи, как ти го усещаш. Не той довършва история от миналото, а ти.

- В. Не знам как, но някак си то има няква връзка.

- Г. Тогава, в миналия живот, причината за разстрела ти е бил пристъп на ярост в мъжа, когато е чул от теб новината за твоята бременност, но от друг мъж, когото ти тогава си обичала.

- В. Да, може би затова той не е успял до сега да има други деца... Чак сега от мен...

- Г. Вероятно, затова сега има такава фикс идея, да се интересува само от детето, а не от теб, да иска то да е с него.

- В. Дадено, ама си мисля, че той няма да води живот с детето, иска само да ми го вземе. Странна работа...

- Г. Всичко се подрежда, мила моя, странното е, че едва сега научаваш за тази пренесена история от минал живот...

- В. Ами..., то аз ако я знаех по-рано, нали се сещаш, че през глава щях да бягам, да избягам от него, да не съм с него...

- Г. Да.

- В. Поне черепа ми се успокои. Имам само лека топлина в нея част.

- Г. Ще отшуми, когато се изяснява, става все по-леко за преодоляване. Браво на теб, мила моя!!! Справяш се чудесно!

- В. Много странно..., да видя смърта си ден преди рождения ми ден!... Мисля, че няма да го празнувам.

- Г. Защо?... Поне за себе си го отбележи! Това е най-личният празник на душата на Земята!

- В. Ми де да знам, не ми се празнува. Ще ходя утре да проверя какво ми е пратила съдбата по пощата. Миналата седмица спечелих 8лв от лотарията. Купих си билетче от пощата…Първо бяха 4лв. После си купих два билета и спечелих 8лв. Утре смятам да занеса печелившия талон в пощата и да си взема 4 билета от 8-те лева печалба и каквото ми се падне като печалба, да си купя подарък от съдбата.

- Г. Много добре си решила! Много се радвам, че бях с теб в тия часове и ти благодаря, че сподели с мен, че ми се довери!

- В. Благодаря ти, че ми обърна внимание! Прегръщам те с обич!

- Г. И аз теб, мила моя! Имай щастлив рожден ден утре!