Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2016 15:12 - Животът на Земята е ТРУД и ТВОРЧЕСТВО
Автор: paralelno Категория: Лични дневници   
Прочетен: 406 Коментари: 0 Гласове:
0



 Животът на Земята е ТРУД и ТВОРЧЕСТВО

 image

Интересно нещо е човешката представа за възприятията. Преди 25 години нямаше никаква информация за духовно и личностно развитие, за себеизрастване, себепознание, за произход на нашата хуманоидна човешка раса. Тогава всеки духовно осъзнато развиващ се човек за себе си е намирал индикациите по Пътя, които да го водят в тази посока, напред и нагоре, воден от духа си, вслушващ се в гласа на душата си за важните етапи в него, през които преминава.

В днешно време сме заляти от информация, от всякакъв характер, в който всичко потъва в един общ кюп, от което на хората за хората става много трудно да отсеят и различат-разграничат своята истина от тази на всеки друг, предложил я като вярна истина. По този начин вместо да помага на човека, тази свобода на словизказа претоварва човека, пречи му да чуе своя собствен глас, този на душата си, да следва духа си за посоката, а не посоката, която някой друг посочва.

Имаме нужда от учители по Пътя, да, точно така е, но е умение да различиш кой е нужният, на когото да гласуваш доверие, за известен период от време да те съпровожда по пътя, докато укрепнеш и се стабилизираш в осъзнаванията си.  

Животът на Земята е ТРУД и ТВОРЧЕСТВО. ТРУД е, защото въплътени в материално физическо биологично тяло, облечени в ЛИЧНОСТ, се учим, кое как да възприемаме според условията на дуалността, в която всички сме потопени, както всички обитатели в океана. Това е околният свят, в неговите безброй конфигурации на условия, фактори, събитийности, които като коктейл се забъркват за всяка личност специфично, според нуждите й за изяви в труда, които полага, за да усовява важните уроци, поуки, познания, мъдрост, заради които е тук и сега, в тази роля-превъплъщение.

Присъщо е за човека да се труди, така както въздух диша, но защо ли човекът все гледа точно от труда да избяга, защо му тежи? Трудът е отговорност пред самия себе си. Ако го няма това осъзнаване, той се превръща в поробване. По тази причина все повече поробени участват в ТРУДА, а това е натрупване на негативна енергия, която наслоена се превръща в мощен сив слой негативизъм, който тежи на хората, който те вдишват и издишват всеки ден, отдавайки в този процес голямо количество жизнена енергия.

Животът на Земята е ТВОРЧЕСТВО, защото всяка душа нсои в себе си уникален сбор от дарби, таланти, умения, опитности, които е включила в настоящата си Програма-Живот, за да ползва, разгръща, надгражда, сътворява, съгражда, оставя диря след себе си в процеса на усъвършенстване. Творчеството и трудът вървят ръка за ръка, един без друг не могат.

Твори ли човекът или е пасивен? Какво му пречи да се разгърне като творец? Причината е изместеният фокус на приоритетите на занимания в ползването на Времето-Живот, което е ограничена величина. Точно този фокус измества многостранната информация, която ни залива от какви ли не посоки, която възбужда любопитството, а то не е любознателността, към която душата се стреми.

Какво прави човекът? През погледа му минава нещо интересно, споделя го, смята го за важно и значимо, и в стремежа си да е полезен на другите, го разпространява. Почти всеки постъпва така. Какво се получава? Получава се мрежа от милиони разклонения, в която тече информация, която е произлязла от някого, но не и от самия източник, който я споделя. Обръща се внимание на информацията предоставена от някой друг, а собствената е потисната надълбоко, неизявена.

Има много творци споделящи извора в себе си. Те са нужните провокатори-мотиватори по Пътя, които учат човека как да разгръща потенциала си, как ТРУД-ът и ТВОРЧЕСТВО-то да са подкрепяни в процеса на себеразвитие. Когато човек достигне до това ниво на осъзнатост, се замисля и променя действията си, вслушва се в себе си, задава си въпроси, тръси начини да се труди и да твори.

Незамислящите се за това продължават по стария начин, по който са свикнали. Всеки следва своя си Път. Да си индивидуалист е посоката, която духът определя според нуждите на душата за развитието й. Душата е или не е щастлива от земната си проява, в която често контролът на ума е властващ ръководещ.

Чак в края на живота разумът осъзнава, че е затруднявал развитието на душата...

Галя Йосифова 
Консултант по психология / Персонален Коуч
e-mail: 
gacreco@hotmail.com




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: paralelno
Категория: Лични дневници
Прочетен: 361581
Постинги: 449
Коментари: 53
Гласове: 664
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031