Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
17.07.2017 06:00 -
Ходенето
Ходенето
Ходенето – нещо, с което сме свикнали и приемаме за даденост, но ако се замислим по-надълбоко, бихме могли да си припомним колко хубав паметен радостен спомен е за нас първата крачка към прохождането, което малкото дете прави, като знак, че вече може да се движи само по Пътя си, в директен и в духовен аспект казано.
В публичното пространство има много материали написани за ходенето, за движението, погледнати от различни гледни точки, обвързани с различните ситуации и състояния, през които преминаваме в живота си. Какво бих искала да допълня от моя гледна точка към тази тема – ходенето. Към тези размисли ме наведе едно малко момиченце возещо се на тротинетка, което срещнах на улицата. Няколко основни неща.
- В съвременния свят голям процент от населението става все по-мързеливо, отпуснато, страдащо и отдадено на новите технологии, които в изобилие предлагат всякакви екстри, много от тях дори чудати, които отдалечават човека от присъщото за хуманоидната раса, към която принадлежим – движението “ходене”. На пръв поглед нищо странно, нищо лошо няма в това. Да, така е, но...
- Човек мечтае и се стреми да се сдобие, разполага и ползва в ежедневието си с необходимите удобства, които научно техническият прогрес ни предлага като развитие във времето, в какви ли не все по-модерни варианти. Да, чудесно, живеем в технологично развиващо се време, което ни движи напред в еволюцията, но в коя посока по-точно?
Повечето хора, които разполагат с личен автомобил, се движат все по-малко, все по-рядко ходят, разхождат се, защото... автомобилът е най-добър другар и освен това е най-скъпият член на семейството, като разходи за поддръжка. Ходенето се превръща в мъка, в болка, в изнервеност, в дискомфорт, в загуби, когато е на ремонт, откраднат или друго водещо до страдания.
- Децата са жизнерадостни, пърхащи от неизчерпаема енергия, в игри и забавления – сами или с други деца, които оставят трайни спомени за хубаво детство. И при тях тенденцията за ходене намалява. Те се впечатляват от разнообразните възможности на какви ли не играчки, които ги отдалечават от игрите навън, от скачане, ходене, бягане, движение.
Защо пиша всичко това? Провокирана съм да го направя по много причини, една от които е разговори с мои познати, на които животът и възможностите за разнообразие в него са силно обвързани с автомобила, оставяйки всички други варианти настрани, като неприемливи. По този начин човек сам ограничава живота си и себе си в него, ставайки все по-зависим от екстрите в научно-технически развиващият се съвременен свят.
Дали това води душата към духовно осъзнаване и еволюция?
Всеки сам да реши за себе си.
Ходенето – нещо, с което сме свикнали и приемаме за даденост, но ако се замислим по-надълбоко, бихме могли да си припомним колко хубав паметен радостен спомен е за нас първата крачка към прохождането, което малкото дете прави, като знак, че вече може да се движи само по Пътя си, в директен и в духовен аспект казано.
В публичното пространство има много материали написани за ходенето, за движението, погледнати от различни гледни точки, обвързани с различните ситуации и състояния, през които преминаваме в живота си. Какво бих искала да допълня от моя гледна точка към тази тема – ходенето. Към тези размисли ме наведе едно малко момиченце возещо се на тротинетка, което срещнах на улицата. Няколко основни неща.
- В съвременния свят голям процент от населението става все по-мързеливо, отпуснато, страдащо и отдадено на новите технологии, които в изобилие предлагат всякакви екстри, много от тях дори чудати, които отдалечават човека от присъщото за хуманоидната раса, към която принадлежим – движението “ходене”. На пръв поглед нищо странно, нищо лошо няма в това. Да, така е, но...
- Човек мечтае и се стреми да се сдобие, разполага и ползва в ежедневието си с необходимите удобства, които научно техническият прогрес ни предлага като развитие във времето, в какви ли не все по-модерни варианти. Да, чудесно, живеем в технологично развиващо се време, което ни движи напред в еволюцията, но в коя посока по-точно?
Повечето хора, които разполагат с личен автомобил, се движат все по-малко, все по-рядко ходят, разхождат се, защото... автомобилът е най-добър другар и освен това е най-скъпият член на семейството, като разходи за поддръжка. Ходенето се превръща в мъка, в болка, в изнервеност, в дискомфорт, в загуби, когато е на ремонт, откраднат или друго водещо до страдания.
- Децата са жизнерадостни, пърхащи от неизчерпаема енергия, в игри и забавления – сами или с други деца, които оставят трайни спомени за хубаво детство. И при тях тенденцията за ходене намалява. Те се впечатляват от разнообразните възможности на какви ли не играчки, които ги отдалечават от игрите навън, от скачане, ходене, бягане, движение.
Защо пиша всичко това? Провокирана съм да го направя по много причини, една от които е разговори с мои познати, на които животът и възможностите за разнообразие в него са силно обвързани с автомобила, оставяйки всички други варианти настрани, като неприемливи. По този начин човек сам ограничава живота си и себе си в него, ставайки все по-зависим от екстрите в научно-технически развиващият се съвременен свят.
Дали това води душата към духовно осъзнаване и еволюция?
Всеки сам да реши за себе си.
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 681
