2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Какво всъщност хората искат?
Хората не знаят какво да правят с мира. Не го разбират, не го ценят, затова измислят какви ли не щури безсмислени неща – воюват, бият се, агресират се, обвиняват се, търсят причини за неразбирателства, с които заместват осъзнаването на мира и съхраняването му за вечността.
Хората говорят постоянно за любов, но не я разбират. Не знаят какво да правят с нея, когато усетят в себе си, че тя се проявява. Страхуват се от нея, затова често я потискат, премълчават, пренебрегват, неоценяват, не желаят да приемат или отдадат. Не знаят как да я съхранят, с нея да живеят, а все за нея говорят, мечтаят и към нея се стремят.
Хората често желаят да имат дете, да станат родител (майка, баща), а когато това се случи, с тях нещо се случва, променят се, сякаш не знаят какво да правят, как да се отнасят към душата, която е в живота им дошла. Често дори враждебни стават за нея и вместо да я подпомагат, те за нея врагове стават – потискат, манипулират, наказват, нагрубяват. Къде отива любовта, с която за дете мечтали, дерзали са?
Хората постоянно говорят, че желаят духовно да се възнесат, а всъщност ги е страх в себе си да се вгледат, със себе си да се запознаят, сякаш се боят кого ще видят, затова търсят някой друг вместо тях важнитr неща да прави, но не и те самите.
Хората все искат това, онова... Всичко е толкова просто, но не го осъзнават, защото от други неща и хора се повлияват, които благост и радост им обещават, а така ги подвеждат, живота им в друга посока отвеждат, далече от тази, която душата им за тях подготвила е.
Хората не слушат душата си. Хората обичат ума си. Него слушат, на него се подчиняват, него следват като водач, а не духа си. Душата си пренебрегват, накрая страдат, че не са я следвали, от неразбиране.
Хората обичат да учат. Затова си създават сложни програми, с които сами себе си предизвикват, да разберат какво и колко могат, до каква степен и докъде това ще ги отведе. Не хвалят душата си, а ума.
Хората забравят кои са, когато са на Земята. Забравят, че всички са в роли един за друг, а после се сърдят, когато играта не им харесва, не ги радва.
Какво всъщност хората искат, за да се усещат щастливи, обичащи, свободни, миролюбиви?
Картен
01.07.2018
Тагове:
Погледни на живота отвисоко, за да отклю...
Баланс между духовното и материалното