ЩАСТИЕТО

 

Компонентите на щастието
Щастието като субективно благополучие е най-често използваната дефиниция в положителните психологически изследвания. Субективното благополучие се състои от две до четири измерения, според изследователите, което се свързва с две измерения - емоционалните и когнитивните измерения.

Емоционалното измерение често се разделя на две измерения: положително, което е въпрос на увеличаване и отрицателно, което е въпрос на ограничение.

Когнитивното измерение се разделя на две измерения: цялостното удовлетворение и специфично удовлетворение. По-голямата част от времето когнитивното измерение се идентифицира с общо удовлетворение.

Положителните чувства са от няколко вида: има удоволствия, положителни емоции и положителна чувствителност. Положителните емоции също имат мотивационна функция. Това, което отличава чувствителността на емоциите, е, че афективността е характеристика, докато емоциите са състояния.

Емоционалното състояние е важно за удовлетворението, а то зависи от обективни фактори, от социалното сравнение, справянето, оптимизма, положителните илюзии или значението, дадено на живота. Оптимистичните хора са по-щастливи. Те живеят и се проявяват по-специфично в моментите на бедствие или след негативно изживяно събитие.

Причини и последици от щастието
Личните черти, които са най-силно свързани с щастието, са екстремизията, невротизмът, самоуважението и оптимизмът.

За разлика от другите три характеристики, невротизмът е отрицателно корелиран. Екстровзията се характеризира с търсенето на социални контакти и нови ситуации. Екстравертите имат по-развити социални умения, отколкото интроверите. Невротизмът се характеризира с емоционална нестабилност, склонност да изпитва отрицателни емоции.

Самочувствието се определя от четири компонента: самоприемане, оценка, сравнение и ефективност. Оптимизмът е положителният начин да разберем бъдещето, дори когато изглежда трудно. Любовта и бракът са силно свързани с щастието. В същото време трябва да се отбележи, че бракът е и най-силният източник на конфликт.

За децата щастието на родителите зависи от възрастта. Когато децата са млади или тийнейджъри, това е най-трудното време за щастие на родителите. Връзката между щастието и възрастта е слаба, но изглежда, че щастието се увеличава с възрастта.

Намаляващите стремежи, нарастващото господство на околната среда, ориентацията към удовлетворението на извършеното, а не към реализацията, са обяснителни идеи за това явление. Работата е източник на щастие. Някои хора, доброволци, се съгласяват да работят без заплащане. Безработните са много по-малко щастливи от тези, които имат работа.

Свободното време също е източник на щастие. Те могат да помогнат за задоволяване на социалните потребности, да използват знания и умения, да донесат релаксация или вълнение или вътрешна мотивация.

От културна гледна точка изглежда, че хората, живеещи в индивидуалистични култури, са по-щастливи от хората, живеещи в колективни култури. Но това трябва да е много добре нюансирано: ранните колективни култури изискват по-голяма жертва на конкретни нужди и желания, така че те насърчават развитието на качества, които могат да ограничат щастието.

Щастливите хора се справят по-добре в много области: брак, приятелство и социални взаимоотношения, работа, доходи, физическо и психическо здраве и продължителност на живота. Те също имат по-добри умения за справяне.

Как да подобрим щастието

Какво подобрява нашето щастие? Всеки човек е уникален, но има индивидуални особености: задаване на самостоятелни последователни цели (според ценностите за човека), изживяване на повече положителни събития, знаейки, че много от тях са програмируеми, правене на добро към другите, показване на благодарност, проява на общителеност.
История на щастието

Могат да се разграничат две истории: история на понятието за щастие и история на щастието на хората от миналото. Щастието не винаги е в основата на представянията.

В древна Гърция са разработени различни дефиниции на щастието: хедонистично щастие и еудемонистично щастие в частност. Факт е, че щастието, което е по-високо, е свързано с боговете. Щастието има божествено измерение. Тази идея се намира сред римляните.

С християнството щастието губи значението си. Това, което е от съществено значение за християните, е спасението на душата. За Волтер, щастието на обикновените хора е от малък интерес. Той смята, че те нямат време да мислят за щастието, защото работата, която трябва да извършват е свързана с неравенство, а то е необходимо за функционирането на обществото.

Днес щастието се счита за важно за разума, защото щастието е свидетелство за много добро психологическо функциониране.

Дали хората от миналото са били щастливи? Условията на живот са били много по-сложни от днешните. Психологията на щастието обаче ни учи, че не трябва да извличаме щастие само от условията на живота.

Щастието може да се раздели на три измерения: липсата на отрицателни последици, положителните последици и удовлетворението.

 

Източник: https://guiapsicologiapositiva.com/

Мисля си.
Дали този който някога е познал ПЪЛНО щастие, може да даде дефиниция? Май не може.
А след Чернобил децата ми намериха на стадиона във Вазовия град Сопот 4; 5; 6 и СЕДЕМ-листни детелини. Беше валял златен априлски дъжд. Не се сетихме за Гинес...