2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 6206 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2022 22:20
ЧОВЕКЪТ Е БОГ, КОГАТО МЕЧТАЕ, И ПРОСЯК, КОГАТО РАЗМИШЛЯВА...
Открих тази мисъл преди години, когато търсех цитати за учениците си в литературнотворческата работилница – подсказвах им с тях теми за интерпретация. Беше не точно цитат, а видоизменен стих на стар немски поет (проверих сега – Фридрих Хьолдерлин), че Бог е човек, когато мечтае, и просяк, когато разсъждава… Не разбирах това твърдение, звучеше ми някак обърнато, може би беше грешка в превода. Предложих на учениците си да перифразираме мисълта и така да пишем по нея, още повече, че точно в такъв преиначен вариант я срещах навсякъде в Интернет – явно и други недоразбираха немеца. Помня ентусиазма на децата. Веднага се захванаха за работа. Пишехме всички – и те, и аз, всеки за себе си – после си четяхме написаното. Имахме сайт на клуб „ЛеТеРа“, публикувахме най-добрите есета. За съжаление, сайтът бе изтрит само ден след напускането ми – преживявах го дълго, но... няма значение, нали всичко е запечатано в ума и в сърцето ми.
Е, и в компютъра ми :) Оказа се, че там стоят неизтрити доста творби, изпратени ми на времето от ученици, както и лични бележки, образци, варианти. Открих наскоро това мое примерно есе – от 12 март 2015 година.
Казват, че Бог е създал човека по свой образ и подобие… А може би човек е създал Бога по свое подобие – поне в сърцето си. Родил го е в чувството – от копнежите и мечтите си, от потребността да вярва в справедливостта и милостта. Там, а не в небесата, той му издига храм, за да го възвеличи и извиси над себе си. Със сърцето си го признава за свой единствен Бог – и свежда чело пред него – като най-нищ раб. Там – в сърцето, а не в разума, го приема той – защото разумът се съмнява във всички богове. Нали точно стремежът към разум и проглеждане е библейската основа на мита за човека, слязъл от райското си обиталище в небето, за да сложи начало на едно тъжно, но величаво земно битие? Разумът вечно терзае, разплита, разнищва, дълбае – той разбулва същността, отнемайки й всички труфила, търси най-простия й, разголен вид, беден на украшения и излишна декорация. В това отношение човекът е бог, когато мечтае, и просяк, когато размишлява…
Човекът… Чудесно! Но що е човекът? Мисията или потребностите, интелектът или емоциите, мечтите или разочарованията – кое определя най-точно същността му?
– На човека са нужни "три аршина земя", проповядвал великият Л. Н. Толстой.
– "Но три аршина са нужни за трупа, а не за човека!" – възкликва героят на А.П.Чехов Иван Иванич Чимша-Хималайски, ветеринарен лекар, ловец и философ, възторжен почитател на природата и малките човешки радости.
– "На човека са необходими не три аршина земя, не имение, а целият свят, цялата природа, където на воля да може да изяви всички свойства и особености на свободния си дух.“ - добавя героят на безсмъртния разказ "Френско грозде".
Препрочитам тази любима творба доста често – и нея, и другите два разказа от трилогията. Облъхват ме с нещо топло и успокояващо. Признавам, не винаги е било така, особено в по-младите ми години... Не разбирах много неща... И аз имам градина с два реда касис и им се наслаждавам от сърце - това прави ли ме по-малко духовна? Толкова ли са потребни земята и небето, природата и духът в прозаичния ми, лишен от възвишеност ден - като се замисля, имам ги в изобилие, но какво от това? Трябват ли те безусловно на съвременния човек, или в обезличения си от умора и стрес живот той би могъл да мине и без тяхното извеждане в култ?
Днес, преполовила, че и в повече, земния свой път, с очи, все по-настойчиво взрени в небето, мога да кажа: трябват му – повече от всяка мечта за къща, имение и градина, от всяко земно благо и щастие му трябват. За съизмерване с неговата човешка стойност му трябват. Защото същността на човека е трудно определима – и сложна, и двояка – и безкрайна, стипчива като чепка френско грозде, и омайваща като райска ябълка. Кръстно разпъната между доброто и злото, между Бога и Дявола.
От Земята до Небето, от просешкото тяло до божествената душа.
От разума до сърцето.
От идеята за свободния дух до претворяването на тази идея в истинни, прави дела.
От религиозния пацифизъм на Л.Толстой и идеите му за непротивене на злото до величавата битка за човека и човешкото добруване в творбите на хуманиста Чехов.
...ако има в живота смисъл и цел, този смисъл и тази цел съвсем не са в нашето щастие, а в нещо по-разумно и голямо. Вършете добро! (А.П.Чехов)
Тагове:
Кандис Берген напомня на всички кои са и...
Психопатите в професионална среда
"нормален"..психолог..))
който, търси. Щастието
той...
вече.е болен...
Ницше
Благодаря ти, мила Еми, за този резонанс!
"Хората постоянно поставяме граници в крайностите и сме и единствените, които ги обединяваме".
Много ми хареса! Всъщност в крайна сметка идеята на този разказ е за това обединение. Любима моя мисъл е един цитат на Е. Пелин от "Под манастирската лоза":
“Мисля и не знам кое е върховното в човека - душата или тялото. Не са ли те всъщност неразделни и не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото?”
А за това есе се сетих и покрай едни други случки и събития в днешно време...
Аз лично, чуя ли "колко земя му трябва на човек", се сещам за "Френско грозде" на Чехов. Такава ми е нагласата - човеколюбива:) Но този разказ е написан няколко години след разказа на Толстой за оня, който се опитал за един ден да заграби цялата земя - и умрял - като отговор, като съпротива, като укор и болка за човешкото. Защото не на човека наистина, а на трупа са нужни "три аршина земя", на човека е нужно цялото земно кълбо - и небето в придатък:)))
Прегръдка, мила Еми!
Весели, здрави, щастливи предпролетни дни!
"нормален"..психолог..))
който, търси. Щастието
той...
вече.е болен...
Ницше
:)
Като оставим настрани персоналните оценки (кой знае, може и истина да са?),
съгласна съм с всичко в този коментар. Нещо повече - впечатлена съм.
Цитатът на Хьолдерлин намерих в предговора на книга за Ницше, написан от една българска изследователка. В тия дни исках да си припомня точния стих на поета, знам, почваше с възклицание, нещо като "О, как бог прилича на човек, когато мечтае (сънува), но и на просяк, когато разсъждава (размишлява)!" За момента не откривам книгата в моята библиотека, а в Интернет веднъж ми се мярна този труд, но тогава не знаех, че ще ми трябва:))). Знам обаче, че Фр. Хьолдерлин е бил любим поет на Ницше.
Има един любопитен абзац в Уикипедия за оня етап в живота на Ницше, когато нарича Хьолдерлин "мой любим поет" и му посвещава есе - а учителят му пише добра оценка и го съветва "да се занимава в бъдеще с по-здрави, по-светли и по-„немски“ писатели" - https://bgs/677605-friedrich-nietzsche-RSFVMN. Впрочем "лудият поет", както наричали малко известния тогава и неприеман в литературните среди и обществото Хьолдерлин, бил намерен няколко седмици след запознанството си с младия Ницше удавен след пиянство в канала. Има и още - за това как намалили поведението на ученика Ницше в тази връзка и т.н.
Все факти, които кореспондират с идеята на твоя коментар, notfun:)
Благодаря!
Здрави и благотворни февруарски дни ти желая!
Допада ми повече мъдростта на Толстой. Той ни казва, че заради алчността си да има повече, човек умира по-рано... Героят на Чехов проповядва нещо невъзможно, непостижимо, безсмислено. Един суетен, дори безумен стремеж...
Допада ми повече мъдростта на Толстой. Той ни казва, че заради алчността си да има повече, човек умира по-рано... Героят на Чехов проповядва нещо невъзможно, непостижимо, безсмислено. Един суетен, дори безумен стремеж...
Напълно си прав, Марине - алчността е един от най-големите човешки грехове. Тя изпепелява душата, убива ума и сърцето, погубва тялото и в крайна сметка - живота на човека.
Мисля, че и двата разказа могат да бъдат прочетени като притчи за алчността - в единия героят, в стремежа си да маркира повече земя, впряга всичките си сили - и успява, но се изтощава, пада и умира. В другия братът на главния герой цял живот спестява, за да си купи имение с градина и френско грозде и когато успява, се оказва, че по пътя към сбъдване на мечтата си е изгубил човешката си същност - и той е труп, който чака своите "три аршина земя".
Не мога да кажа кой разказ ми харесва повече. Все пак произведението на Толстой е само художествена обработка на народно сказание, вплетено в една от историите на Херодот, затова Толстой нарича творбата си "приказка" ("Три приказки на Лев Толстой)."
Смята се, че Чехов написва "Вишнева градина", за да полемизира с идеята на Толстой за същността на човека - във време, когато целият свят в един глас твърди, че разказът "Много ли земя трябва на човек" е "връх в творческия му гений", "най-велик в световната литература" (Джеймс Джойс).
Да приема, че на човека му трябват два метра земя, значи да поставя знак за равенство между човек и труп. Никой не се ражда и не живее с постоянната мисъл, че ще умре. Тя идва по-късно - със старостта:) Може и да е добре да си напомняме, но ... Аз лично съм за всичко онова, което определяш у Чехов като "невъзможно, непостижимо, безсмислено". Помниш ли Алеко: "А идеали трябват, Алексей - те не са празна дума!"? Или "О, миг, поспри!", вик на удовлетворената алчност към предизвикателствата на света, който изпраща героя в Пъкъла?
"По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небето". Не съм фен на тази мъдрост.
Въпросът според мене не е в количеството на придобитото, а в отношението към него, в човещината. И в любовта. Онази, която ти пожелавам в този прекрасен месец на любовта февруари! Бъди здрав!
И аз благодаря, мила Или!
Напълно съм съгласна с тебе - мечтите са, за да ни дават сила и кураж. Да ни покажат в контраст с реалността онова, което бихме могли да имаме. Да ни подтикват напред, да ни дават крила.
Противно на онази велика мъдрост, че човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му, мисля, че не е зле да имаш и своите мънички човешки мечтички и желания.
:) Когато работех, често, минавайки през парка, си мечтаех как ще се пенсионирам, ще си купя един пакет чипс, ще седна на една пейка и бавно и сладко ще му се наслаждавам, подхвърляйки и на врабчетата край мене. И друга мечта имах - поне една година, спра ли да работя, да изкарам в любимите си дестинации - 6 месеца в Несебър и 6 - в Хисаря. И една малка, много малка мечта - свободно-свободно да си хапвам чесън и лук по всяко време на денонощието, без риск да обгазя някого... Е, изпълних и трите си мечти - и вече искам нови неща:))) Чудесно е да сбъдваш мечтите си, колкото и малки да са те - велико изживяване!
:))) Та така - сама виждаш какъв дребен, по-точно никакъв мечтател съм. Предпочитам разсъдъчността пред мечтанието. Но... темата е такава:)
Прегръщам те с обич, мила Или!
Топли, вдъхновени и здрави февруарски дни!
И ако започна отзад напред, вярвам, че когато Човек прави добро е щастлив!
И ако започна отзад напред, вярвам, че когато Човек прави добро е щастлив!
И аз мисля така. Иначе текстът звучи архаично - и е доста дидактичен... Възкресих го заради някои съвпадения... И заради динозаврите от "Блек Сабад " - в последно време все се връщам към тях, предполагам заради носталгията. Задължително си пусках някой техен запис, когато почнех да чистя с прахосмукачка.:)))
Благодаря ти, Дела! Светли вдъхновения, здраве и късмет!
Да си човек често е срамно, но пък колко по-трудно е...
Да си човек често е срамно, но пък колко по-трудно е...
А аз искам да съм котка. Ще тормозя стопаните си, по цял ден ще спя пред камината, по цяла нощ ще будувам зад комина с котаците... живот!
За дуалния свят си права...
Благодаря ти, Ваня!
Бъди себе си и твори!
07.03.2022 11:36
КЪМ МЛАДИТЕ ПОЕТИ
Защото дълго е кипяло като юноша,
изкуството ни, братя мили, зрее бързо може би
и за спокойствието на красотата;
бъдете скромни, както елинът е бил.
Любете боговете и с добро помнете смъртните!
Бъдете трезви винаги, учете, не описвайте!
И ако майсторът суров ви плаши,
сами търсете от Природата съвет.
Фридрих Хьолдерлин
превод Чило Шишманов и Атанас Далчев
КЪМ МЛАДИТЕ ПОЕТИ
Защото дълго е кипяло като юноша,
изкуството ни, братя мили, зрее бързо може би
и за спокойствието на красотата;
бъдете скромни, както елинът е бил.
Любете боговете и с добро помнете смъртните!
Бъдете трезви винаги, учете, не описвайте!
И ако майсторът суров ви плаши,
сами търсете от Природата съвет.
Фридрих Хьолдерлин
превод Чило Шишманов и Атанас Далчев
Благодаря ти, мила Наде!
За сайта няма какво да говорим - минали работи. Вече съм в друг етап на живота си, други неща ме вълнуват и вдъхновяват:)
Това есе възкръсна по конкретен повод - но и той не е интересен вече:)
Интересна е мисълта на Хьолдерлин - и разбира се, чудесното стихотворение от поета, което си открила. Благодаря ти от сърце!
Желая ти весело посрещане на пролетта в здраве, щастливи емоции и много късмет!
Прегръдка!
Благодаря ти, Марине!
Дни на слънце и пролетно обновление желая и на тебе, здраве, късмет и нови вдъхновения!
Поздрави, приятелко!
Поздрави, приятелко!
Сигурно си права... Няма как да не си:)))
Идеята обаче е друга. Толстой или Чехов. Да гледаме на човека като на бъдещ труп и да не се лакомим за нищо, или да живеем като безсмъртни, додето, докато...
Аз обичам Чехов. Харесва ми взискващата му обич към хората. Помниш: "У човека всичко трябва да бъде прекрасно..." и т.н. С тази мисъл, превърната в лозунг, често съм си общувала по цяла година в класните стаи, където съм пребивавала - и като ученичка, и като учител после. И колкото и да изглежда абсурдна, никога не ми е звучала кухо. Вярвам, че всичко у човека като у божие подобие е заложено съвършено. А ако изкривяваме това съвършенство и хармония, сами сме си виновни - и трябва да се постараем да намерим отново доброто и прекрасното, да възвърнем баланса.
Ти явно си на друго мнение. С твоето "мисли, мисли и накрая живота на мислещия свършил и до там" повече се доближаваш до Толстой:))) Или до Шопенхауер. И до Ницше:)
Обичам философията. Децата едно време се абонираха за "Славейче" и "Дружинка", а мене вкъщи ме бяха записали за "Философска мисъл" - беше голяма гордост за родителите ми. Не знаеха какъв дефект ми формират за цял живот - философстването. После взех да се усещам, но късно... и досега:)))
Извинявай, права си - човек мисли, мисли, мисли, па вземе, че се гътне - и край на мисленето.
И пак извинявай - днес не съм много премерена. Може би защото тия дни въпреки всяческите усилия не можах да спася любимия си тигров котарак. Миналата нощ Тигър умря. Преди малко го погребах...
Така че, права си!
Прегръщам те, мила приятелко!
Весела, здрава, щастлива пролет!
И на мен ми става много тъжно като умре някое коте и гледам да не се привързвам много към тях, но после пак ми е криво. Разбирам те. Обичам животните. Ако имам стадо овце или кози ще си живеят с мен до дълбока старост.:))
Весела, здрава, щастлива пролет и на теб!
Разсмя ме с тия кози:)
У нас кокошките са така - умират от старост, на никого и през ум не минава да заколи кокошка.
Благодаря ти, приятелко! Прегръдка!
25.03.2022 10:44
Нека са светли дните ти, Вени и Бог да е с теб!
Бъди здрав, скъпи Оги! Обич и светлина по пътя ти!
31.03.2022 10:10
Сега, след като прочетох статията ти
и личните ти размишления, разбрах,
че твоите ученици са имали невероятното щастие
да бъдат обучавани (независимо по какъв предмет)
от толкова мил човек с широка душа и широки познания.
Прави ми впечатление, че тук попаднах на хора,
с които нямам честта да се познавам, но бих била много щастлива,
да общувам с тях или с други такива като тях,
защото са почти идентични с теб и
също притежават интелект и способност да изразяват
по най- деликатен начин своето мнение, без да се стремят
към надцакване и самоизтъкване.
Беше ми приятно, Вени, пребиваването ми при теб!
Приятелски прегръдки!
Литатру
Напълно съм съгласна с тебе, Доре, и в този смисъл е важно със сърцето или с разума си подхождаш към един проблем. Сигурно трябва да се тренира разумността... Аз някак не се научих - все реагирам спонтанно, първосигнално,
Иначе при мене нищо ново - пролетни грижи и тревоги:))) Но щъркелите вече дойдоха, с тях и надеждата за скорошно лято:)))
Весели, здрави, ползотворни априлски дни, мила Доре! Наистина скоро не сме се виждали - ще надникна и аз при тебе:)))
Прегръдка!
Сега, след като прочетох статията ти
и личните ти размишления, разбрах,
че твоите ученици са имали невероятното щастие
да бъдат обучавани (независимо по какъв предмет)
от толкова мил човек с широка душа и широки познания.
Прави ми впечатление, че тук попаднах на хора,
с които нямам честта да се познавам, но бих била много щастлива,
да общувам с тях или с други такива като тях,
защото са почти идентични с теб и
също притежават интелект и способност да изразяват
по най- деликатен начин своето мнение, без да се стремят
към надцакване и самоизтъкване.
Беше ми приятно, Вени, пребиваването ми при теб!
Приятелски прегръдки!
Литатру
Мила Литатру,
Какви силни думи си използвала! Трогна ме! И аз като тебе открих в този блог магнетично място за общуване с чудесни, стойностни хора. Животът е по-лек, когато знаеш, че и друг мисли като тебе, чувства като тебе, готов е да те изслуша, да те подкрепи, да се опита да ти помогне.
Прегръщам те и аз, приятелко! Бъди здрава - и силна, и храбра, и... с обич и вяра в сърцето. И продължавай да твориш!