Темата за храненето засяга всички хора. Отлично знаем, че е широко дискутирана тема, погледната от какви ли не гледни точки, перспективи, анализи, предложения, идеология. За модата в храненето, в диетите, за и против вегетарианството няма да отварям тема. Идеята на статията е в друга насока.

Като психолог в практиката си срещам много случаи (за деца, жени и мъже даже), в които в основата на даден проблем/и стои храненето и следствията от него. Обвързани са и с човешкото поведение: с думи, с отношение един към друг, с умисъл за обида, подигравка, задължение, подчинение, нехаресване, унижение, протест, ограничение. Анорексия, глад, булимия, психично-нервни заболявания, изтощаване на организма са често срещани.

Много хора живеят, за да се хранят, а други се хранят, за да живеят. На трети им е просто вкусно да възприемат вкусовете на всичко, което се предлага и могат да усетят с наслада от настоящите условия на живот, затова пояснявам, че има три основни вида глад: Психичен, Настървен и Стомашно-кръвен глад. Обвързани са и с поясненията: Хранене, Поглъщане, Насищане с енергия.

Храненето е основна необходимост за човека на Земята, за да захранва физическото тяло с жизнена енергия, да подава чрез нея на кръвта точно тези съставки, минерали, соли, витамини, природни химични елементи, които я правят силна, устойчива, също и имунната система на оргазнизма и тялото като цяло. Това е Стомашно-кръвният глад. Когато дадена съставка в кръвта намалее като присъствие, тя подава сигнал към стомаха, какъв вид храна е нужно да поеме, за да набави нужното количество и вид. Стомахът от своя страна подава сигнални импулси към мозъка, а той, към вкусовите рецептори и очите, за да подскаже на човека каква храна да поеме, за да се получи нужното равновесие в кръвта. Знаете колко фина връзка на обвързаност има между органите и системите на организма, и с различните части на тялото. Дотук добре, но какво се случва на практика?

Има разумно хранене, има насищане с енергия, но има и бързо поглъщане, и синдром “гладни очи”. Последните две са свързани са с психичния, настървения глад и поглъщането. При разумното хранене човек поема такова количество и качество храна, съобразено с нуждите на Стомашно-кръвния глад, на физическо и на енергийно ниво. Тогава човек се чувства сит с малко количество, поемайки разнообразни природосъобразни чисти храни, вода, напитки (доколкото може да си го позволи в днешно време). Тогава организмът и тялото се чувстват комфортно, жизнени и енергични, здрави. Няма следване на диети, на рецепти, на мода. Има следване на необходимостите, леко, на свобода, с желание и радост.

По-често срещано явление е другата категория: вид бързо хранене, с каквото можем, колкото можем, защото няма време, защото сме изнервени, защото сме стресирани, защото ни е вкусно, защото сме видели реклама за дадена вкусотийка, защото има изсиквания за диети, с храни, които не са по вкуса на стомаха, но нали някой казва, че е полезно и нужно, го следваме. Така по силата на навика, бързането, стреса, липсата на време, заради други фактори, ставаме поглъщащи, а не хранещи се. Най-трудно се справяме с “гладните очи”. Те виждат какво ли не, а изобилието в предлаганите изкушения е повече от въображението.

Очите са сързани с рецепторите вкус и обоняние. Видите ли, замирише ли ви на вкусно и примамливо, трудно устоявате да не опитате. Забравяте за диети, необходимости, здраве, съвети за полезно хранене... Поне веднъж можем да си позволим да се изкушим с нещо различно, нали?! Такива мисли преминават през ума. Това вече отива в категорията “психичен глад”. Има хора със силна воля. С доминиращата роля на ума си стискат зъби, казват “не” и не се изкушават. Да, но в емоционалната памет остава запечатан споменът за неудовлетворен психичен глад, за нещо, което очите и рецепторите са искали да опитат, но са били лишени от тази възможност. Получава се негативен спомен от това ограничение, а той се пренася и в следващи животи като нещо неосъществено, но желано.

Когато човек няма силната контролираща воля на ума, да забранява и ограничава, си позволява нахранване на психиката с това, което се е появило като вкусна възможност. Има и случаи на прекаляване, на поставяне в зависимости, да не можеш да кажеш “не” на глада за вкусните неща, които очите и рецепторите са срещнали, без значение дали си гладен или не, дали е полезно или вредно, дали ще има или ще няма болки след това в организма, какви ще са следствията от проявената слабост и невъздържаност.

Когато се събудят спомени от минали животи в цялостната клетъчна памет, в които е имало глад, умиране от глад, лишения от храна, недостиг от безпаричие и възможности, се стига до настървено хранене-поглъщане, до постоянно “гладни очи”, да се занули споменът в психичната памет. Организмът и тялото трудно възприемат това поведение, подават сигнали за “стоп” чрез повръщане, гадене, нежелание дори за хранене. Подобно на тези симптоми са и събудените спомени от миналото, когато е имало обиди, унижения, присмех за вида на тялото, за външния вид като цяло, как изглежда човекът. Заради тях има болка, страдание, огорчение, отхвърляне, неприемане, затваряне навътре в себе си, занижаване на личната себеоценка, нехаресване, чувство за вина, самоизолиране.

В основата на всичко това стоят храната и храненето. Помислетео добре, замислете се, какво са те за вас, какъв модел следвате, до какво ви довежда той като резултат? Не е лесно, по много причини. Аз лично бих била щастлива да не ми се налага повече храната да е част от живота ми, но съм далеч от постигането на състояние “фотосинтеза”, а и честно казано, желая да освободя психичната си памет от негативните спомени за органичения и липси (от настоящия и от минали животи), за да имам спокойни очи, а не “гладни”, за да се храня с енергия с радост от всичко, което ме зобикаля, от различни видове източници. Не следвам диети, нито правила. Набавям си храна чрез очите на стомаха, когато пазарувам. Твърде дълго време измъчвах организма и тялото си с налагане на доминиращата роля на ума. Пречиствах се от тези негативни спомени в психичната памет. Освободих се от тях.

Когато се храните според стомашния глад, набавяйки жизнена енергия за организма и тялото, според необходимостите на кръвта, при каквито и условия да живеете, какъвто и да е стандартът ви на живот, със заситен психичен глад, тогава ще се чувствате наистина нахранени и спокойни, радващи се на живота, отдадени на занимания с удовлетворение! Не насилвайте децата с модерни модели за хранене, само защото някой е казал, че така трябва, така е нужно. Допитвайте се до нуждите на детето. Всеки организъм е самостоятелна вселена, организъм с различен състав на кръвта. Това, което е добро за вас и според вас, за него може да е съвсем друго, дори противопоказно, неприемливо. Трудно е, но се постига.  

Галя Йосифова

Консултант по психология / Персонален коуч

е-майл: gacreco@hotmail.com

https://galjajosifova.com/