2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 4233 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2017 09:37
Отговорите на въпросите подава духовният учител Ошвешт
Мъж сподели:
Почина майка ми, днес, на рождения ми ден, но не съм растроен. – Това е така, защото приемеш мъдро ситуацията, знаейки, че душата и духът й са на път към У Дома – в духовния свят, там, където има светлина, хармония, любов, знание, спокойствие... и всичко друго, което хората наричат “рай”.
Имаше едни 10 минути, за да възприема новата ситуация. Знам какво се случва с душата след смъртта. Дори съм весел, защото майка ми се отърва от това състояние, в което беше, в старо тежко, болно тяло, на 77 години... Много добре съм и нямам проблеми с приемането на ситуацията, макар, че се случва на рождения ми ден. - Твоето духовно израстване и осъзнаване ти помагат да възприемаш нещата по този начин, което показва, че си постигнал много вървейки по този път.
Приемам прибирането й У Дома като огромен позитив. В разговор с брат ми в последните два три дни споменала, че прощава на всички, за всичко, че е спокойна, че е знаела, че когато вече не може да яде, идва смъртта. Усетила е смъртта и е поискала да вземе душ. След това без никакви мъки издъхнала. Постоянно мислеше как ще почине и че желае да умре чиста, в прилично състояние. Беше ужасена от други истории за които чуваше, за памперси и бавна мъчителна смърт при други хора. Просто се случи това, което тя пожела! Това ме прави спокоен. Не можах да направя за нея това, което аз желаех за нея и това ме измъчва. Не можах да изпълня синовния си дълг към нея, да й помагам да живее по-добре. Исках да я разходя из целия свят, да пътува, с очите и с душата си да се насити на красивия свят, да види това, което не бе виждала. – Това внася успокоение в твоята душа, че си е отишла по достоен начин, макар, че твоите мечти за създаване на радост за нея са останали нереализирани, а това остава в теб като негативна емоция и чувство на неудовлетовреност от себе си.
Усмихвам се и си казвам: "Няма що, добър подарък получих за рождения ми ден..." И в двата смисъла... Аз приемам само единия! Позитивния... - Да, датите са важни, но зависи и как ги интерпретираш. Потъни надълбоко навътре в себе си и приеми, че се е случило това, което е било най-подходящият и по-добър вариант, който душата на майка ти е избрала - по силата на своята свободна воля и избор. Бъди сигурен, че душата й винаги ще помни датата ти на раждане и ще те закриля свисше с майчината си любов и грижовност! Ще я усещаш, по различни начини, на различни места... Тя ще те съпровожда, където и да си, ще те благославя свисше да постигаш успехи, да си щастлив по своя си начин. Ще я виждаш и като енергия, и като детайли - някъде, които ще ти напомнят за нея. Ще я сънуваш, ще приемаш мисловно-телепатично послания от нея. Няма да стане веднага - първо е нужно душата й да се пречисти в под-нивата на усамотение от всички земни болки и травми, страдания и негативни товари от житейската си опитност. Всичко идва с времето си.
Какво се случва с душата след смърта като човек на Земята? Колко време стои тук край нас, след колко време тръгва на път? - В първото денонощие след напускането на земния живот духът и душата са още при тялото, над него, около него, оглеждат и възприемат обстановката от друга гледна точка, от позицията на възприемащ с любознателност невидим за другите наблюдател – какво се случва с тялото, какво поведение имат хората, какво правят, какво излъчват като чувства и емоции... Душата възприема новото си състояние – само като енергийна структура, без плътно тяло и е още силно обвързана от земното притегляне и от енергията на околния свят, в който е живяла като човека-личността, които е била, която ги задържа в това информационно енергийно поле. По тази причина е нужно в първото денонощие и в следващите няколко дни да мислиш за майка си само хубави неща, за да я подпомагаш да се оттласква от него, за да има възможността да се насочи към светлината, която да я отведе в духовния свят. Припомняй (мислено, а и на глас) хубавите моменти заедно с нея, които сте имали, независимо дали са били малки, несъществени или по-различни, да й говориш на глас в обръщение към нея:
- да й благодариш от сърце и душа, че е била в ролята на твоя майка в този живот,
- че точно нея си я избрал за тази роля и тя се е справила отлично с нея,
- че си й благодарен и признателен за всичко, което тя е направила за теб - да те отгледа, възпита, грижи за теб,
- че ти е казвала че те обича, че те е подкрепяла, че те е благославяла да си жив и здрав, да си добре,
- че й благодариш сърдечно за всичко, на което те е научила,
- както и за времето-живот, в което сте общували, разговаряли, правили нещо заедно, само двамата,
- че винаги ще я носиш в сърцето си, в ума си, в съзнанието, в душата си с цялата синовна обич, любов и признателност, които изпитваш към нея
- благодариш й за всичко, което ти дойде на ум, без нищо да спестяваш...
Освен това, прощаваш й искрено затова,
- че не винаги е намирала време да е с теб, да ти обръща повече внимание, да ти дава по-често любов, прегръдки, нежност, майчина гальовност,
- че не винаги те е разбирала, не те е изслушвала, погълната от своите грижи и задачи в ежедневието,
- че поради различни условия, фактори, събитийности в живота и в околния свят не е могла да бъде за теб това, което ти си имал нужда да е тя за теб,
- че ... (изброяваш за какво още й прощаваш). Много е важно да изкажеш всичко това, за да олекотиш товара, който тя отнася със себе си, с който си отива У Дома в духовния свят за анализ-ретроспекция, осъзнаване, пречистване, разтоварване.
След това ти й поискай прошка, за всичко онова, което усетиш, че излиза от теб като необходимост да изкажеш, което си премълчавал, натрупвал в себе си, в своята емоционална клетъчна памет. Така помагаш много на душата й! Изпращай я с благословия, с много любов и светлина по Пътя към Дома!
Духът преминава в течение на няколко земни дни (зависи колко негативен товар отнася със себе си - до 40 дни или повече дни) през сивия енергиен слой, който е около планетата Земя, след което вече се отправя в полет във всемирното пространство (в слънчевата система) към духовния свят, към енергийното сгъстено информационно сферично поле, в което се намира Общността на човешката хуманоидна раса, към която принадлежим. Душата в първите дни след земната смърт обикаля всичките си близки и обичани хора, разглежда кой какво прави, какво изживява, обикаля и други хора, с които е общувала, учи се да приема енергийната си форма и прави анализ на живота си, какво отнася от него. Ако близките много плачат и тъгуват, задържат душата й по-дълго в земната енергия, защото така отнемат от енергията й нужна да се отдалечи от земното пространство, за да се озове в под-нивата на усамотение за преглед на приключилия земен живот. Затова е нужно да се говорят само хубави неща за душата, за човека, който е била, да се припомнят само радостите с нея, да се споменават успехите й, постиженията й... До 40-60-ия земен ден душата е около близките си, постепенно се отдалечава, за да се озове в пречистващите под-нива в духовния свят. Там остава за период от 3-6-9-12-15-24... месеца, в зависимост от това, как е живяла, каква практическа жизнена опитност има да осмисля, осъзнава, пречиства, докато заблести в чиста светлина и вече може да се завърне в пространството на светлината и знанието, там У Дома, където живеят и пребивават душите.
Как се случва това постепенно отдалечаване на душата? Означава ли това, че една нейна част в тези около 40-60 дни все пак е и на Земята? Кога изцяло тя се откъсва от нас живущите на Земята? В кой ден? - Да, една част от енергията на душата е все още в земното поле при хората, с които е общувала и е имала пресечни точки на взаимоотношения и взаимодействия по някаква причина. Това й е нужно за анализа ретроспекция докато го прави в под-нивата на усамотение. Откъсва се изцяло от притеглянето на земното енергийно поле, когато е приключила с анализа си и е готова да влезе в тази част на духовния свят, където е вечното й място - при вечните занимания в стълбовете на знанията и учението.
Как се чувства душата на майка ми сега при нас? Минало е само едно деноношие от напускането на земния живот... - Разглежда ви, наблюдава кой как реагира на новината, че си е отишла от земния живот. Няма упреци или каквото и да било негативно, към никого от вас... Енергийната структура няма емоции и чувства, за да ги изпитва и насочва към някого.
Запазва ли своята персоналност и характер или получава веднага друга истинска, тази на душата си, която е там горе по принцип? - Персоналността от изживяния земен живот се разтваря в енергийното поле, възприема се като цялостната енергийна същност, която е, завръщаща се от земна придобита опитност след изтеклото определено време-живот за тази конкретна програма в тялото - ролята-превъплъщение на жената и личността, които е била.
В Рая ли отива след това? - Хората наричат духовния свят у Дома “рай”, защото там има светлина, хармония, благост, знания, свобода. Под-нивата на усамотение (най-горните) са светли, а всяко следващо под-ниво надолу става все по-тъмно (заради негативните преноси, които душата носи от земните животи за преразглеждане, анализиране, осмисляне, пречистване от тях. Във всяко по-ниско под-ниво е все по-мрачно и тъмно, и там душата остава по-дълго време (измерено в мерни земни единици). Защото там е тъмно хората го наричат с негативна думичка.
Ако човек силно вярва в ада и рая, и е сигурен, че земните му дела ще го заведат директно в ада, то поне виртуално усеща ли това по пътя си към Дома по време на тези анализи? - Душата знае какъв живот е живяла, какви травми, болки, страдания, негативни товари отнася със себе си в под-нивата на усамотение за преглед-анализи-ретроспекция, затова има предварителни усещания за потапяне в светлината или тъмнината, образно казано, респективно в по-горните под-нива, където има светлина или в по-ниските под-нива, където има повече тмнина. Никоя душа не отива директно след изживян земен живот директно У Дома! Първо преминава през пречистващите под-нива на усамотение-анализи.
Майка ми никак не беше убедена, че ще ходи в Рая. - Имала е това усещане, защото знае през какво е преминала в живота си, какво са й причинявали, какво е тя причинявала на други хора, волно или неволно, осъзнато или неосъзнато... Усещала е, че душата й ще отиде в по-ниски под-нива на усамотение, за да се пречиства и освобождава от земната практическа опитност с негативен характер.
Има ли душата такива усещания, както ги описват религиите - огън, мъки, плач, рев, мъки, страдания, наказания, жестоки палачи без милост и жал към никой "грешник"! Религии.. - Не. Ако душата, докато е била на Земята, е живяла в договор с нечовешки същности, хранещи се с човешка жизнена, сексуална енергия и творчески потенциал, ограбвайки ги, подчинавайки ги, то тя може да бъде придърпана към по-нисши светове и да не може да отиде в пречистващите под-нива в духовния свят. Отишлите там души имат тези усещания за които питаш. В такава ситуация духът на тази душа остава заклещен в сивия енергиен слой около Земята. Там може да остане хилядолетия, ако душата не успее да се освободи и излезе от по-нисшите светове и се озове в духовния свят на нашата човешка общност. Тези тъмни светове са населявани от енергийно полеви структури с негативно излъчване, захранващи се с агресията, лошите мисли, отчаянието, злобата, жестокостта, властолюбието, сексуалната разюзданост на човеците и на не-човеците, хранещи се с тази негативна енергия.
Как да си представи душата без емоции? - Душата изживява емоции и чувства само когато е въплътена в земно биологично физическо тяло. Чувствата и емоциите се намират в задстомашната жлеза - панкреасът, а духовните енергийни същности нямат тяло. разумът е подпомаган от психиката на личността, а тя реагира с нервна система - в положителен или в негативен вариант, което поражда емоции - възбужда панкреасната жлеза да отделя по-малко или по-голямо количество инсулин - захар за кръвта, което от своя страна поражда чувства с позитивен или негативен характер - всичко това е заради дуалността в земния живот практика. У Дома няма дуалност, затова и няма психика, нервна система, емоции, чувства. Те са само за земния живот.
Душата има ли придружители и посрещачи след смъртта и кои са те? - Идват посрещачи за душата, да. Може да са близки познати на душата души намиращи се само в духовния свят, може да са ангели от нашата човешка общност, които се грижат и за това, да посрещнат душата при земното енергийно поле и да я поведат към духовния свят като подкрепяща ги енергия.
А кой определя кои да са те – посрещачите – придружители на душата? - Духовните учители подпомагащи душата в земния й път. Не го определя душата, това не е нейн избор.
Ангелите от добрите енергийни структури ли са? - Ангелите са светлинно-енергийни структури от висшите измерения и са на много нива - във всемирното пространство и в нашия духовен свят. Душите след изживян земен живот са посрещани от ангелските енергийни структури на нашия духовен сят, а не от всемирните ангелски енергийни структури. Те нямат намеса в движението на душата между земното и духовното след изживян земен живот. Те могат да придружават и подпомагат душата, когато е в земен жив живот, за да следва успешно пътя и мисията си.
Чел съм, че има черни, лоши същества, които те прибират след смъртта, ако си бил лош и че има и други. други светли същества, които те прибират след смъртта, ако си живял праведно. - Некоректно формулиран въпрос, некоректна оформена информация. Вече поясних по-горе, че има нисши светове, сив слой около Земята, под-нива в духовния свят...
Колко време пътува душата към духовния свят и какво се случва с нея по време на пътя? - По време на Пътя към Светлината душата изпитва щастие, радост, свобода, олекотяване, че е излязла от земното тяло, усеща свободата и полета на духа. Усеща се лека, доволна, че е в безкрайността, че се прибира У Дома.
Този енергиен душ, през който преминава по пътя към духовния свят как въздейства на душата? Как се чувства тя в него? Страда ли или й е добре в него? - По Пътя към Светлината и в под-нивата на усамотение няма страдание, няма болка, няма емоции и чувства. Душата ги ползва само за периода на пребиваване в земното физическо биологично тяло, за да преминава с тяхна помощ през дуалността, да натрупва чрез тях практическа опитност. Там душата анализира, осмисля, осъзнава, преминава през различните вариации на случване на всяко едно събитие, малко и/или голямо, негативно или позитивно изживяване, какво би било, ако..., какъв би бил животът, ако се беше случило това, а не онова, с причинно-следствените резултатности след него. Душата се намира в безвремието, в общото информационно поле.
Под-нивата на усамотения къде се намират? Далече ли са те от У Дома? - Представи си духовния свят като енергийна структура сферично сгъстено информационно поле, което изглежда като Земята - има северно и южно полукълбо и екватор (условно казано, за да си го представиш в мислите с визуализиране). В северното полукълбо се намира У Дома, където са светлината, знанията, любовта, учението, вечното пребиваване на душата. Екваторът е ниво на усамотение, където душите отиват, за да осмислят различни знания придобивани в стълбовете на знанията. В южното полукълбо са по-нивата на усамотение, които приближавайки се към най-долната точка са най-плътно сиво-тъмни. Когато душата след земен живот се е озовала в тези по-ниски под-нива, остава там по-дълъг период от време (измерен в земно линейно време), като с всяко пречистване се придвижва в по-горните под-нива, където е по-светло, докато приключи, засияе пречистена и освободена от този негативен мъчителен живот и се прибере У Дома (в северното полукълбо) и продължи заниманията си там, както го прави винаги след завръщане от земен живот. Всеки живот е различен за душата, затова след всяко приключване тя отива в такова под-ниво за преглед анализ ретроспекция на живота си, в зависимост от това, с каква земна практическа опитност се прибира (повече негативна или повече позитивна).
В Акаша ли се намират нивата на усамотение за анализите на душата - Вече поясних - не.
Акаша не е ли пулсиращото информацианно поле, в което душата преглежда програмата си и прави анализи в поредноста им и във вариации-позитивна-негативна разултатност? - Не. Представи си Акашовите записи като компютър, който записва всичко случващо се тук и сега, в рамките на нашата слънчева система. Такива системи има безкрайно много във всемирното пространство и те се обединяват в един общ всемирен централен компютър, който се нарича всемирна база за съхранение на всичко, което е, в което има няма бъдеще, минало, има само настояще, защото там във всемира няма времеви единици измерване на време, както на Земята (според въртенето на Земята около оста си и около слънцето). Там има време-пространствени единици като мярна величина. Записите на душата от приключилия земен живот излизат от там, защото те са информационен файл, който душата отнася със себе си и отнася на съхранение в своята книга на животите (летопис на нейната придобита опитност по пътя на израстването и съзряването).
От какво се състои, какви са материята, частиците, енергията на сивия слой енергийно поле около Земята? За какво служи той? - Този сив слой енергийно поле около планетата Земя си го представи като гъсти сиво-черни облаци плътна сгъстена енергийна структура. Образувал се е около планетата откакто нашата човешка раса ползва Земята за дуално училище за душите. Негативната натрупана житейска опитност при излитането на духа от физическото тяло оставя енергийна диря в енергийното поле около нея, а душите, които с духа си се прибират У Дома след изживян земен живот са много. Така малко по малко във времето се е оформил този плътен сив слой, който задържа светлината, не й позволява да пробие и навлезе в него, защото непрекъснато негативни житейски опитности преминават през него на път към светлинните тунели към У Дома. През хилядолетията агресията сред хората е била твърде тежка и продължава да ескалира, което прави този сив слой още по-плътен от негативности, които духът носи от земния живот като товар. Духовните енергийни същности, които са имали благ живот, не са причинявали злини и лоши неща на други хора и на себе си, вършили са добрини, развивали са се в духовно енергиен план успяват да преминат през този сив слой без да заседнат в него. Душата винаги го преминава, тя не засяда там. За да се разсее той е нужна много силна позитивна енергия да навлезе в него, а това не може да се случи за кратък период от време - може би след хилядолетия, когато човешката раса премине на по-високо еволюционно ниво и като пренос от земните физически животи отнася само позитивна житейска опитност. Енергийната структура на сивия слой е оформена от негативни емоции и чувства, дела, отношения, болки, страдания, които хората си причиняват един на друг водени от различни подбуди. Само любов, доброта, благост биха могли да ги занулят и сивият слой да се разпадне.
Кога душата се явява пред Съвета на мъдреците за отчет на изживения земен живот? След своите анализи в под-нивата на усамотение или още там в тях, когато душата анализира? – След приключване на анализ-ретроспекцията в под-нивата на усамотение, където протичат пречистващите процеси. Там това представяне няма как да се случи. Помисли.
Тагове:
Този материал също е верен.
Силивя Браун, за мен лично,е един от малкото автори, която подава коректна информация за живота на душата извън земния в плътно тяло. Няма вярна и невярна информация - терминът е "коректна", защото във всяка информация предоставена от други източници, има някаква истина. Въпросът с каква цел е предоставена на хората, какво въздействие им оказва, какви са следствията след това. Твърде много некоректна информация има за ползване на Земята, която обърква хората и те не знаят на кое да вярват, а не са малко и тези, които са понесли лични щети и страдания след ползването й. Дълга тема е - може някой ден да пиша по нея.
Контактьор съм от 2008г, общувам с моите духовни учители и с по-висши светове, които чрез мен подпомагат много хора, по различни начини. Водеща съм на регресивна хипноза Полет на духа, който е процес на дълбоко пътуване към цялостната история на духовната енергийна същност, която сме.
Силвия Браун е мой вдъхновител, която като автор препоръчвам, когато някой се нуждае от насоки. Книгата й за сънищата е чудесен учебник за желаещите да се научат да разбират по-добре изживяванията си по време на сън и сънищата си.
Препоръката ми е всеки човек сам с усета си да подбира кои автори да чете, как да селектира, за да получава полезност, според нуждите на душата си.
Всичко най-добро Ви желая, Росиела!
Галя